Краденото се връща, така Русия трябва незабавно да реши и въпроса за Крим

Избирането на Тръмп беше най-големият успех на КГБ за цялата история на съществуването му, а от друга - най-гигантският провал, казва големият шахматист и правозащитник

Интервю на Каспаров.ru

-  Г-н Каспаров, защо трябва да се сменя властта в Русия, след като мнозинството от хората са доволни от нея?

- Да се даде точна оценка на настроенията в руското общество е невъзможно или поне много трудно, но вече със сигурност може да се каже, че мнозинството от населението е недоволно от случващото се. Но доколко хората са готови да заменят стагнацията с неизвестността - засега не е ясно. Очевидно е, че цифрите се променят в полза на по-активните протести. Това се вижда и от кремълските проучвания, и от псевдоизборите, на които се гласува за всеки друг, но не и за кандидатите посочени от властта, даже от самия Путин. Има индикатори, че социалната стабилност, която се асоциираше с Путин, приближава края си. Даже такива извънредни мерки, като зомбиращата пропаганда и крайно агресивната външна политика, повече не могат да бъдат сдържащ фактор в прикриването на факта, че в страната нещата не вървят добре.

- Как, според Вас, ще реагират руснаците, ако бъде обявена всеобща мобилицация в Русия? 

- Мисля, че няма и помен от готовност на населението за масови жертви. С това са свързани и колебанията на Путин във външната му политика. Като, например, отказът от пълномащабна войны против Украйна, която неизбежно би довела до всеобща мобилизация, както икономическа, така и гражданска. Съдейки по всичко, гражданите не са готови дори на малки жертви, дори и да поддържат някаква идея. Например, мнозинството руснаци смятат, че "Крим наш" е хубаво нещо, но няма съмнение, че ако им бъде поставен въпрос: "А готови ли сте да плащате за Крим от собствения си джоб?", отговорът ще е очевиден. Затова мисля, че няма предпоставки за тотална мобилизация. Ако властта реши да тръгне по този път просто ще ускори собстевния си крах. 

- След 20 година Руската федерация ще бъде ли още в сегашните си граници? 

- Много пъти съм казвал, че запазването на Русия в сегашните граници ми се струва малко вероятно. Русия днес продължава да бъде имперско образувание с очевидна нееднородност на регионите. Да кажем, Северен Кавказ, и особено Чечня, силно се различават по манталитет от сибирските или северо-западните области на Русия. Затова всяка промяна, която би довела да позитивни промени в обществено-политическия строй, която ще води до демократизацията на страната, неизбежно ще предизвика центробежни тенденции. Затова можем с голяма степен на вероятност да твърдим, че демократична Русия ще престане да бъде имперска Русия и, съответно, страната може да загуби част от територията си.
Русия, тази Русия, която иска да стане част от цивилизования свят, ще трябва незабавно да реши и въпроса за Крим. Не да го отлага с десетилетия, а да решава така, както се полага в цивилизования свят - краденото се връща. Също така ще се наложи да бъдат върнати окупираните територии на Грузия. 

Има неща, които неизбежно ще трябва да се случат в процеса на демонтаж на путинския режим. Русия без Путин  бързо ще започне да губи късове от своята имперски стремежи, каквото й да говорят политици, на които им се струва, че проимперската позиция ще им помогне в бъдещата демократична Русия да печелят изборите. Русия, така или иначе, ще трябва да решава всичките си проблеми ръководейки се от международните правила, а не от това, което се струва целесъобразно на текущите управници, дори когато са избрани по демократичен път.

Но териториите, които ментално са чужди, не ме интересуват особено. Много по-сериозен е проблемът свързан с източните територии, за които очевидно претендира Китай. Слабо населени територии, богати на природни ресурси, които се използват от сегашната власт, за лично обогатяване, наличието на мощен съсед на юг с огромно население, с историческа перспектива, мислещ в столетия и разполагащ с финансова и психологическа база за усвояването на тези територии. Това сега ми се вижда главният въпрос - ще успее ли Русия да запази поне административния контрол над тези територии.

- Ще се случи ли в близко време аншлус на Белрус? 

- В случая с Беларус има два противоречиви фактора, които ще играят важна роля в решението, което ще вземе Кремъл. От една страна, аншлусът, от тяхна гледна точка е нещо добро, защото може да изиграе ролята на нов идеологически наркотик, от друга страна е скъпо. Освен това, не е предопределено, че анексията на Беларус ще мине така леко, както и анексирането на Крим. Не е лесно предвидимо и колко сериозна ще бъде реакцията на останалия свят към такива действия. Засега, струва ми се, властта не е готова за това, а и няма никакви перспективи за промяна в икономическата ситуация. Въпросът със санкциите не се решава в изгодна за Путин посока, затова допълнителни агресивни действия може само да влошат ситуацията. Но притиснатият в ъгъла плъх може да постъпи абсолютно алогично. Затова предпочитам да не правя прогноза, тъй като общият анализ показва, че такава акция ще бъде обективно неизгодна за руските власти, но емоционалните доводи може да надделеят над логическите аргументи. 

- Какви са шансовете следващият президент на САЩ, за разлика от Тръмп, да не изпитва лични симпатии към Путин? 

- От една страна, избирането на Тръмп беше най-големият успех на КГБ за цялата история на съществуването му, а от друга — най-гигантският провал. Защото като постигнаха търсения резултат и наложиха човек, който видимо има някакви задължения към Кремъл, неволно решиха най-важната за САЩ задача - мобилизация на американския елит. Показаха и на американците, и на целия свят степента на заплахата. Избирането на Тръмп стана този исторически вододел, който застави американския елит да се мобилизира. И днес вече имаме всички предпоставки за това Америка директно да се заеме с решаването на проблема "Путин". Защото той престана да бъде само руски, надхвърли дори регионалните рамки. 
Днешна Русия е световен играч, спойлер. Ресурси за сталинска или хитлеровска агресия Путин няма, но не му е и нужно. Достатъчно му е да води различни хибридни войни (които не изискват гигантски ресурси) - подкуп, шантаж, за да разрушава отвътре свободния свят. Наличието на диктатор, който може да се изплюе на Съединените щати и при това да остане неуязвим е заразителен пример за други страни. Завоят на Ердоган, поведението на Орбан донякъде са мотивирани от това, че действията на Путин оставаха безнаказани. Като цяло сегашнният световен тренд е резултат от действията на Путин и руските спецслужби, които се занимават със създаването на хаос и подривна дейност срещу всички системи на международната колективна сигурност, създавани десетилетия.

Трудно е да си представим, че следващият президент на САЩ няма да заеме крайно твърда позиция, именно защото тя ще бъде отражение на мнението на всички разклонения на американските власти. Възможен е вариант, при който пробелмът с Тръмп да се реши до 2020 година. Не бих се наел да твърдя, че ще стане точно така, но вероятността нараства с всеки изминал ден. Динамиката на събитията от последните седмици показва, че главна задача на Тръмп става собственото му политическо оцеляване. Дори предварителните резултати от разследването на Мълър показват, че най-близкото обкръжение на Тръмп е замесено в крайно неблаговидни дела. Вече са повдигнати 23 обвинения и 6 души вече сключиха сделка с обвинението и се признаха за виновни. Най-вероятно обвиненията ще бъдат доста сериозни. Освен това, през 2020 година 22 сенатори от Републиканската партия ще се явяват на избори за презибиране и не е изключено, за да останат в политиката, немалка част от тях да подкрепят импийчмънт сръщу Тръмп.

Нарастващата неадекватност на Тръмп показва, че той не се справя с длъжността си, явно "дава фира". Струва ми се, че вероятността за радикален сценарий нараства с всеки изминал ден. В случая с Тръмп — с всеки нов туит.

- Какво мислите за свалянето на МН17? Как, защо и какви сили са замесени в свалянето на самолета? 

- Всички знаят кой свали малайзийския "Боинг". Без отговор засега остава въпросът имало ли е директна заповед от Москва. Аз съм склонен да мисля, че е имало. Но това не е толкова важно. Важното е, че това е руска ракета, руски военни, пристигнали от Русия. Това е отвратително престъплнеие, за което трябва да има наказание.

Но става дума за нещо, което е публично известно, както е публично известно кой уби Литвиненко и кой опита да отрови Скрипал, а западният свят е изправен пред дилемата "какво да се прави". Путин игнорира всички повдигнати обвинения. Химическата атака, която доведе до смъртта на британска гражданка, радиоактивната атака през 2006 година са актове на международен тероризъм, които изискват адекватен отговор. 

Сваленият самолет също е акт на агресия, който изисква адекватен отговор. Западът трябва да признае, че се намираме в състояние на война. И да предпиреме съответните мерки. Но какви мерки могат да бъдат взети, когато икономическите интереси на Европа толкова силно са свързани с Русия? 
Засега риска руският фюрер да натисне "червеното копче" е минимален. Но с всяка нова агресивна акция, която му се разминава, вероятността за това нараства. В някакъв момент той ще реши, че всичко му е позволено и тогава не е ясно кой би могъл да го спре. Западът засега не е готов. Точно защото това изисква кардинални мерки.

Тук трябва да си спомним историята, 30-те години. Тогава английският и френският политически елит не искаше да признае очевидния факт, че Германия се готви за война. И за това нежелание светът плати с живота на десетки милиони.
И сега светът плаща за това, че преди 10 години не бяха сложени бариери пред путинските амбиции. Ако след мюнхенската реч на Путин през 2007 година западният свет беше реагирал адекватно, то, може би, щяха да бъдат спасени от агресия Грузия и Украйна, нямаше да бъде свален MH17. Президентът Джордж Буш-младши чу предупреждението, но не призна, че цялата му политика към Русия е била погрешна.  

- Този жесток режим рано или късно ще рухне. Имате ли програма, пътна карта, какъв ще бъде преходния период? 

- Всяка пътна карта, написана сега, ще се окаже непълна. защото събития от такъв мащаб, такива катаклизми като разпад на Руската империя, не могат да се случат по план — това е неуправляема реакция. Можем да говорим само за концептуални неща. Например - Русия трябва да бъде парламентарна република, федерация. Трябва да се превърне в държава, която може да се интегрира ефективно в европейските институции. От моя гледна точка преходният период ще бъде твърде сложен процес, затова самата мисъл, че утре ние ще можем да проведем, например, честни избори, си е чисто бълнуване. Какви избори можем да провеждаме, когато цялата система е поразена от раковите метастази. Ще е нужно някакво "прекъсване", преходен период, в който трябва да бъде прието законодателство, което да промени провеждането на избори. 

- Да си представим за миг, че диктаторът доброволно си тръгне. Какво ще се случи след това? 

- Диктаторите не си тръгват доброволно. Няма такъв пример в историята. Няма смисъл да обсъждаме тази тема, защото тя напълно противоречи както на историческата логика, така и на поведението на Путин. Той можеше да си тръгне доброволно през 2008 година, тогава имаше такава възможност. Тогава той разполагаше с колосална ресурсна база. Всичко,  което трябваше да направи беше да освободи Ходорковски, да се разплати с ЮКОС, да закрие делата, да си купи поста на президент на МОК, например, и да остави страната на някой от съучастниците си. В онзи момент всички обстоятелства бяха благоприятни за това. А после - край - той нямаше повече шансове.

Макар че още тогава му "тежаха" взривените жилищните блокове, втората чеченска война, Норд-Ост, Беслан и криминалните дела в Санкт-Петербург от 90-те. Може би, и тогава не е можел да си тръгне. Но тогава тази тема поне можеше да се обсъжда - може или не може да си тръгне. След 2008-ма той вече нямаше къде да ходи.

Затова Путин няма да си тръгне доброволно. Най-вероятно, няма да живее дълго, след като вече не е във властта. Като казвам "дълго" имам предвид не години, даже не месеци, а може би седмици, може би дори и по-кратко. Както става в мафиотските структури, собствените му съучастници ще се разправят с него, за да има после кого да обвиняват.

По този начин е възможен само един комплексен сценарий - по-нататъшна изолация на Русия, тежки външнополитически поражения, мобилизация на Запада, нарастващо недоволство на елита, който губи парите си, подготовка за замяната не просто на "първия", а на цялата концепция на властта - от конфронтационен модел към договаряне със Запада. А за това ще е нужно Путин да бъде отстранен. Всичко това ще бъде съпътствано от протести в страната, заради обедняването. И, съответно, тези във властта, които решат, че времето на Путин е свършило, ще трябва само да не се съпротивляват много активно. А бюрокрацията винаги е умеела да прави саботажи.

Това е най-вероятният сценарий. Въпросът е само след колко време ще се стигне до него - може да са пет години, а може да е и само една. Засега събитията се развиват бързо. Очевидно е, че скоростта на разпада се увеличава. Трагедията в Магнитогорск, срутването на моста в Москва от камбанния звън (миниатюрна "Ходинка") - това са символи на приближаващия се крах на режима. Свързано е с корупция, с кражби, с неспазване на правилата за сигурност и се случва в самия център, на витрината на Русия. Когато витрината започне да се разпада - това е лош сигнал. Така, че резултатът може да се очаква дори и през 2019 година.

Аз виждам своята роля в това, да направя Русия част от решението на проблема. Фактически от началото на XX век Русия е разпространител на различни идеологически "вируси". Бих искал да разглеждам бъдещата Русия като участник в лечението на човечеството от тези вирусни заболявания, защото без да ги излекуваме, няма да можем да продължим напред. Затова избавянето от ужасната модификация на "руския свят" е част от борбата за здравето на цялото човечество. 

В една от неотдавнашните си лекции в Норвегия показах слайдове с мои изказвания от 2014-2015 година и, съответно, реакцията тогава и заглавията на западните медии днес. И вече никой не се присмива на моите призиви. Всички вече разбраха, че Путин е огромна заплаха за света. Но също така разбират, че през всички тези години на позорно бездействие путинските агенти от една страна и полезните идиоти от друга, създадоха удобен фон за разрушителните действия на Кремъл. През тези години бяха създадени колосални корупционни, лобистки, агентурни връзки. И затова работата по тяхното изкореняване ще е много сложна. 

- Как оценявате изминалата 2018 година?

- Струва ми се, че пред 2018 окончателно доведе до изолацията на путинския режим. През 2014 година мислех, че агресията срещу Украйна ще се превърне в повратна точка, но въпреки това успехите на Путин на външнополитическия фронт (Brexit, избирането на Тръмп, изборите в Италия) демонстрираха потенциала на путинската агентура и лобистите в чужбина. Но сега мисля, че повратната година е 2018-та. Това е годината, в която беше установен статута на Путин като главния геополитически враг на свободния свят. Това, над което през 2012 година по време на дебатите с Мит Ромни се смееше Барак Обама, сега стана общо мнение. Всички разбраха, че от Кремъл идва най-голямата заплаха за световния ред, който поддържаше цивилизования свят в равновесие след Втората световна война. 

Въпросите са зададени от читатели на Каспаров.Ru

Превод: Faktor.bg