Досега не сме чули версията на Светия синод за смъртта на дядо Кирил, затова избуяват слухове

Политическата система ще се рои и разроява, за да може обществото тотално да изпадне в обърканост и да не знае кой кой е, казва историкът и водещ на предаването „Вяра и общество” по БНТ1

Интервю на Мая Стоянова

- Г-н Благоев, вярвахме, че след избора на нов патриарх проблемите в БПЦ ще свършат, но се оказа, че тресавището няма край. Каква е истинската болест на българската църква?

- В библейски смисъл Църквата е богочовешки организъм, тоест, има земна и небесна църква. Горе на небето, ако на Бог служат ангели, долу на земята служат човеци, които са грешни. Няма църква, в която да няма проблеми. Естествено, когато тя се оглави от нов духовен водач, както при нас – от нов патриарх, надеждата е свързана  с очакването, че новото винаги ще е по-добро от старото. Само че в Българската православна църква (БПЦ) от години има кадрови дефицит. Затова няма как, дори и при нов патриарх, проблемите да не са същите, защото в голямата си част архиереите остават същите, а те са хора, които не бързат много да решават тези проблеми. Нещо повече, по времето на патриарх Максим, колкото и да не можеше на моменти  да овладее Синода, голяма част от митрополитите бяха негови духовни чада и към него имаше респект като към духовен отец. А сега в този Синод нито един от митрополитите не е духовно чедо на патриарх Неофит. Освен това, патриарх Максим бягаше от отговорността да има по-авторитетно, не авторитарно, присъствие в Светия синод. Тази грешка сега повтаря и патриарх Неофит, с тази разлика, че дядо Максим (Бог да го прости) явно умееше на моменти да тропа по масата и да налага на Синода своето мнение, което понякога беше за доброто на църквата. Вместо това сега в патриарх Неофит виждаме една деликатност, една плахост, която в никакъв случай не говори добре за него като човек, който може да овладява различните течения и лобита в Синода, намиращи се много често в абсолютен антагонизъм. Патриархът смята, че трябва да балансира, с всеки да е в приятелски отношения, на всеки да угоди. И в един момент се опасявам, че вместо да балансира църковния кораб, дядо Неофит така го люлее, че корабът може в един момент да потъне.

- Последните скандали в църквата доказателство ли са, че корабът на българската вяра е пробит от много места?

- Последните събития, които се случват, наистина подсилват това усещане. Имам достоверна информация, че на драматичното заседание на Светия синод миналата събота – 23 ноември, когато трябваше да се произнесат дали да бъдат касирани изборите във Варна или не, патриархът също е бил на мнението на Ловчанския митрополит Гавраил, че не само изборите трябва да се касират, но и двамата, силно нежелани кандидати от варненските миряни и свещеници, да бъдат извадени от листата. В един момент обаче е надделял със своя своеобразен характер Пловдивският митрополит Николай. Аз лично чух от патриарх Неофит как единственият, който е подкрепил искането да бъдат извадени от списъка двамата нежелани кандидати, е бил Ловчанският митрополит. Докато той и още няколко епископи са решили да гласуват за оставането им, за да не засегнат, както Неофит сам  се изрази, митрополитите, които са били срещу изваждането на сегашните кандидати – Борис и Игнатий. Виждаме, че всъщност формално властта в църквата се олицетворява от патриарх Неофит, но де факто – БПЦ се управлява до голяма степен от един напорист човек, какъвто е митрополит Николай. И затова се опасявам, че той не случайно застана зад избора на дядо Неофит, за да имаме в негово лице патриарх, който може много лесно да бъде манипулиран.

- Как Пловдивският митрополит Николай  успява да налага позиции в Светия синод, част ли е от тайно задкулисие?

- Не искам да влизам в ролята на корифей по църковните дела, но според мен Николай познава много добре манталитета на синодалните архиереи и удачно се заиграва с тяхната страхливост. Трябва да знаем, че част от Синода продължава да носи онзи синдром от тоталитарното време – да бъде манипулиран от Държавна сигурност (ДС), от който се възползва и дядо Николай. По този начин и той се опитва в не малка степен да ги шантажира и разиграва, хвърляйки в пространството заплахи, които след това едва ли осъществява. Разбира се не подценявам и способността на Пловдивския митрополит да се отблагодарява за услугите, които получава, по подходящ начин. Например, в синодалните среди се говори, че в знак на  благодарност за успешно проведените избори в Средна и Западна Европа,  Търновският митрополит Григорий е получил подарък  от дядо Николай -  автомобил. Освен това с ушите си чух как епископ Яков, който беше подгласник на епископ Антоний в Средна и Западна Европа, е получил от Пловдивския митрополит комплект богослужебни одежди, от което бил много доволен. А самият епископ Яков е бил на неизбираема позиция. Тоест, в Средна и Западна Европа беше приложена и задействана точно тази схема на един безспорен и на един неизбираем епископ, между които после Светият синод по-лесно да избира. В този смисъл, зад човек като Николай не е необходимо да стои някой. Той просто умее много умело да се възползва от ситуацията, която е в Синода. Там са все хора, които в определени моменти дори и един по-рязък тон може да ги сложи на място, да ги стресне. Освен това, синодалните старци очевидно са впечатлени от неговите контакти с бизнеса и финансовите кръгове, които той познава и които безспорно го подкрепят.

- Не е ли обезпокоително, че схеми и практики, които познаваме от гражданските избори, ги виждаме да се прилагат и от висшите служители на БПЦ?

-  Да, точно това се случва, сякаш църквата все по-малко е спасителен кораб за душите на човека, все повече се превръща в една организация, водена от лични, бизнес и други интереси. Както казва професор Янакиев една част от българските владици са обзети от беса на властолюбието. Тоест, зад манията на хора в Синода да са начело на църквата и да доминират в нея не винаги стоят някакви финансови интереси и машинации. Просто надделяват техните човешки слабости – да имат неограничена власт. Освен това имам чувството, че българското общество също се тресе от незадоволената мания на един политик да отмъсти на друг политик. Това за съжаление го виждаме да се случва и в църквата, само че на ниво митрополити.

- Правдоподобни ли са според вас разказите и твърденията, че в църквата митрополитите се поръчват, тровят и избиват като в мафиотски филм?

- Определено данните, които д-р Тренчев изнесе за първи път в предаването “Вяра и общество”  преди повече от месец, че дядо Николай е заплашвал с убийство Кирил много автентично пресъздават атмосферата в Светия синод. Аз също имам информация, че на моменти разговорите между нашите митрополити са както  между мутри. Николай заплашва Кирил, че ще го убие, а Кирил пък му казва – ти ако ме заплашваш, аз сега ще звънна на едно място и ти няма да можеш да стигнеш до Пловдив. На такова ниво са разговорите по време на заседанията в Светия синод. Според мен това е нещо чудовищно. Ние журналистите търсим някакви грандиозни схеми, които движат Светият синод, някакви машинации. А всичко е много по-просто и то опира до това да си играем с човешките слабости и характери.  Понякога си мисля, че ако сложат в Синода една камера, Биг Брадър – ряпа да яде. Ето, това е страшното.

 - Възможно ли е обвиненията срещу Николай да са целенасочена акция, кой има интерес от такива скандали?

- Това, което казва Тренчев, е автентично и нажежава атмосферата. Но както и Тренчев, и аз имам впечатление, че дядо Кирил беше спокоен, когато говореше за тази заплаха. Далеч съм от мисълта обаче, че напрежението и антагонизмът в Светия синод са стигнали дъното, така щото митрополити да се избиват един друг. Не мисля, че Николай е жертва на някакъв заговор, напротив – той самият се представя много често в ролята на жертвата. Проблемът е, че Пловдивският митрополит с поведението си и с делата си много често провокира такова отношение. Освен това една част от митрополитите, на които той се опитва да вземе властта, със сигурност искат да го поставят на мястото му. В същото време обаче тези митрополити не са толкова единни, за да се противопоставят на дядо Николай и способността му да създава лоби около себе си.

- Кои са в лобито на митрополит Николай?

- Достатъчно е да се види само как се прокарва едно решение, за да разберем кои са. Зад Николай стои Плевенският митрополит Игнатий, Великотърновският митрополит Григорий, който преди два месеца осигури избирането за глава на Средно-Западната епархия на митрополит Антоний – духовно чедо на дядо Николай, образно казано. Така зад Пловдивския владика реално стоят трима митрополити. Борба несъмнено има и за Варненска епархия, където Николай също се намесва чрез персоната на Бачковския епископ Борис. И ако той бъде избран, което за съжаление ми се струва все по-вероятно, той ще има на своя страна четирима владици. С него те стават общо петима митрополити. Така ще могат много лесно да сложат свои хора и в Неврокопска, и в Русенска епархия.

- Духовници, сред които е и отец Боян Саръев, смятат, че се нагнетява изкуствено напрежението в БПЦ, за да се отвлече вниманието на обществото от истинските проблеми на страната? 

- Не, категорично не съзирам никакъв пъклен план да се отвлича вниманието на обществото от съществените проблеми в държавата. Не смятам също, че има някакъв целенасочен сценарий да се руши БПЦ. Тази теза митрополит Николай винаги лансира при такива случаи. Достатъчно е Светият синод да бъде оставен на безвремието си, както се казва, за да станем свидетели на всичко това, което се случва. Защото в момента буквално гърмят скандали, които са заложени поне месеци преди това. С гей скандала на монаха от Троянския манастир, например, още от лятото нещата можеха да бъдат поправени. Синодът си мълчеше, нищо не направи. След неочакваната смърт на дядо Кирил Светият синод можеше веднага да реагира –трябваше да опита да си изясни за себе си нещата, да предложи своята версия на обществото за смъртта на митрополит Кирил, за да бъдат разпръснати всякакви спекулации. Ние и досега обаче не сме чули версията на Светия синод за смъртта на дядо Кирил. Е, как тогава няма да избуяват всички тези слухове. Никой не е виновен на Светия синод, че навреме не си решава проблемите. Владиците предпочитат да ги замитат под черджето, да ги бутат зад паравана на своето безхаберие. Така с времето се натрупва една критична маса , която в определен момент избухва – елементарен закон на физиката.

- Как миряните да си обяснят мълчанието и пасивността на Светия?

- Важно е да изясним нещо много съществено – БПЦ има синодално, а не патриаршеско управление. Тя не е като Руската църква, начело на която стои силен и авторитетен патриарх, от чиито решения зависят бъдещето и живота на Църквата. При нас управлението е синодално, тоест,  патриархът е пръв между равни. Той председателства заседанията на Светия синод, но де факто не може да налага на 100 процента своята воля. И затова патриархът много често е заложник на Светия синод. Затова, ако патриархът иска да запази единството на църквата, той наистина трябва да балансира. Само, че всички добре знаем, че може да се балансира с твърда ръка, може това да се прави и със слаба ръка.

- Обществото обаче очакваше с интронизацията на новия патриарх църквата да се отвори повече към хората, да започне да се реформира,  но това сякаш няма шанс да се случи.

- За чест на дядо Неофит трябва да признаем, че още от първите  месеци на своето управление в църквата показа, че вече имаме един по-различен патриарх. Да си спомним, че той излезе с обръщение по повод гражданското напрежение през лятото,  макар то да беше доста балансирано и патриархът да се въздържа да вземе страна. Много хубави послания патриарх Неофит отправи по време на честванията на Софийския университет. С очите си видях как на заседанието на Светия синод на 23 ноември, той излезе да каже на хората от Варна какво е решението на Синода – нещо, което при подобни случаи патриарх Максим нямаше да направи. Покойният Максим обичайно отиваше на заседанията и после се качваше в колата, и заминаваше, без да се съобразява, че го чакат журналисти, които искат да разговарят с него. Докато тук виждаме един патриарх, който се опитва да търси контакт с хората. Неофит е доста плах в опитите да действа като патриарх, но се надявам нещата да си дойдат на мястото с времето. На дядо Неофит все още му е трудно да се възприеме в ролята на глава на Българската православна църква. Той е и доста деликатен и възпитан човек, качества, които са много добри за един патриарх, но трябва да има и здрава ръка, когато ръководи църквата. Надявам се, че това, което се случва във Варна, да извади на повърхността натрупаните с години противоречия. Крайно време е да се види кой кой е в Светия синод, което още повече да помогне на патриарха да се ориентира в ситуацията.  Трябва да кажа, че се случва и нещо хубаво в нашата църква – виждаме как миряните и свещениците, тоест, основата на църквата, става все по-видима, все по-аргументирана в своите настоявания, а Синодът малко по малко започва да се съобразява с този фактор в църквата и неговата позиция.

- Какви са опасностите за България и православието от навлизащия ислямизъм и опитите за създаване на помашка партия?

- Винаги има опасност, когато се прави опит да се създаде партия на етническа, на религиозна или на етно-религиозна основа. Да не говорим, че и трите варианта са забранени от нашата Конституция. Тук имаме явната тенденция да се създава партия на измислена етническа основа, тъй като сериозни учени не биха формулирали тезата, че има помашки етнос. Това го правят изследователи, платени от различни чужди разузнавания, които развиват подобна теза за съществуването на помашки етнос. Спомням си, че от зората на българската демокрация това е втори или трети опит за създаването на подобна партия. Имаше един Камен Буров от село Жълтуша в Родопите, който направи един неуспешен опит за създаването на помашка партия. Помаците, ще използвам този термин, който до някъде ми се струва коректен, от гледна точка на тяхната специфика, а не като национална принадлежност, са хора, доста онеправдани в българското общество. За тях се сещаме само в определени моменти, без да си даваме сметка за голямото социално напрежение, което има в Родопите, от което страдат и мюсюлмани, и християни. Аз лично обаче не мисля, че една такава партия може да представлява голяма заплаха за националната сигурност, макар хипотетично тази опасност да съществува. Сега, когато България вече е член на ЕС и границите са отворени, ние не можем да прогнозираме дали филиал на тази партия няма да се появи и в съседна Северна Гърция. А това вече ще стане доста опасно и за двете държави. Но на мен все пак не ми звучи тази идея сериозно. По-скоро я  възприемам като поредния опит в ситуация на абсолютно дебалансиран политически живот да се лови риба в мътна вода. Виждаме колко партии избуяха, как хора, които като журналисти бяха изключително манипулативни, непочтени и некоректни, сега се опитват да ни убедят колко те ще бъдат почтени като политици. Очаквам също да се появят още националистически партии и въобще да се рои и разроява българската политическа действителност, за да може обществото тотално да изпадне в обърканост и да не знае кой кой е. Може би това беше целта на българския преход – нещата толкова да се размият, че ние да нямаме ясна представа за това коя партия кого представлява, каква е нейната платформа. И затова мисля, че партия “Помак” е част от това явление.