Бившият премиер е един от най-активните политици във Фейсбук и почти непрекъснато е в диалог с приятели и симпатизанти. Ето и неговия първи отговор: 

Кремиковци беше изначално неефективен: 

– без близки източници на суровини, което го натоварваше с огромни транспортни разходи; 

- с остаряла съветска технология, което означаваше ниско качество и ниска производителност; 

- изграден с оглед на евентуално военно производство, с огромни вътрешни обеми, което го правеше енергийно и организационно неефективен; 

- извън всякакви екологични норми, което в условията на евроинтеграция изискваше огромни разходи за преустройство и премахване на минали екологични замърсявания без икономически ефект.

2. Кремиковци беше управляван лошо:

- с политически назначавани директори;

- с умишлено неизгодно сключени договори (източване „на входа и на изхода“) заради корупционни интереси;

- обвързан със схеми за „приватизация“ на печалбите и „национализация“ на загубите.

Въпрос: Защо трябваше и след приватизацията държавата да задържи 25% участие и не беше ли това източник на корупция (източване от мажоритаря със съгласието на правителствата)?

Отговор:

1. Запазване на държавното участие беше политическо решение с цел да се осигури блокираща квота на държавата, за да не може чрез еднолични решения на новия собственик лесно да се заобиколят и да не се изпълнят политическите условия (погасяване на задължения, инвестиции, екология, работни места и всичко, което не е цена) в приватизационния договор.

2. Това че следващите правителства допуснаха обезсмислянето на държавната квота също беше политическо решение, но скрито, за да се реализират корупционни интереси.

Въпрос: Защо не се провеждаше ефективен следприватизационен контрол, защото управлението на Иван Костов продължи две години след приватизацията?

Отговор:

Докато беше на власт правителството на Иван Костов, приватизационните задължения на собствениците на Кремиковци се изпълняваха съгласно сроковете и условията на договора.

Въпрос: Мит ли е, че Корпорацията "Митал" не е успяла да го спаси? Малкият брат Прамод няма общо със световния лидер "Арселор Митал" освен, че е брат на собственика. А Арселор искаха "Кремиковци", но нито тройната коалиция, нито ГЕРБ създадоха условия те да влязат в България. За това и отидоха в Македония.

Отговор:

1. „Митал стийл“ (а след 2006 г. „Арселор-Митал“) навсякъде по света е позната като фамилен корпоративен конгломерат в областта на стаманодобива и производствата на метални профили. В този бизнес в едно или друго качество участват и тримата братя, както и други членове на тази известна фамилия. 

Виж този сайт например:

http://www.business-standard.com/india/news/newsmaker-pramodvinod-mittal/419410/

2. Мит не е способността на братята от известната фамилия заедно, или по отделно, да развиват успешен бизнес в стоманената индустрия, а преувеличаваните у нас противоречия между тях, за да се подменят обективните причини за провала на световните лидери в бранша – братята Митал в опита им да оздравят Кремиковци.

3. Ако имаше обективни условия за развитието на Кремиковци (суровинна база, възможности за реконструкция, ефективни решения на екологичните проблеми и т. н.), фамилията Митал би оздравила комбината, както е направила в други подобни случаи навсякъде по света, независимо от фамилните разправии.

4. Ако причината за провала на Митал с Кремиковци бяха субективни, тогава другите заинтересовани крупни инвеститори в бранша като Жеваго например, биха видели тези възможности и биха се заели да направят Кремиковци печеливш.