Интервю на Стойко Стоянов

- Г-жо Бончева, БСП вдигнаха много шум за връщането на Параграф 12 в Закона за досиетата, а сега гласуването му в пленарна зала се бави, защо?

- Праграф 12 е текст към закона, който не е логично свързан с него, още при приемането му през 2006 г. Образно казано той не позволява да бъде обявена принадлежност към Държавна сигурност на лица, които са на позиции „началник отдел” и „началник сектор” във военното разузнавана и Националната разузнавателна служба. Параграфът беше приет в последния момент, без да бъде обсъждан и под натиск от службите, но в края на миналата година по предложение на ГЕРБ и Синята коалиция действието му бе отменено. Сега БСП иска да го реанимира, но вече няколко седмици връщането му не влиза за гласуване, защото социалистите не са сигурни, че болшинството депутати ще  подкрепят повторното му връщане. Симптомите за това се появиха след като в парламентарната комисия за наблюдение на специалните разузнавателни средства, ДПС неочаквано се обяви срещу връщането на този параграф. Надяваме се на разумни гласове от тази политическа сила, защото в крайна сметка техният електорат – етническите турци, са пострадали твърде много от комунистическия режим. Но дали това е причината за тази им позиция, или има и други политически игри -  е трудно да гадаем. За нас е важно този параграф да не бъде върнат отново в закона, защото няма логика да обявиш принадлежност към тоталитарните служби на президент, на министър-председател, а да не разкриеш хора, които са на някакви моментни позиции в тези служби.

- Знае ли се колко лица трябва да прикрие връщането на  Параграф 12?

- Според мен искането за връщането на този, отпаднал преди година текст от закона цели да бъдат скрити хора, които са все още на високи позиции в публичната власт.  До сега ние сме обявили 22 лица, за които сме имали подадена информация. Но никой не може да каже с категоричност имената на още колко  свързани с тоталитарните тайни служби ще излезнат. Можем само да гадаем, въпреки, че се коментира неофициално, че става дума за 70 - 100 души. Тази информация е нелегитимна, тя престъпва закона, защото само комисията може да обяви принадлежност. Но по-всяка вероятност за БСП има важни лица, които трябва да се скрият зад  Параграф 12. Проблемът е, че и двете служби - НРС и Военна информация все още не искат да ни предадат документите си според закона. Така, че на този етап не може да се каже колко хора ще бъдат защитени  от този параграф.

- Сергей Станишев подхвърли за закриване на вашата комисия и вероятно заради това спец службите изчакват и не ви предават архивите си?

- Смятам, че намеците за закриване на комисията по досиетата са само слухове и по-скоро тестване на почвата за обществените настроения. Но тези намерения срещнаха веднага остра реакция и съпротива от хора с позиции и авторитет в обществото. Аз не вярвам да се стигне до закриване на комисията, но се питам кога да вярваме на Станишев – дали през 2006 г. когато БСП гласува този закон и лидерът им заяви, че най-накрая обществото трябва да знае кой кой е в България или когато миналата година обяви: „Кой нормален човек се интересува от темата за досиетата?” Явно за БСП въпросът за разкриване на документите на ДС никога не е бил кауза и никога не са желали искрено да се осветли миналото.

- Как да си обясни обществото това  преобръщане в позициите на уж модерния и европейски Станишев?

- Вярвам, че твърденията, че комисията може да бъде закрита не са били сериозни. Знам от свои източници, че тази  тема не е била обект на обсъждане на МС и не е ставало дума за прехвърляне на документите към Агенция „Архиви”. Вероятно има зависимости, които на мен не са ми известни, но смятам, че до това затваряне на комисията  няма да се стигне.

- Защо тогава социалистите правят непрекъснато някаква пушилка около действията на комисията по досиетата?

- Когато се прие законът за досиетата през 2006 г., от тройната коалиция никой не вярваше, че той ще проработи. Най-малкото, защото бяхме събрани хора по квотен принцип от различни политически сили, а и самият председател на комисията беше от БСП. Вероятно са смятали, че ще бъдем като орел, рак и щука и няма да заработим ефективно. Не ни осигуриха сграда и нормални работни помещения и година и половина работехме в кабинета на депутата Николай Свинаров, председател на вътрешната комисия. Накрая със зор получихме няколко етаж на „Врабча”, които бяха в трагично състояние. Вероятно са смятали, че и тези битови проблеми ще ни пречат да действаме. Но се оказа точно обратното –  справихме се и с битовите проблеми, направихме и архив, който вече е над 14 км., проблем имаше и със сградите, в които той трябва да се съхранява. Дадоха ни едни порутени казарми в Банкя, а сега когато идват наши колеги от Германия и други страни,  онемяват от това, което сме създали. Но ето сега започват да ни намаляват бюджета, което е пак опит да се ограничи работата на комисията, но вярвам, че ще се справим.

- Защо в БСП приемат председателя на комисията Ефтим Костадинов като врага с пратиен билет?

- Не знам как го приемат, до сега не бяха работила с хора от БСП, не познавах и Костадинов, но ако всички от столетницата бяха като него, социалистическата партия щеше да бъде съвсем различна. Въпреки, че аз съм с ясно изразени десни убеждения никога не сме влизали в идеологически спорове. За нас тази работа е просто една мисия – да станем като другите държави от бившия Източен блок, да отворим документите от миналото, да създадем един архив, чрез който да може да бъде прочетен режимът на комунистическата партия.

- Логично ли е документите за ДС да минат към Агенция "Архиви"?

- Това е измислена теза. Държавни архиви има във всички цивилизовани страни, но комисии като нашата съществуват само в държавите, които са минали през комунизма и сега изграждат демокрацията. Тоест, това са закони с различна цел. Нашата комисия има за цел висок обществен ефект, защото през закона за досиетата можеш да прочетеш как са минали тези 45 г. комунистически режим.

- Как приемате факта, че лица обявени от комисията за агенти на ДС днес като ректори на университети са едни от основните противници на студентските протести?

- Ще отговоря с една поговорка – вълкът кожата си мени, но нравът никога. Това просто са хора от определена порода, за които всяко различно нещо е противно, тоест те не могат да приемат, че може да има хора с различно мислене и действия. Те са в плен на стария манталитет, но добре е, че в крайна сметка днес знаем защо тези хора реагират по този начин. Ето това е една от ползите на закона – миналата година разкрихме агентите във ВУЗ-те и сега младите могат да видят кои са преподавателите им.

- Имат ли шанс да се случат исканията на студентите за лустрация на агентите на тайните служби и комунистическата номенклатура?

-България и Албания сме единствените държави от бившия социалистически лагер, в които няма лустрационнни текстове. В другите държави от Източния блок лустрацията продължава. Аз приемам  исканията на студентите, смятам, че те са разбираеми и наложителни. Но при тази политическа ситуация не е реалистично да се стигне до такъв закон.