В Европа има фабрика за "полезни идиоти", които се отглеждат с пари от кремълския бюджет или олигарсите

Два века Балканите са били "бурето с барут" на Европа, а сега Москва прави опити да взривят барута и подпалят  войни, казва в първото си интервю за българска медия известният анализатор

Игор Ейдман е руски социолог и публицист, един от най-публикуваните изследователи на путинизма като социална и политическа система. От 2011 година живее в Германия, където работи като журналист. Политически емигрант. Братовчед на убития руски политик-опозиционер Борис Немцов.

Инервю на Анелия Димитрова

- Г-н Ейдман, след срещата в Хелзинки, която не доведе до желаните от Кремъл резултати, както и след въвеждането на новите санкции, Путин изглежда притиснат в ъгъла и всички очакват следващата му крачка. Каква мислите че ще е тя?

- Знаете ли, аз не мисля, че Тръмп заплашва Путин с някакви катастрофални санкции или противодействие.

- Защо тогава всички ги наричат "адски санкции"?

- Първо, наясно сме, че тези мерки още не са приети, а и те често биват смекчавани. В Конгреса - не само сред демократите, но и сред републиканците - има желание да бъде засилена политиката на сдържане на путиновия режим, включително и с помощта на санкциите, но самият Тръмп многократно е демонстрирал, че иска да се договори с Путин. И това противоречие пречи на Америка да води целенасочена политика - възпираща и насочена срещу путиновия режим и путиновата хибридна война. Санкциите, за които сега се говори, наистина изглеждат много страшни, но както практиката вече е показвала администрацията на Тръмп има много възможности, особено при реализацията им, да ги смекчи и "нивелира" техния разрушителен ефект. Аз мисля, че точно това ще стане.

- Но оправдани ли са опасенията от нова кремълска агресия?

- Да, безусловно съществува такава опасност. На първо място, заради вътрешната ситуация в Русия. Сега, съдейки по всички изследвания и по политическата конюнктура, заради някои непопулярни мерки на властта - като предстоящата пенсионна реформа, увеличаването на данъците, повишаването на цените на нормираните наеми, рейтингът на путиновия режим пада. 

А Путин много пъти е демонстрирал, че най-добрият начин за повишаване на рейтинга или за укрепването на властта му е някакво външно-политическо изостряне, или някаква мнима външно-политическа, включително и военна победа. Целта е режимът да бъде представен като обсадена крепост, така че хората, избирателите да не мислят за своите материални или социални проблеми, а всички да крещят: "Бият нашите" или "Ура, напред", "Победа" и така нататък. Започва се ура-патриотична истерия и всички се сплотяват около властта...

- Не мислите ли, че този "патриотичен", "кримски" ентусиазъм е загубил силата си?

- Той отдавна вече е на нулата. Това е очевидно, включително и от социологическите изследвания. Той отдавна е на нулата и на тях им е нужно нещо ново. Ако Русия беше победила на световното по футбол, щеше да има такъв заместващ ентусиазъм, победен ентусиазъм, който щеше да им стигне за половин година. Но сега им е нужно нещо ново. Народът иска зрелища, нали знаете римския принцип - хляб и зрелища. Хлябът не достига и народът иска поне зрелища, и те трябва да бъдат осигурени. 

Засега, аз не знам какво смятат да правят, но един от вариантите е, както писах, някакъв опит за аншлус на Белорусия. Това е напълно вероятно, може би дори още през тази година или следващата.

- А от гледна точка на пропагандата - какво ще опита да "продаде" на руснаците кремълската пропаганда този път?

- Тя вече активно продава американските санкции. Те още не са въведени, но по всички кремълски телевизии се вихри истерия. Тоест, сега те активно продават на населението този слоган: "Бият наш'те". Както когато се бият децата от две махали и щом се чуе възглас: "Бият наш'те" всички скачат и се хвърлят на помощ. Руската пропаганда работи горе-долу на този принцип. И сега те крещят: "Бият наш'те, американците ни въвеждат санкции и т.н." И макар, че санкциите още не са въведени, Кремъл се опитва да тегли от тях политически дивиденти.

Но безспорно ще им трябва нещо ново. И това може да бъде и нещо с Украйна, някакво поредно обостряне, особено преди изборите. Кремъл по всякакъв начин ще се опита да попречи на антикремълски, прозападно или просто проевропейски президент, със сигурност ще се опитат да вкарат във властта някой "свой", могат да опитат всякакви провокации, включително изостряне на военните действия... Ще видим.

В нормална ситуация, когато всичко е мирно, когато народът няма с какво да бъде примамен в този патриотичен капан, властта не може да съществува, това много пъти е демонстрирано.

- Тоест,  в Русия телевизорът продължава да побеждава хладилника? 

- Да, но, разбирате ли, тук има още един момент - че всички проблеми с хладилника телевизорът успешно прехвърля върху външните врагове. 
Аз съм писал за това - законът за запазване на омразата: народът или ненавижда собствената си власт или ненавиждат другите страни, "външните врагове". Това им се удава много добре - тази естествена омраза на народа, който се гърби пред собствената власт, която не може да му осигури нормално и достойно съществуване, да я преадресират "навън". Колко успешно? Това сега е под въпрос, защото именно през последния месец се видя падането на рейтинга на руските власти, включително и на Путин. Това може да се случва, защото, както казах, отдавна не сме имали никакво победобесие и никакъв повод за ура-патриотична истерия. И затова ще им се наложи да го създадат.

- В този контекст, как се придвижва имперският план на Путин да възсъздаде подобие на Съветския съюз, който той не може да прежали?

- Този план е обречен. Планът на Путин изначално е обречен, животът не може да се върне назад, както казват руснаците: "Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река". Очевидно е, че не може да бъде създадено дори подобие на Съветския съюз. Но, въпреки това, някои от тези негови опити в локален план бяха успешни. Например, завземането на Крим или откъсването от Грузия на Абхазия и Южна Осетия. 

Но вече и в Донбас ситиуацията е такава, че не устройва Русия, защото не можаха да постигнат стратегическите си цели. А стратегическата им цел беше не да получат някакви огризки - Донецка и Луганска области, а да разбият, раздробят Украйна и да създадат на Изток квазидържава - Новорусия. Но нищо от това не се случи, не им се получи. И засега тази агресия сякаш е застопорена. Но, както казах, има заплаха, че тя ще се възобнови с нова сила в посока Белорусия или Украйна, има различни варианти. 

- В този план - раздвоен ли е Западът по отношение на Путин и неговия режим? 

- Да, в Европа има достатъчно "полезни идиоти" и те не се въдят от само себе си. Те не пораждат сами себе си, тях активно ги отглеждат, захранват ги. "Полезните идиоти" в голяма степен са издържани от руските власти, от руските олигарси. В Европа, в света, има трилиони мръсни руски пари, които нелегално или полулегално са изнесени от Русия и тези пари работят за Кремъл. 

- Защо? 

- Защото всички тези олигарси, които изглеждат независими, всички те работят за Кремъл и те многократно са били залавяни, че изпълняват различни задачи на Кремъл, включително и в Европа. Когато Путин заповяда и каже: "Трябва", те не могат да откажат, защото ще пострадат многомилиардните им активи и в Русия, и зад граница.  Последният случай е със собственика на ПАОК Иван Ставиди - него, например, никой не го свързваше с Кремъл. 
Така работи фабриката за "полезни идиоти". Има "фабрика за тролове" - в Петербург на Пригожин, а в Европа има фабрика за "полезни идиоти", които се отглеждат с пари от кремълския бюджет или олигарсите.

- Каква роля е отредил Кремъл на своите "храненици" по върховете на властта в Европа - например, българския президент, чешкия Милош Земан, Марин Льо Пен и др.?

- Ролите им могат условно да бъдат разделени на две: първата е да изпълняват официално задачите от Кремъл - те се опитват да разрушат атлантическия алианс и действията му, насочени към сдържане на путиновата агресия.  Това е ясно - те се опитват да въздействат върху политиката на санкции, да ги ликвидират, някакви троянски коне, които се опитват да разрушат отбраната на Европа. 

Но имат и една друга функция, която те изпълняват, без, може би, дори сами да осъзнават, особено когато става дума за крайнодесните. Това е функцията да внесат хаос и разкол в европейските общества и да унищожат европейската демокрация. Това е съкровената мечта на Путин, съкровената мечта на КГБ, в което той е работил и негова лична мечта. Първата задача е разкол между Европа и САЩ, а втората е да разруши демократичните общества и в Европа, и в Америка, да насъсква всеки срещу всеки и да сее  хаос и разкол. И по същество тези крайно десни партии - и Националния фронт на Льо Пен, и Алтернатива за Германия, и останалите, те правят именно това - внасят разкол, насъскват едни групи от населението срещу други, създават хаос. 

- Към какви цели се стреми Русия на Балканите? Виждаме, че Москва не само се връща, но го прави много агресивно в региона?

- Да, аз мисля, че на Балканите мечтата на Путин би била да възобнови под някаква форма балканските войни.  Защо? Защото това ще отвлече цялото внимание от него и ще му позволи да действа на територията на бившия СССР, и да прави всичко, което поиска. Ако предположим, че в Босна или в Косово започне някаква война, цяла Европа ще се занимава с урегулирането на този проблем. А Путин пък би се "продавал" като миротворец и да прави каквото си иска по руските граници. Това би било сбъдната мечта. 
Друг е въпросът, аз мисля, че опитът за преврат, който подготвяха путиновите агенти, беше насочен преди всичко дори не да попречи на Черна гора да влезе в НАТО, а за да дестабилизира ситуацията на Балканите.

- В Македония също имаше такава критична ситуация с руско участие...

- Сегашните руски ръководители познават историята на Балканите на ниво учебна програма и са запомнили, че последните два века Балканите са били "бурето с барут" на Европа, затова се опитват да бият по слабото звено и правят опити да взривят барута.

- Макар че България е член на ЕС и НАТО, каква е заплахата за нея от страна на Кремъл, на кремълската хибридна война?

- Мисля, че преди всичко се насочват в икономиката. Руските власти са учили икономика по Маркс и за тях икономиката е база, а политиката - надстройка.  Тоест, ако ти си завладял икономиката, то политическата власт неизбежно ще дойде при теб. Това не е въпрос на бизнес или на изгода, имам предвид това, че те изкупуват собствеността в България, изкупуват стратегически предприятия, а това е път към получаването на политическа власт. Мисля, че по този начин - завладявайки мащабни командни позиции в икономиката, те мечтаят да превземат политическата власт, да поставят свои хора на върха и да накарат България да играе същата външнополитическа роля, каквато тя имаше в Съветския съюз. Мисля, че това е целта им и въпросът е дали ще успеят?

Това, че те се опитват да манипулират и политиката, това също е абсолютно очевидно, видяхме го и на президентските избори. Те играят на два фронта - засилват позициите си в икономиката и от тези позиции като от "командни висоти" ще обстрелват, образно казано, политическия ландшафт, поставяйки там свои хора. 

- Какъв е потенциалът за промени в Русия? Къде е - някои залагат на преврат в Кремъл, други на младото поколение, което израстна при Путин и не познава друга система? 

- Снимаме филм за руската пропаганда в Германия и взимахме интервюта от рускоезични младежи в Берлин, има такива места в Германия, където рускоезичните са много. И ни направи впечатление, че младежите от Русия от Москва, от Петербург не са се поддали на пропагандата. Не срещнахме нито един зомбиран. А и сред местните, тук в Германия има много зомбирани. А сред московчаните и петербуржците нямаше зомбирани. Както ми каза един млад човек: "Имаме телевизор, дядо ми е на 95 и той го гледа, но ние разбираме, че всичко това са лъжи". Тоест, младежите са абсолютно други, бъдещето е за тях. Аз не вярвам в никакви кремълски преврати, това са глупости. В Кремъл има абсолютно ясно разделение на позициите, както казват у нас - всяка жаба да си знае гьола, и никой няма да тръгне в пъкъла, срещу Путин. Но потенциал за промяна има и това е младежта. Когато те започнат да определят съдбата на страната, тогава ще има радикални промени. 

- Значи е твърде оптимистично днес да говорим за Русия след Путин? 

- Рано е, за това ще можем за говорим, когато сегашните младежи, тези на 20 години заемат позиции в бизнеса, властта, имат влияние в политиката на страната.