БСП загуби изборите заради интригите  и липсата на интелигенция

Елена Йончева е поредното доказателство, че в България всеки прави това, което не му е работа, казва пред Faktor.bg писателят

Интервю на Васил Василев

- Г-н Стоянов, защо БСП загубиха съкрушително изборите, въпреки първоначалните обещания на ръководството, че ще има поне равен брой евродепутати с ГЕРБ? 

- Причината е в интригантството, защото това е партия, която работи по този начин, а не с визии. В БСП липсва аристокрация и интелигенция. Именно интелигенцията създава визия. Каква представа можеше да създаде Корнелия Нинова пред хората или Елена Йончева? Те нямат визия за бъдещето. Единственото, което имат е нападане буквално като селски клюкарки. Аз съм бил женен в Крушовица и знам точно манталитета на този тип женици. Корнелия Нинова се е измъкнала от селото, но селото не се е измъкнало от нея. БСП е болна от прогерия – болестта на преждевременното състаряване. Една партия, създадена от Дядото, не може да не бъде разрушена от бабите. В БСП няма потенциал, няма млади хора, не може да гледа напред. 

- Корнелия Нинова твърди обратното и се обгради с Крум Зарков, Деница Златева и изтика в ъгъла  „старите петли“, както ги нарече Харалан Александров. Как тогава с млади хора не може да постигне ефекта, който търсеше? 

- В случая за БСП действа принципът на тълпата, която е еднородна маса. Когато ти влезеш в този отбор на 2-3 клюкарки, не можеш да бъдеш нещо друго освен част от тълпата. Густав Льобон го обяснява в „Психология на тълпите“. В БСП няма хора, които да създават идеи и представи, затова се сливат в едно безформено тяло. На интелектуалното острие Иво Христов почти не му беше дадена думата по време на цялата предизборна кампания, защото той самият вече се е слял с тях. Къде беше Тома Томов? Та той мълча през цялото време. Никой не забеляза тези странни неща. Интелектуалният потенциал на БСП беше сритан под масата, ритан по кокалчетата и мълчеше през цялото време. Аз не можех да си представя, че Тома Томов ще излезе да закудкудяка в един тон с останалите. 

- Срамуваше ли се интелигенцията в БСП да  подкрепи кампанията и да застане зад лидерката си?

- Да, разбира се, Тома Томов и Иво Христов не могат да се слеят с тази предизборна тълпа. Страшното на партията е, че тълпата взе надмощие над интелекта. Оттук нататък започва тоталният срив на левицата. Тя трябва да знае, че повече интелектуалци от ранга на Дядото няма да се появят, а ще имат само от нивото на „бабите“. 

- Започна ли сривът в „столетницата“, за който говорите, с поведението на Корнелия Нинова, която в изборната нощ се изпокри от медиите и хората? 

- Има една стара приказка, която ми я казваше мама – като се наака човек, ще се скрие, за да не го гледат хората. Какво може да направи повече тя? Не от хората, които ближат рани, а задници, за да стигнат някъде. Не я обиждам, а казвам просто какъв тип човек е. Това поне показва „шеметната“ ѝ кариера, но колкото е по-шеметна една кариера, толкова по-безшеметно е падането. 

- Какво е бъдещето на БСП, ще има ли оставки на ръководството?

- Не знам дали „старите петли“ в БСП ще вирнат гребени, защото и те са вече на години. Не мога да си представя поведението на Томата (Тома Томов – б.р.) преди 30-40 години в подобна ситуация. Нямаше да бъде същото. В БСП се оказа всъщност, че има много примиренческа интелигенция, което показва нейната история през последните 70 години. Т.е., това е още едно доказателство, че ние нямаме интелигенция, а примитиви с някакви интелектуални мускули понякога. 

- Кой помпаше мускулите на Корнелия Нинова, която до последно си вярваше, че ще спечели евроизборите?

- Селският манталитет. Ние търсим винаги под вола теле. Юнг го е казал, че всеки изпада в характерни за себе си ситуации. Това за Нинова е звездният миг – да се измъкне от селото, но селото в нея победи. Не може да очаквате, че тя ближе рани и си посипва  главата с пепел. Корнелия Нинова в момента просто наднича през оградата, докато си бърше задника. 

- Ще се скрие ли по същия начин и Елена Йончева, след като опропасти като водач на листата на БСП изборите? 

- Журналистиката ни показва цялата си некомпетентност в държавническото мислене. Елена Йончева може да бъде добър журналист, но стъпвайки в друго поприще, тя не може да мисли държавнически. Като журналист може да каже „вдигнете пенсията с 10 лева“, но като политик не осъзнава, че не може да бъде повишена с 1 лев, защото има други зависимости. Държавническото мислене няма нищо общо с гражданското. Това нещо нашите медии трябва да го осъзнаят и да се проведат едни курсове за държавническо мислене. Много е лесно да търсим кусура и да насъскваме народа срещу политиците, но вече е друго, когато ти самият влезеш в политиката. Тогава трябва да разбереш, че реалностите са много по-различни, защото тук вече действат законите, а не конюнктурата на медията. Йончева е поредното доказателство, че в България всеки прави това, което не му е работа. Ако тя беше журналист на БСП в момента, щеше да свърши много повече работа, отколкото като политик в БСП. Всеки журналист, който е влязъл в политиката, се е провалил и като журналист, и като политик. Нима се реализира съветникът на Румен Радев Иво Христов? Той също няма да остави диря нито в журналистиката, нито в политиката. Ще остави само важната диря на охлюва. 

- Асен Агов, Клара Маринова, Илияна Йотова бяха журналисти и успяха да влязат в политиката с нелош старт? 

- Асен Агов изкара няколко мандата в парламента и излезе безславно. Представете си Христо Ботев в политиката – той може да вдигне пушката и сабята, но не става за политик. В кораба „Радецки“ е можел да говори с капитана с политически прийоми, но е казал директно „тук се слуша моята воля“. Що се отнася до Илияна Йотова, тя не беше журналист, а говорител в БНТ. Четеше новини и това, което колегите ѝ са написали. Нери Терзиева например остана журналист. Забърса се в политиката, но не влезе в нея. Тя има своето гражданско и политическо мислене, но тя беше журналист и при Петър Стоянов и се занимаваше със своята професия. 

- Как си обяснявате парадокса, че дори в родното му село са гласували повече за ГЕРБ, а не за БСП, която той през цялата кампания подкрепяше? 

- Да не направиш нищо за библиотеката в родното си село, която е изгоряла преди седем години, говори достатъчно за Румен Радев. Защо не я ремонтира, защо не подари една книга? Цинично е да кани на 24-ти май писатели и читалищни дейци при себе си, при положение, че знае, че поне една библиотека е изгоряла! Но броят им е повече – поне 3-4 библиотеки са изгорели по време на неговия мандат. Едната е в Македонско, другата е в Пазарджишко село. Аз се чудя защо писателите се прегръщат с него? Ако аз бях на тяхно място, щях да откажа поканата му. Как мога да отида да се снимам с този, който е допуснал да ми гори книгата? Това отново показва нивото на българската интелигенция, която се снима с началниците си. Всички са за петте лева, но е обидно. На мен също пък ми е обидно да имам такъв президент.