Двамата наблюдатели проучваха взаимодействията между местната и централната власт и оказването на административен, финансов и съдебен натиск срещу някои кметове и екипите им. Ето и констатациите им.

Интервю на Мая Стоянова

- Проучвахте обвиненията срещу кметските управи в няколко  български общини, в това число и Гълъбово. Какви са впечатленията ви, какви са причините за конфликтите?

Проф. Жак Вилрокс: Посетихме община Гълъбово и останахме с впечатление, че тя се управлява и администрира много добре. Гълъбово е един динамичен град, с едни много дейни управници, които правят много за привличането на инвестиции и комуникират много активно с населението. Това е един модерен град, с добра инфраструктура, с модерни сгради. Впечатленията ни са много положителни.

- Имате ли усещането, че кметската управа в Гълъбово е подложена на натиск от централната власт в София?

Проф. Ж. В.: Това е много деликатен въпрос. Ние имаме впечатление, че има неоснователни обвинения по отношение на тази община за криминални деяния. Изпитваме  уважение към съда и  респект към законодателните процедури. Затова се надяваме, че  от общината и кмета на Гълъбово ще бъдат снети всякакви обвинения за това, че имат нещо общо с някаква криминална група, че са извършвали незаконни деяния.

- В  по-старите европейски демокрации избухват ли често подобни конфликти между местна и държавна власт, как се решават?

Детлеф Кухенбекер: Има такива противоречия, но при подобни случаи винаги се търси разбирателство. Централната власт може да казва какво да се прави в една община. Например, в Германия, когато няма достатъчно средства, има специален закон, според който една община може да бъде поставена под финансов контрол от страна на централната власт. Когато има някакъв конфликт или спорен въпрос между местната и централната власт обаче, той се решава в специален съд. В него представителите на местната власт могат да предявят претенции и този съд решава основателни ли са те или не. Същото може да направи и централната власт по отношение на местната, като отново съдът решава дали има нарушения или не.

- ЕК многократно констатира, че България има проблем със съдебната система. Смятате ли, че  съдът у нас може обективно да реши един проблем или конфликт, без да бъде под влияние на други фактори?

Проф. Ж. В.: Въпросът е труден и не е еднозначен. Защото ЕК каза, че България трябва да работи и да направи още повече, за да се пребори с корупцията. В европейските страни  случаите на корупция се решават от ясно разписано законодателство. А законите са еднакви за всички и те трябва да се спазват. Имам впечатление, че в България съдът няма достатъчна воля да разрешава конфликтни казуси, няма воля да раздава справедливост. И затова смятам, че съдът трябва да бъде много по-категоричен, когато става дума за спазването на законите. Сега у вас беше създаден Специализиран съд, който ние посетихме, но не се наемам да коментирам доколко той е ефективен и не бих могъл да дам някакъв конкретен отговор за работата му. Нашето впечатление е, че тази съдебна структура е създадена именно заради криминалните групи. Но нашите впечатления са, че кметът, зам.-кметът и другите в общинския съвет в Гълъбово си вършат работа,  и благодарение на техните усилия общината се развива. Има обвинения към тях, но никой не е казал ясно каква е тази криминална група и не са предприети действия срещу нея.

- Имате  ли впечатление, че причините за натиск върху кмета на Гълъбова са политически, с цел да работи за интересите на определена партия или партийни кръгове?

Проф. Ж. В.: Очевидно е, че зад този случай  и обвиненията стоят политически мотиви. И ако се върнем към предишния аспект на въпроса ви, за Специализирания съд и правосъдната система в България, ще дефинирам нещата така – Специализираният съд трябва да подпомогне липсата на прозрачност в традиционната съдебна система на България, да подпомогне липсата на доверие в европейската общност, че наистина тази правосъдна система ще се промени. Това означава ясни отношения между местната автономна власт и централната власт, които се основават на принципа на прозрачност. А тук държавната власт или определени кръгове или силови структури казват на местната власт, че не прави достатъчно, че централната власт е тази, която ще казва какво да става в определено населено място, в определен регион. Очевидно е, че такова поведение е в пълно противоречие с европейските принципи за децентрализирането на властта от едно лице, като в правомощията на държавното управление остават преди всичко контролните функции. 

- Вие познавате икономиката на България, управляващите непрекъснато говорят, че ни дават за пример в ЕС. Какъв пример е България за евросъюза? 

Проф. Ж. В.: Аз съм чувал мистър Дянков често да казва – Ние сме най-добрите в света. Но развитието на България не е на нивото на развитие на страните в Европейския съюз. В чисто финансов аспект България действително не е толкова зле, но това е така, защото се упражнява контрол посредством определени икономически механизми. Управляващите също предприемат много мерки, които имат контролиращ характер за България, но те съвсем не са социални. У вас липсва сигурност, яснота как се прави бюджета, много ниски са обезщетенията, които се дават на безработни и социално слабите, пенсиите са много ниски, хората не могат да живеят нормално с възнагражденията, които получават. Затова 2 млн. българи, които живеят в чужбина, пращат в родината пари на родителите си, за да могат да преживяват и оцеляват. Това е противоречието между говоренето и реалността.

- Кои според вас са слабите места в нашата икономика, къде може да се породи сериозен срив?

Проф. Ж. В.: Основните проблеми са свързани с корупцията и нежеланието на управляващите да поставят развитието на икономиката в условията на реалните пазарни принципи. Когато има силен черен пазар, когато има корупция – това е в противоречие със свободната пазарна икономика. Затова аз мисля, че не може да говорим за свободен пазар в България.

Д. К.: Големият, много сериозен проблем в България е и че твърде много хора не могат да живеят само със заплата си. Затова те търсят втора и трета работа, но работят на черно, нелегално. Те не плащат данъци, осигуровки за пенсии и здраве. Ще работят така докато са млади, но няма да имат достатъчно средства, за да живеят нормално, когато остареят. Тоест, бъдещето на една огромна група хора не е гарантирано. И ако това се подценява, ще имате проблеми в бъдеще.

- Може ли този порочен кръг да доведе до социален срив, който да се отрази и на Европа?

Д. К.: Едва ли ще се стигне до социален срив в България, а още по-малко пък този проблем може да бъде бомба със закъснител или пък да застраши по някакъв начин Европа. Защото българите предпочитат да търсят бъдещето си извън страната. Младите хора са интелигентни, те са кръвоносната система на обществото, но напускат България, отиват в Италия, Испания, Германия. А това са вашето бъдеще, децата на България. Важното е да ги накарате да останат в родината. Защото българската нация застарява и е страшно, ако младите поколения не виждат реализацията си тук, защото за тях няма  перспектива. 

Преди години разговарях с млади хора за това как се чувстват и как живеят в България. Тогава от десет запитани 6 искаха да напуснат страната. Ако днес ги попитам, сигурно от 10 седем ще искат да се реализират в чужбина. Това е проблемът, който е много сериозен, това е бурята, която може да ви застигне.

- Съществува ли опасност в България да се пренесе гръцкият вариант на кризата и страната да бъде принудена да напусне ЕС?

Проф. Ж. В.: Ситуацията в Гърция е много различна. Първо, Гърция е неделима част от европейската общност и стара членка на ЕС, част от еврозоната. Гръцката криза е криза на еврозоната, а България не е част от тази зона. Няма предпоставки това да се случи. Но това, което е по-важно като проблем за България, е липсата на компетентност на високо равнище, което на практика е причина България да не може да се възползва от европейските пари, които се отпуската за страната. По този начин управляващите стават лош бенефициент за икономиката на страната ви. Към този момент 6 млрд. евро очакват да бъдат инжектирани в българската икономика, инфраструктурата и други разумни и полезни за страната социални проекти. Но тези пари не се използват целесъобразно, макар, че са предназначени за България. А още по-лошото е, че част от тях се използват неефективно.

- Правителството на ГЕРБ навлиза в последната година от мандата си, какви мерки да предприеме за да спечели и следващия?

Проф. Ж. В.: Трудно се дават съвети. Но това, което според мен е важно, което е язва за българското общество, е липсата на консолидация на национално политическо ниво. При всички избори вие имате ново парламентарно мнозинство. То обвинява предходното мнозинство в корупция и това се повтаря постоянно вече толкова години. Няма политическа консолидация. Всяко правителство стъпва на друга фундаментална основа и атакува предишните управляващи. А дори и когато имате политически агресор, трябва да се опитате да създадете някакви отношения на доверие. Именно това липсва напълно на българското общество и особено сред политическата ви класа. Но създаването на доверие е свързано и с нивото на компетентност на хората, които ви управляват. Когато надделее компетентността в управлението, се създават и отношенията на доверие. Но когато  работиш с хора, които не са компетентни, как да им вярваш? Това е проблемът –  хората нямат потребност от нов тип отношения и вместо да мислят по нов начин, предпочитат да се противопоставят един на друг. В Германия и Белгия ние също имаме политическа опозиция, но между нея и управляващите има респект, уважение, доверие и общи цели. 

Д. К.: Съгласен съм с констатациите на моя белгийски колега. Но си мисля, че българите, които  са интелигентни и умни хора, повече говорят, обсъждат, а нещата просто трябва да се правят. Повече действие, по-малко приказки, това е важно за България. И още нещо – когато кажат българите, например, ние ще пием само вода една година – просто трябва да го направят. Всички българи да пият само вода и нищо друго. А не едни да пият вода, а други – да пият шампанско.

- Г-н Кухенбекер,  как Германия гледа на претенциите на Гърция, в размер на 10 млрд. евро за нанесени щети по време на нацистката окупация през Втората световна война?

Д. К.: Това е труден въпрос, но мисля, че тези претенции на Гърция към Германия са в отговор на позицията и политиката на  Меркел, която не престава да критикува Гърция заради кризата в страната. А що се отнася до иска,  трудно е да се каже до колко е основателен. 

Проф. Ж. В.: Ако гледаме претенциите на Гърция, бих казал, че България също трябва да поиска много пари и обезщетения, но от Русия, заради огромните щети, които нанесе СССР на страната ви. Нека Борисов да напише писмо до Путин и да иска компенсации.