Интервю на Стойко Стоянов

-  Г-н Атанасов, до дни предстои парламентът да  разгледа на първо четене нов закон за МВР, разшифровайте смисъла от тази генерална промяна?

- Законопроектът е внесен в Народното събрание, включен е в програмата на парламента и тази седмица може би ще се гледа на първо четене. Кое е характерното на този закон? Много е важно е да се каже, че от 90-та година и сега действащата конституция това е четвъртият изцяло нов закон за МВР, който се подготвя да бъде приет. Няма друга сфера в обществените отношения, в която за този период да има такава динамика. Първи беше законът „Данов”, после законът „Бонев”, сега все още действа законът на Румен Петков, но на път е да се появи и законът „Йовчев”. В действащите до сега закони са правени и много поправки през годините. Но сега става дума за четвърти изцяло нов закон. Това налага въпроса ЗАЩО? За първите три няма смисъл да обяснявам причините за приемането им. Оказва се обаче, че около 80% от текстовете в бъдещия закон са copy paste от предишния.

- Какъв е тогава смисълът от тази игра?

- Целта от това упражнение е да се скрият определени промени, които, ако бъдат внесени отделно като членове или алинеиq ще лъсне задкулисният им замисъл. Основната идея на тази манипулация е радикално да се промени механизмът на кадровата работа в министерството. И това радикално аз го възприемам като опасно ретроградно. В последния закон за МВР, който беше приет през 2006 г., когато Румен Петков беше министър се въведе конкурсното начало при първоначални назначавания и при последващо израстване в кариерата при всяка една позиция. Тоест  всяко едно лице при назначението му и по-важно при последващото му издигане трябваше да мине през открита процедура за конкурс, с комисии, кандидати, конкуренция, оценка на професионалните качества. Тази важна процедура сега се изхвърля от новия закон. Там е предвидено, че министърът на вътрешните работи управлява цялата кадрова политика, той назначава без конкурс всички ръководни длъжности. Това е основната манипулация. Разбира се има и други смущаващи детайли, които са важни, но основното е, че се премахва конкурсното начало. На практика така се връща тоталното единоначалието в кадровата политика, а заедно с това и военщината в МВР. Толкова години целта беше тази система да се девоенизира, трудно и бавно бяха премахнати званията, командният стил и метод на работа. Полицаите са особен вид държавна администрация, които трябва да се грижат за реда и сигурността на гражданите. Но по съветски модел МВР беше като армейско подразделение, нямаше значение какво пише в закона, имаше значение какви заповеди се издават. Така че премахването на конкурсното начало и връщането на системата за кадруване на базата на единоначалието и военщината, създават условия в МВР да се работи по заповед. 

Ето и друг смущаващ детайл в новите текстове – при наказване и уволнение на служители има включено и основание за отстраняване, поради неизпълнение на служебните задължения, най-общо казано. Но е посочено изрично, че това основание не важи за главния секретар, тоест излиза, че висшата професионална длъжност, ако не си изпълнява задълженията няма основание да бъде освободен от поста. Но това е детайл от цялата картинка.

Целта е с новия закон само  лоялните, но в кавички, разбирайте тези, които безпрекословно изпълняват заповедите на началниците си, да имат шанс за постъпване на работа и издигане.

- Вносител е министърът, тази концентрация на власт негова приумица ли е или съзирате по-сериозни политически интереси?

- Не искам да гадая, но в крайна сметка законопроектът е внесен от министъра, а в Народното събрание от Министерския съвет, тоест, волята на правителството е в системата на МВР да се върне тоталното единоначалие, характерно за един отминал период – комунизмът и тоталитаризмът. Когато се приемаше сега действащият закон, аз бях народен представител и имахме много спорове с Румен Петков и Татяна Дончева, но всички бяха единодушни и приветствахме конкурсното начало, защото това е европейска практика. Това е практика на демократичния свят - да има конкурс, да има състезание и на база на реални резултати да получават повишение най-подготвените, най-качествените кадри. А сега на практика се дава шанс на послушниците, на политически удобните и верните, но това ще подтисне желанието за разтеж  и развитие на почтените хора. 

- Министър Йовчев се представя като супер професионалист, гражданското лице, държи да го приемат като  експертът, който ще възстанови демократичните норми на работа, а  реално се опитва да реставрира една ретроградна технология за работа в министерството, чия политика прокарва?

- Тук съвсем не става дума за интерес на една личност, а опира до интересите на една общност. Кадруването в системата за сигурност към днешна дата се диктува от ДПС. Това съвсем не значи, че ще се даде възможност за издигане основно на хора, свързани с тази формация, но просто се дава път на лоялните, това е стратегия на ДПС. Този стил на работа не е просто опасен. Проектът за закон е ретрограден нормативен акт, който ни връща в един друг тип микроклимат в тази система. Убеден съм, че въвеждането на този модел на кадрова политика има за цел да бъдат обслужвани не държавни интереси, а на лица, които са извън тази система.

- Орешарски оцеля и при третият вот на недоверие, правилна ли беше стратегията на ГЕРБ да атакуват заради провал в сектор „Сигурност”?

- ГЕРБ  не успяха да отиграят добре възможностите, които им дава парламентарният контрол. Бяха неподготвени в зала. Вот на недоверие  по тази тема трябваше да бъде поискан по-рано, през октомври месец, когато лъсна провалът на МВР при пика на бежанската вълна и проблемите с опазването на южната ни граница. Тогава щеше да бъде много по-актуален. Сега този проблем е туширан в някаква степен, нямаме актуална информация, беше изпуснат подходящият момент. Но коментирайки тази важна тема, не трябва да пропускаме едно изказване на президента Плевнелиев от последните дни, че на практика реформите трябва да започнат с един обща закон за управление на сектора за сигурност, да се регламентират със закони тези структури, които 25 години работят без правила и нормативна уредба – говоря за НСО и НРС, регламентация на дейността на Военното разузнаване. Да се дискутира и изясни въпросът – има ли нужда България от две разузнавателни служби.Тези проблеми трябваше първо да бъдат обект на анализ, а не да се прави нов закон за МВР, след като и по сегашния може да се работи с няколко поправки. Интересно е защо управляващите започват отзад напред да работят? Този въпрос трябва много остро да бъде поставен на общественото внимание, защото виждаме, че цялостната кадрова политика на правителството е изключително лоша и получава критики дори и от своите среди. Има тежки настроения за начина, по който се кадрува в държавата. Излязоха в публичното пространство конкретни стенограми от заседания на ДПС, където се раздават постове на килограм. И на фона на всичко това да въвеждаш в МВР тотално единоначалие по отношение на кадровата политика е абсолютен нон сенс.

- Вярвате ли на резултатите, които изнасят през последните дни министър Йовчев и главният секретар Лазаров, че битовата престъпност намалява в проценти, а разкриваемостта расте?

- Много често в МВР статистиката се припокрива със стъкмистика. Но освен това в борбата с престъпността има един много важен феномен – когато хората нямат доверие на властта, те не й се оплакват. Така статистиката може да отчита спад на престъпността, но на практика ситуацията е друга – хората не сигнализират, защото не вярват, че престъпленията ще бъдат разкрити. Факт е обаче, че има страшно недоволство в малките населени места от безчинствата на банди. На този тревожен фон много смешно изглежда вкарването на жандармерията по селата, за да ги пазят. Борбата с битовата престъпност изисква други мерки. Тази мярка на министерството прилича все едно да стреляш с оръдие по комари. Но явно е, че целта е била чисто пропагандна преди вота на недоверие.

В тази посока притеснителен е и един друг факт - една от основните атаки срещу миналото правителство и срещу тогавашния вътрешен министър Цветанов беше, че водят битка с престъпността през медиите. Говореше се за МВР пикчърс, имаше такова усещане в хората. Сега имам чувството, че този стил се завръща и започва да се набляга на пропагандата, но това нито успокоява хората, нито решава проблемите им. Аз много остро съм критикувал Цветанов за показните му акции, беше излишно, но сега започвам да наблюдавам възраждането на този опасен модел, независимо от равния тон, с който говори вътрешният министър пред медиите и парламента.

- Какъв различен подход с битовата престъпност могат да предложат реформаторите?

- Естествено е, че става дума за цял комплекс от мерки, но на последните парламентарни избори ДСБ беше записало в програмата си нещо изключително важно и ефективно – полицай във всяко населено място. Сега един полицай се пада на 7 населени малки места. Това е абсурдна ситуация - докато отиде до едно селище в другото, вече престъплението ще е извършено. Когато Реформаторският блок дойде на власт, ще реализира тази идея за полицай във всяко селище.

- През последните дни бившият вътрешен министър Цветан Цветанов и медийният бос Делян Пеевски си размениха сериозни обвинения, намесен беше и главният прокур Цацаров, в медийната кал ли ще потъне и този скандал?

- Трябва да има прозрачност, обществото да знае какво се случва. Прокуратурата е длъжна всеки един сериозен публичен сигнал да бъде проверяван. Бившият вътрешен министър Цветанов обяви открито, че има доказателства, че главният прокурор е прикрил престъпления на зам. главния прокурор Сарафов. Намекна, че работата в тази важна система е основана на някакви зависимости. След което прокуратурата излезе с едно сухо изявление. Независимо от това, кой каква длъжност заема и изпълнява, ако има сигнал за извършено престъпление от когото и да било, обвинението трябва да се самосезира и да образува съдебно производство, да започне разследване. Цветанов трябва да бъде разпитан и да продължи разследването, независимо, че се отнася до лица, които са на върха на пирамидата в държавата. Не може срещу Хасан за 5 м. откраднат кабел да се образува досъдебно производство, а когато бивш вътрешен министър говори за престъпление и зависимости, всичко да приключва с едно опровержение на г-н Цацаров. От друга страна, хвърчат взаимни обвинения от хора, които до вчера управляваха заедно и те трябва да бъдат доказани, да бъде образувано досъдебно производство, да бъде разпитан Делян Пеевски за разкритията, които прави. Това се отнася и до главния прокурор Цацаров, щом е участвал на такива срещи. Зависимостите им и обвиненията, които си отправят, трябва да се изяснят. Пред закона всички сме равни.