Партията понесе най-големия си удар от Надежда Нейнски и хората около нея на последните избори

Имаме ток за още поне 20 години, а с рестартирането на „Белене” ще загубим милиарди, категоричен е председателят на софийската организация на ДСБ и бивш депутат Иван Иванов

Интервю на Васил Стефанов

- Г-н Иванов, Бойко Борисов заяви, че е отворил вратата си за всички. ДСБ готова ли е да прекрачи прага, за да се консолидира десницата?

- ДСБ има амбицията да е притегателен център на десните избиратели, които чувстват нашата липса в парламента. Които отчитат това, че няма компетентно говорене и ясни политики, които ние изразявахме през последните 4 години. ГЕРБ в същото време е в опозиция на сегашното управление. Ние, като извънпарламентарна политическа партия, сме опозиция на новата тройна коалиция – „Атака” – ДПС и БСП. Случаят с „Белене” е красноречив. Освен това, вместо да се разгледа законът за енергетика, срещу който излезе българският народ, бе внесен законът за ДАНС. С ГЕРБ можем да имаме и да говорим за сходни и конкретни политики. Не искам да ги защитавам, но с тях не можем да имаме различни позиции по въпроси като АЕЦ „Белене” и „Бургас-Александрополис”. Цялостната оценка за отношенията ни с ГЕРБ ще бъде задача на следващото ръководство на ДСБ. На 23-и юни имаме Национално събрание, на което ще бъде избран нов председател и ново национално ръководство, което трябва да дефинира своите приоритети. Включително и контактите, които партията трябва да осъществи в дясното политическо пространство.

- Иван Костов ще участва ли в новото ръководство на партията?

- Иван Костов няма да участва в следващото ръководство на ДСБ. По определени въпроси обаче до голяма степен ще се търси и неговото мнение, без това да означава, че той управлява партията зад кадър. Той самият няма никакво такова намерение, а напротив. При подаването на оставката си той ни каза, че новото ръководство трябва да я върне на парламентарната политическа сцена с нова политика, която да даде своите плодове.

- Как ще коментирате думите на Борисов, че „пилците се броят наесен”? Означава ли това, ГЕРБ са готови с план за предсрочни избори още тази година?

- Думите на Бойко Борисов са много ясна индикация, че ГЕРБ ще се стремят към скорошни предсрочни избори. Самото им напускане на пленарната зала означава, че те искат да поставят 42-то Народно събрание в ситуацията на неработещо. Как би могло да се каже, че един парламент работи, в истинския смисъл на думата, без най-голямата парламентарно присъстваща сила, която в случая е ГЕРБ? Политическите решения, които ще се вземат бе тях, няма да имат тази политическа тежест. Това може да продължи 1-2 месеца, но не и 4 години по никакъв начин. Какви ходове са предприели от партията на Борисов, ще видим през близките седмици или месеци. Очевидно те имат някаква стратегия, която ще се постараят да реализират. Инструментите им не са ясни, но целта е една – по-скоро да се предизвикат предсрочни избори.

- Изгорихте ли окончателно мостовете си с ГЕРБ?

- Не ДСБ е изгорила мостовете. Тук можем да включим и СДС, и ГЕРБ, и „Синьо единство” (на Надежда Нейнски – б.а.). Когато беше създадено правителството на ГЕРБ през 2009 г., ние подкрепихме кабинета на Бойко Борисов. Помня разговора, който имах тогава с Иван Костов, когато чухме програмната декларация на Борисов. Те повтаряха на 80% нашите приоритети и нашата предизборна кампания. Тогава бяхме удовлетворени. Година по-късно разбрахме, че ГЕРБ няма никакви намерения да проведе тези необходими реформи в правораздаването, в съдебната система, в здравеопазването и в социалната политика. Нещо повече. Властта запази неприлично тесния си близък контакт с кръга от българските олигарси. Поради тази причина ГЕРБ не работеше срещу монополите и в защита на дребния и среден бизнес. Нещо, което хората го разбраха и излязоха на улицата. При това положение те си изгориха сами моста към ДСБ. Ако бяха си изпълнили предизборните обещания, щяхме да ги подкрепяме, да бъдем техен кореткив и до голяма степен можеше да подобрим имиджа им на цялото им управление.

- Имате ли вина за раздялата си със СДС?

- Тогавашното ръководство на СДС, начело с Мартин Димитров участваше в изработването на споразумението с ДСБ. След като споразумението беше одобрено от нашата партия, Националният съвет на СДС трябваше да се произнесе по него. Не сме виновни ние, че там тогава беше извършен своеобразен преврат. Беше гласувано срещу споразумението за Синята коалиция, което предизвика оставката на Мартин Димитров. Отново не е при нас причината.

- Какво се случи със „Синьо единство” и кой кого пусна по пързалката в навечерието на изборите?

- Що се отнася до „Синьо единство”, разговорите ни бяха почти пред своя финал. Нямаше никакви нерешими проблеми, когато от там заявиха, че очевидно липсвало политическо доверие между двете политически сили. Тогава бяха категорично, че прекратяват разговорите с нас и няма да отиват на избори. Те ни нанесоха последния удар, защото „Синьо единство” трябваше да води листите в 12 мандатни района. Ние буквално трябваше да намерим за 48 часа нови лидери там, да преговаряме с тях и да ги убеждаваме. Някои отказаха, други приеха. Някои от тях отидоха в последния момент в своя район, а не няколко месеца преди това, както е нормално. Те не направиха обиколки в областите и не се запознаха с проблемите на хората, за да защитят техните решения в предизборната кампания. Всичко това бяха серия от удари, които доведоха до това, ДСБ да получи около 3% на тези парламентарни избори и да не влезе в парламента.

- Каква е вашата теза за това, кой искаше ДСБ да стои далеч от парламента?

- Ако погледнете през призмата на годините, няма друга партия като „Демократи за силна България”, която категорично и винаги е имала политика против олигарсите, против мафията в енергетиката, но и не само там. Оказва се, че онази съвсем тънка прослойка в българското общество, което иска да запази статуквото, за да печели обществените поръчки и монополно определят цените на стоките и на услугите, са онези, които имат интерес ДСБ да не е в парламента. Ние бяхме трън в тяхната пета.

- Виждате ли отново дългата ръка на Русия за задкулисните игри?

- Разбира се! Твърдо срещу нас работиха и продължават да работят шефовете на „Лукойл” в лицето на Валентин Златев, Богомил Манчев от „Риск Инженеринг”, както и всички останали хора, чиито интереси ние засягахме. Та ние се бяхме обявили срещу захарния монопол на Гриша Ганчев, срещу монополите при лекарствата, където действа бизнесменът Огнян Донев. За всички тях ДСБ е била препятствие. Те имаха нужда да си накупят хора в българския парламент, за да се гласуват гладко лобистки поправки и лобистки закони.

- В крайна сметка, има ли шанс отново дясното да се събере и да зарови томахавките?

- Една политическа партия не трябва да гори мостове. Дали тези мостове ще се окажат на сближаване или постепенното затихване на техните функции, ще зависи от новото управление на ДСБ. Ние не можем да бъдем самодостатъчни. Преговаряйки с други политически сили, трябва да отстоим 3 наши характеристики, които ни правят рязко разпознаваеми. Трябва да запазим нашата компетентност, принципност и нашата почтеност.

- Какво се случи с АЕЦ „Белене” и защо отново ще чакаме да бъде изследвана и построена?

- Проектът АЕЦ „Белене” има 32-годишна история. Известен е фактът, че той беше стартиран още през 1981 г. Това, което се случи през последните няколко години показа, че проектът е ненужен на България, финансово непоносимо скъп и прекалено опасен сеизмично. Тези три ясни недостатъка бяха в основата на решението, което правителството на Бойко Борисов взе в края на март 2012 г. за прекратяване на проекта. Народното събрание два дни по-късно също го спря и възложи проучването на условията за използването на площадката в Белене с цел осигуряването на работни места в област Плевен. Последвалият референдум за нова централа се проведе при ниска избирателна активност. Очакванията на БСП бяха, че за проекта ще гласуват не по-малко от 1,5 млн. българи, а против проекта ще бъдат едва 10-15% от гласуващите. Резултатът обаче беше поражение за Българската социалистическа партия. Два пъти по-малко хора подкрепиха проекта „Белене”, само около 850 000 души. В същото време 38% от гласувалите се изказаха против идеите на социалистите. Парламентът на свой ред препотвърди своята позиция. БСП се постара в своята предизборна кампания отново да вдигне знамето за реализирането на „Белене” с цел да мотивира своя твърд електорат.

- Защо тогава десният Пламен Орешарски иска да възкреси проекта?

- Това, което е напълно обяснимо за избирателите на БСП и които гласуваха партийно, е напълно необяснимо за министър-председателя Пламен Орешарски, който беше номиниран като експерт. Той трябваше да се ръководи от икономически, а не от политически съображения. Още в самото начало като премиер, заяви, че България ще загуби 2 млрд. лв. около Белене, което е недопустимо един държавник. Към онзи момент, в който Орешарски изрече тези думи, Русия дори не беше депозирала иск за такава сума. Премиерът не се беше запознал с аргументите на защитата дори и с българската позиция. Той няма никакво право да се държи като адвокат на руската страна. Когато беше запитан, дали проектът трябва да се реализира, или трябва да остане в сила окончателното му прекратяване, той заяви, че имал усещането, че трябва да се рестартира. Един министър-председател не може да има усещане. Той трябва да стъпва само върху фактите и анализите. Искам да ви припомня, че анализ на Белене беше извършен от най-авторитетната консултантска фирма HSBC. Тя заяви две неоспорими неща. Проектът ще ни струва не по-малко от 21 млрд. лв. Второ – цената на тока ще бъде три пъти по-скъпа от този, който произвежда АЕЦ „Козлодуй”.

- Според вашите изчисления, колко ще струва на страната ни т. нар. рестартиране на „Белене”?

- Ако тръгне това рестартиране на АЕЦ „Белене”, проектът ще ни струва дори повече от това, което изчисли HSBC. Цената категорично ще бъде над тези 21 млрд. лв., тъй като, най-малкото, рестартирането ще означава повтарянето на всички процедури. Отказът на БСП преди това да довършат „Белене” потвърждава думите на Бойко Борисов, че това е един гьол, че няма никакъв проект. Доказва, че твърдението на БСП, което направи преди референдума, че строителните дейности са в напреднала фаза. За един проект в напреднала фаза не се говори за рестартиране!

- Виждате ли партии в парламента, които могат да спрат строежа на централата?

- Няма съмнение, че ГЕРБ в този парламент са против всякакви действия за рестартирането на АЕЦ „Белене”. От една страна – те самите взеха решение за прекратяването на проекта. От друга – те са запознати с всички аргументи, които сочат, че Белене абсолютно ненужен за страната ни в икономически план проект. Тази позиция получи много солидна подкрепа след събитията през последните три месеца. Консумацията на електроенергия в България е такава, че дори не могат да се натоварят класическите мощности в централите. Напротив, рискува се десетки хиляди хора да останат без работа в централи като в „Мини Марица Изток”, например. Стигна се до там, в събота и неделя консумацията да пада до 2 000 мегавата при инсталирани 12 000 мегавата. Няма логика, след като последните мощности влязоха в експлоатация буквално през последните години, говоря за „Марица Изток” и „Марица Изток – 3”. Те имат дълъг живот. Що се касае за АЕЦ „Козлодуй”. Там вървят удължителните действия за живота й за не по-малко от 10 години напред, а след това и с още 10 години. При това положение България до 2037 г., когато ще изтече срокът на експлоатация на 5-и блок на АЕЦ „Козлодуй”, няма да има нужда от никакви нови генериращи мощности. Това е наистина едно нескопосано и брутално лобиране за определени интереси от българските енергийни олигарси и защитаване на руската страна. Искам да добавя, че според европейските стандарти, сградите до 2020 г. трябва да са интегрирани. Т.е., върху покривите на сградите да има слънчеви панели, които ще бъдат енергогенериращи, да защитават сградата като покривна конструкция и да имат монтирани малки ветрогенератори. Ние имахме проблеми с електроенергията през 80-те години, когато на всеки 3 часа се спираше и се пускаше токът и България беше заприличала на дискотека. Тогава индустрията работеше с изключително енергоемки съветски технологии. Промяната на технологията на производство през последните 20 години намалиха потреблението на електроенергия с близо 3 пъти. Подмяната на електроуредите и на електрическите крушки, които харчат 5 пъти по-малко ток, в домакинствата. С други думи – абсолютно лъжливи са твърденията на защитниците на Белене, че страната ни има нужда от още електроенергия.