Докладите на Финансовата инспекция са достатъчно подробни и могат да разкрият истинските виновници за поръчването на ненужни реактори без договор

Лидерите, които, които бяха привърженици Великобритания да напусне ЕС, сега буквално се изпокриха, подадоха и оставки и не желаят да поемат своята отговорност, казва депутатът пред Faktor.bg

Интервю на Косара Белниколова

- Г-н Димитров, руската страна ни осъди да платим над 1 млрд. лв. за реактор за АЕЦ „Белене“, сигурни ли сме, че изобщо е произвеждан и съществува?

- Нямам такава информация, събитията се случват някъде в Русия. Но това може лесно да се провери от експертите. Все пак не може да бъде платено за нещо, което може да си поискаме по всяко време, и то да не е налично, нали? По-важното е, че сега България трябва да договори оборудването да бъде препродадено и така да се компенсират част от разходите.

- Възможно ли е поредният скандал от тази сага да се отрази директно на цената на електроенергията?

- Първото, което трябва да стане, е да се потърси отговорност за похарчените над два милиарда лева. За целта могат да се използват докладите на Финансовата инспекция , които са дадени на Прокуратурата, в които подробно се говори за различен вид нарушения, които са допуснати и които могат да бъдат основа за търсенето на отговорност от хората, които са замесени. Това са много пари за бедна страна като България и случаят не трябва да остане без последствия, защото не може да си поръчаш атомни реактори, без да има одобрен проект и осигурено финансиране и цялостно подписан договор. Това е абсолютно извън правилата, доброто управление и извън добрия морал.

Относно цената - по-скоро не би се отразило, защото сумите ще бъдат частично компенсирани след продажбата на оборудването. А ако трябва да бъде взет заем, в цената на електроенергията влиза не цялата сума, а годишната лихва и предвид това, че НЕК е стабилизиран в момента, ако не се направят някакви нови грешки, не очаквам да има отражение на цената на тока.

- Кой трябва да поеме отговорност за тези пропиляни милиарди – кръгът около Станишев?

- Основата за търсене на отговорност трябва да бъдат докладите на Финансовата инспекция, които вече споменах, и които бяха представени пред временната парламентарна комисия през 2012/2013. За мен най-голямото нарушение е, че са поръчани реактори без да има цялостен договор, което от всяка гледна точка е недопустимо. Освен това трябва да се провери на политическо ниво кой е разрешил това да се случи. Разрешението може да е било устно или писмено, но чрез разследване може да се проверят замесените лица.

КТБ и Белене са случаите с най-тежки последици за българското общество. Като се сумират правят общо между шест и седем милиарда евро директни загуби. Българското правосъдие на първо място трябва да се заеме с тези два случая и най-вече да се обърне внимание на това кой е разрешил да бъде поръчано оборудване без да е подписан цялостен договор. Нарушенията също така касаят обществените поръчки, въпроси, свързани с финансирането на проект. Изразявам се по-обтекаемо, защото не искам Прокуратурата да каже, че някой им пречи на разследването. Но самият доклад е толкова конкретен, че по него, при добро желание, може да бъде поставено началото на сериозно разследване и търсене на отговорност по проекта „Белене“.

- Защо обвинението се бави вече три години?

- Това не е ясно и затова зададох публичния въпрос, който включва и КТБ и „Белене“. За мен по тези два казуса не само Прокуратурата, а цялата правосъдна система трябва да концентрира своето внимание, защото ако за най-големите загуби за обществото не се потърси отговорност, това би показало подбиване на смисъла на държавата. В новата българска история няма други случи, които да бъдат сравнени с тези. Не изключвам възможността да има свързани лица по двата казуса

- Може ли да се говори за връзка между български политици и чужди държавни интереси?

- Подобна зависимост трябва да бъде проследена от ДАНС и специално трябва да бъдат разгледан периодът на поръчването на реакторите и възможно влияние на други държави в този процес. По тази тема трябва да бъде подготвено пълно разследване. Направо е налудничаво някой да се събуди сутринта с идеята да поръча два реактора, ако няма цялостен проект. Затова специалните служби трябва да проведат пълни разследвания и никога не е късно това да се направи. Най-важният въпрос е кой е оторизирал на всяко ниво в държавата купуването на двата реактора, без да има договор. Докато това се е случвало, аз и моите колеги паралелно сме доказвали, че на България такава централа не й трябва. Моята позиция по казуса „Белене“ през последните години е една и съща и тя е, че няма да има режим на тока, ако няма подобен проект. Хората, които поръчаха реакторите, твърдяха, че в България след 2005-2006 година ще има режимна тока, още повече – в момента се използват половината от производствените мощности. Ако имаше „Белене“ въобще нямаше да има пазар за продукцията от тази централа.

- Възможно ли е днес да се говори за подобрен проект за тази централа?

- Разумният човек строи нещо, което му трябва. Бъдещето не е на подобни мега-мастодонти, то е на малки централи, които са в рамките на градовете, за да се намалят разходите за пренос и разпределение, които сега са много съществени. Бъдещето е на малки гъвкави обекти – енергетиката ще се развива в тази област, плюс енергийна ефективност – много по-разумно е подобни пари да бъдат дадени за енергийна ефективност, която сваля сметките за ток с около 30-50 %. Или метафорично казано – ако от една кофа тече вода, все едно да продължаваме да наливаме в нея – това е „Белене“.

- Има ли опасност в този компрометиран проект да продължат да се наливат пари?

- Такава опасност винаги съществува, но аз се надявам да не го допуснем и разумът да надделее. Още повече, фактите през всички тези години показва, че ние сме били прави по казуса „Белене“ – тази централа не е необходима на България.

- Съвзема ли се Европейският съюз, след решението на Великобритания да го напусне?

- Добрият сценарий за Европейския съюз е референдумът във Великобритания да се превърне в причина за самокритичност и затова да бъде направен сериозен план за реформи вътре в ЕС. Това е свързано с намаляване на бюрокрацията; подобряване на ефективността на селскостопанските плащания, за намаляване на техния относителен дял. Ако в тази посока се започнат мерки, ще бъде изключително полезно и всяко зло ще бъде за добро и начало на реформи. Идеята за ЕС за общ пазар – е велика идея и тя не може да бъде заменена с нещо по-добро.

- Ако някоя страна излезе – в случая Великобритания, ще понесе съществени финансови загуби. В тази връзка не смятам, че ще има вълна от напускания, напротив – мисля, че общността ще се стабилизира и дори при определен сценарий, може да се окаже, че и самата Великобритания няма да напусне. Хората, които казваха колко е хубав Брекзита, сега избягаха от дебатите, а преди това говореха как парите, които даваха за ЕС, може да отидат за здравеопазване и как икономиката щяла да процъфтява извън ЕС, само че хората виждат, че след референдума, икономическите щети са видими, докато ползите са имагинерни. За част от британското общество това ще бъде отрезвяващо и едни разумни хора като британците, не съм сигурен дали ще напуснат ЕС. По-интересното е, че хората, които бяха привърженици за напускането, сега буквално се изпокриха, и вече подадоха и оставки и не желаят да поемат своята отговорност. Решението на референдума е крайно спорно.

- Ще има ли последици за българите във Великобритания?

- Независимо какво ще бъде окончателното решение, защото до момента има референдум със стойност на препоръка, там си държат на думата и на правилата, не изключвам възможността да има следващ референдум и да има друго решение за Великобритания. Колкото до българските граждани на Острова – те ще имат пред себе си поне няколко години, в които ще се вземе окончателното решение и това ще е процес, който няма да се случи за една нощ, а ще отнеме около две години – време, в което ще могат да направят и своята индивидуална стратегия. Но дори и да напусне ЕС, ще се намери форма на сътрудничество и на споразумение, което се оказва много трудно за самата Великобритания, но такова ще бъде подписано.

- Има ли опасност за нашето председателство на ЕС, все пак България е в „тройка“ с Великобритания?

- Ако Великобритания реши да излезе, може да се окаже така, че българското председателство да бъде изнесено шест месеца по-напред, ако естествено първата членка откаже да председателства. Но това са хипотези, до момента няма решение на правителството.

- Защо се бавят кандидатурите за президент?

- Досега чак такава игра на криеница не е имало Това показва, че всички играчи чакат техният конкурент първи да „се разхили“ и те тогава да действат. В момента тече едно голямо надлъгване. Аз лично съм привърженик на по-дългото време за информиране и вярвам, че ще има достатъчно такова време.