Дачич и неговата партия са ключовият инструмент за влиянието на Кремъл в Сърбия

Русия се превърна в икона, на която сърбите се молят, вярвайки, че след молитвата всичко ще се промени и няма да им се наложи да правят нещо сами, коментира един от руските експерти по Балканите, журналист от "Комерсантъ"  

Интервю на  Тамара Никчевич,  Авангарда

- Г-н Сисоев, как изглеждаше и как трябваше да изглежда посещението на руския президент Владимир Путин в Белград, какви послания изпрати? 

- Русия се опитва да представи Сърбия като свой главен стратегически съюзник на Балканите, за да попречи на разширяването на НАТО в региона. Русия трябваше да се примири с членството на Черна гора, и постепенно се примирява с бъдещото членство на Македония. Сега на Москва и остава само едно - да направи всичко възможно, за да попречи на останалите страни - Сърбия, Косово и Босна и Херцеговина - да поемат по същия път. Именно затова Владиимр Путин най-накрая се съгласи да посети Белград, след като няколко пъти отказваше пътуването. От гледна точка на Сърбия, по-точно на Александър Вучич, целта на посещението на руския президент в Белград беше да укрепи позициите на Вучич в контекста на очакваните извънредни парламентарни избори. 

- Очаквани?

- Мисля, че за всички е ясно, че ще има такива избори, както и за всички е ясно какъв ще бъде изходът от косовските преговори, и затова на Вучич му е нужен нов, стабилен четиригодишен мандат. Той е наясно с голямата популярност на Путин в Сърбия, която надвишава неговата собствена популярност. Вучич поиска да се възползва от "фактора Путин", за да "съотнесе" своята политика с политиката на руския президент и по този начин допълнително да повиши и собствения си рейтинг, и рейтинга на партията си.

Уверенията, че Русия никога няма да изостави Сърбия, ще я "защити" от Запада, дори жертви ще даде, само и само да запази сръбската териториална цялост, изглеждат като суперприятелски жестове по отношение на сърбите. Само че сръбското ръководство не знае къде да се дене от тази помощ, защото тя лишава Белград от всякаква възможност за маневриране по отношение на преговорите с Косово, а сръбските лидери осъзнават колко е опасно да се покажат по-малки "сръбски патриоти" отколкото руснаците. 

С публичните си изявления Кремъл изтиква сръбските лидери до най-безкомпромисните позиции и дори Вучич се е опитал да внуши на "високия си гост", че му е оставено твърде малко място за маневриране по най-важния сръбски външнополитически въпрос - признаването на Косово.

- Успя ли в това отношение Вучич?

- Донякъде. Факт е, че всяко посещение на Путин докарва сърбите до еуфория и "заслугата" не е само на руския президент, но и на управляващите в Белград. Със своите действия, изявления и пропаганда правителството на Александър Вучич до такава степен изгради култ към Русия и личността на Путин в Сърбия, че някой ден това ще им изиграе лоша шега. Трудно ми е да намеря друг пример за това, когато властите на една страна правят всичко, за са повишат в обществото популярността на лидера на друга страна до невероятни висоти.

От друга страна, аз бих казал, че Вучич все пак успя да създаде у своите избиратели впечатлението, че Москва е на негова страна, по-точно на страната на Сърбия. Вярно е, че това твърдение може да бъде поставено под съмнение от факта, че Путин, независимо от молбите на Вучич и патриарх Ириней отказа да говори пред гражданите, събрани пред църквата "Свети Сава" в Белград.

- Защо, според Вас, е отказал? 

- Защото разгада желанието на Вучич да се възползва от него с пропагандна цел. Ако анализираме всички детайли от посещението на Путин в Белград, можем да направим извод за нивото на сегашните руско-сръбски отношения. Ясно е, че Путин не поиска да окаже непосредствена помощ на Вучич. Напротив, руският президент видимо имаше намерение допълнително да засили русофилството, но не на Вучич, а на сърбите.

- Слоганът на събралите се да приветстват Путин беше: "Един от 300 милиона", явна алюзия на известното "Заедно с руснаците сме 300 милиона". Защо сърбите до такава степен се идентифицират с Русия? 

- Тази идентификация винаги е съществувала в Сърбия, но в последно време се издигна до невиждано високи нива. Ако изключим краткия период, когато начело на Сърбия стоеше Зоран Джинджич, чиято политика призоваваше сърбите да не чакат "манна небесна", а да запретнат ръкави и да направят нещо за себе си, всички останали сръбски лидери са търсили защита и опора в Русия. В символичен смисъл Русия се превърна в икона, на която сърбите се молят, вярвайки, че след молитвата всичко ще се промени и няма да им се наложи да правят нещо сами.

Както вече казах, подобно отношение сега подхранва правителството на Вучич и пропагандата, и това напълно устройва Путин. Ако в бъдеще интересите на Русия и Сърбия се разминат, тогава Путин, разчитайки на голямата си популярност сред сърбите, ще може рязко да критикува всяко решение на Вучич, което сметне за неправилно. В такъв случай на Вучич няма да му помогне нито собствената му популярност, нито контрола над медиите. Защото, както вече казах, единственият човек, който има по-голяма популярност от президента на Сърбия е президентът на Русия - Владимир Путин. Действията на Путин трябва да се интерпретират в такъв контекст.

- Медиите забелязаха, че ръкувайки се с Вучич, независимо от неговото желание колкото е възможно по-нагледно да демонстрира близост с руския президент, Путин само му стисна ръката. И прегърна и целуна само един човек от сръбската делегация - министъра на външните работи Ивица Дачич. Това случайно ли беше?

- Не. Аз следях посещението на Путин в Белград час по час и много детайлно го анализирах. Когато Путин излезе от самолета на летището в Белград, на лицето му ясно се четеше, че не очаква много от това посещение. Това се потвърди и от начина, по който Путин поздрави Вучич: ръкостискането беше учтиво, но студено. Путин се ръкува с всички членове на сръбската делегация, а с Дачич се прегърна много топло и се разцелува. Това беше ясен знак, че Кремъл се доверява несравнимо повече на Дачич, отколкото на Вучич.  

Впрочем, знаете ли кой в последните години контролира процесите, свързани с руския газ? Кадри на Социалистическата партия на Дачич. 

Дачич и неговата партия са ключовият инструмент за виянието на Русия в Сърбия.

- Защо Путин няма доверие на Вучич?

- Мисля, че Путин не му вярва напълно и за това има маса потвърждения. Първо, ако внимателно следим публикациите на близките до Кремъл руски медии, то става ясно, че ключовата им теза е следната: На Вучич не може да се има доверие, защото той "седи на два стола"; Вучич не е искрен по отношение на Русия. 

Проправителствените медии отиват дори още по-далече, като сравняват Вучич с бившия президент на Украйна Виктор Янукович, който в навечерието на своя крах през 2014 година също се опитваше "да седи на два стола". Руските медии нерядко напомнят, че през 2013 година Русия е поискала Янукович да се определи окончателно, както и как е завършила историята на "непослушния" Янукович, независимо от подкрепата на Москва.

Разбира се, от официалните руски лица няма да чуете такива мнения и сравнения. Те се озвучават от анализатори, експерти и сиви кардинали, близки до Кремъл.

И още нещо. След посещението на Вучич в Москва през октомври миналата година, контролираният от правителството печат започна да пише, че сръбският президент е получил еднозначна подкрепа от Кремъл по въпроса за Косово, руският "Комерсант" публикува статия на Андрей Колесников, журналист, който е написал десетина книги за Путин. Позовавайки се на свои източници в Кремъл, които биха могли да са самият Путин, и неговото най-близко обкръжение, Колесников твърдеше, че руският президент категорично е отхвърлил идеята на Вучич за размяна на територии с Косово. Освен това, Колесников отбелязва, че по време на посещението в Москва, Вучич твърде често повтарял, че "Сърбия никога няма да влезе в НАТО". Това, по думите на Колесников, предизвикало у Кремъл още по-големи съмнения. Нали, ако действително не се каните да направите нещо, няма да го повтаряте като някакво заклинание?!

- По време на посещението в Белград Путин потвърдил ли е своето несъгласие с плана за размяна на територии между Сърбия и Косово, който предлага Вучич?

- Да. Ден преди посещението на Путин в Белград съветникът на руския президент по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков обясни на журналистите, как Кремъл гледа на решението на въпроса с Косово. Русия, по думите на Ушаков, настоява да се спазва резолюция 1244. Всеки договор между Белград и Прищина трябва да бъде верифициран от Съвета за сигурност на ООН, където Русия има право на вето. 

С други думи, Москва дава да се разбере, че не Сърбия, а Русия е ключовият фактор и, че тя е тази, която ще вземе окончателното решение в сръбско-албанския спор за Косово. Такова е официалната позиция на Кремъл, която е извънредно далече от това, което иска Александър Вучич. 

И така или иначе е ясно, че Русия не желае договор между Белград и Прищина, защото Кремъъл смята, че подобен договор  ще превърне Сърбия и Косово в "протекторат на НАТО". Тоест, Русия смята, че нормализацията на отношенията между Белград и Прищина открива пътя на Сърбия и Косово към евроатлантическа интеграция, на която Москва открито се противопоставя.

- Вие казахте, че целта на посещението на Путин в Белград е било желанието да се докаже, че Сърбия е главният инструмент на руската политика на Балканите. Беше ли постигната тази цел? 

- Отчасти. Защо? Посещението в Белград все пак не даде на Путин гаранциите, че Вучич е готов да поеме ролята на стратегически руски съюзник на Балканите. С други думи, Русия още не е получила от Сърбия това, което очаква.

Убеден съм, че Вучич ще продължи с опитите да балансира, да "седи на два стола", което се потвърждава от неговата визита в Давос, а също така и срещата му с Ангела Меркел само няколко дни след срещата с Путин. Впрочем, Вучич винаги прави така: след всяка среща с руски представител, веднага дава на Запада знак, демек, не съм руски стратегически партньор, готов съм на сътрудничество и с вас, и за интеграция на Сърбия в Европейския съюз. 

Подобна политика предизвиква все по-силно недоволство и в Москва, и на Запад. Аз не мисля, че седенето на два стола може да продължи дълго. И изобщо - добре е известно как завършват лидерите, които се опитват да правят това.

Превод: Faktor.bg