Бившият премиер е един от най-активните политици във Фейсбук и почти непрекъснато е в диалог с приятели и симпатизанти. Ето и неговия първи отговор:
Кремиковци беше изначално неефективен:
– без близки източници на суровини, което го натоварваше с огромни транспортни разходи;
- с остаряла съветска технология, което означаваше ниско качество и ниска производителност;
- изграден с оглед на евентуално военно производство, с огромни вътрешни обеми, което го правеше енергийно и организационно неефективен;
- извън всякакви екологични норми, което в условията на евроинтеграция изискваше огромни разходи за преустройство и премахване на минали екологични замърсявания без икономически ефект.
2. Кремиковци беше управляван лошо:
- с политически назначавани директори;
- с умишлено неизгодно сключени договори (източване „на входа и на изхода“) заради корупционни интереси;
- обвързан със схеми за „приватизация“ на печалбите и „национализация“ на загубите.
Въпрос: Защо трябваше и след приватизацията държавата да задържи 25% участие и не беше ли това източник на корупция (източване от мажоритаря със съгласието на правителствата)?
Отговор:
1. Запазване на държавното участие беше политическо решение с цел да се осигури блокираща квота на държавата, за да не може чрез еднолични решения на новия собственик лесно да се заобиколят и да не се изпълнят политическите условия (погасяване на задължения, инвестиции, екология, работни места и всичко, което не е цена) в приватизационния договор.
2. Това че следващите правителства допуснаха обезсмислянето на държавната квота също беше политическо решение, но скрито, за да се реализират корупционни интереси.
Въпрос: Защо не се провеждаше ефективен следприватизационен контрол, защото управлението на Иван Костов продължи две години след приватизацията?
Отговор:
Докато беше на власт правителството на Иван Костов, приватизационните задължения на собствениците на Кремиковци се изпълняваха съгласно сроковете и условията на договора.
Въпрос: Мит ли е, че Корпорацията "Митал" не е успяла да го спаси? Малкият брат Прамод няма общо със световния лидер "Арселор Митал" освен, че е брат на собственика. А Арселор искаха "Кремиковци", но нито тройната коалиция, нито ГЕРБ създадоха условия те да влязат в България. За това и отидоха в Македония.
Отговор:
1. „Митал стийл“ (а след 2006 г. „Арселор-Митал“) навсякъде по света е позната като фамилен корпоративен конгломерат в областта на стаманодобива и производствата на метални профили. В този бизнес в едно или друго качество участват и тримата братя, както и други членове на тази известна фамилия.
Виж този сайт например:
http://www.business-standard.com/india/news/newsmaker-pramodvinod-mittal/419410/
2. Мит не е способността на братята от известната фамилия заедно, или по отделно, да развиват успешен бизнес в стоманената индустрия, а преувеличаваните у нас противоречия между тях, за да се подменят обективните причини за провала на световните лидери в бранша – братята Митал в опита им да оздравят Кремиковци.
3. Ако имаше обективни условия за развитието на Кремиковци (суровинна база, възможности за реконструкция, ефективни решения на екологичните проблеми и т. н.), фамилията Митал би оздравила комбината, както е направила в други подобни случаи навсякъде по света, независимо от фамилните разправии.
4. Ако причината за провала на Митал с Кремиковци бяха субективни, тогава другите заинтересовани крупни инвеститори в бранша като Жеваго например, биха видели тези възможности и биха се заели да направят Кремиковци печеливш.
Още от Интервю
Владислав Иноземцев: Путин превърна смъртта в доходоносен бизнес
В момента Русия е империя на кръвта и то в пълен мащаб
Иван Анчев: Изборите в Щатите няма да повлияят по никакъв начин върху формирането на правителство в България, политиците да си свършат работата
На Америка липсва политикът, лидерът – обединител, какъвто беше Роналд Рейгън
Ростислав Мурзагулов: „Южна Корея е гневна на Кремъл, с голямо удоволствие би предоставила на Украйна „отрезвител“ за Путин
Путин нае друга държава да воюва за него на територията на чужда страна - това е скандално и напълно необичайно събитие за международната дипломация