Костов предлагаше преди 18 години коалиционно правителство на СДС и БСП

Общинарите в София да изкупят грехът си като кръстят на Илия Минев не улица, а парка „Заимов“, казва пред Faktor.bg бившият син депутат

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Сотиров, вие сте пряк свидетел на събитията през драматичната зима на 1997 г., приемате ли оценката, че покойният вътрешен министър Николай Добрев е спасил гражданския мир, заради този принос вече му кръстиха и улица в София?

- Има две крилати фрази - едната е: „Победителите не ги съдят“ и тя е приписвана на Екатерина Велика, а другата - приписвана на Чърчил е: „Историята се пише от победителите“. Човешката история, от древността до днес, е потвърждение на тези две максими. Следвайки тази логика на историята, както и фактът, че не е осъдено нито едно от основните действащи лица по време на прехода, определян от повечето хора като „криминален“, говори за това кой е победителят. Ако видим и кои са лицата, на които в последно време се дават почетни знаци и на които се именуват улици, ще разберем, че същите тези победители вече взеха да пишат и историята, в която те са нашите герои, те са нашата гордост.

- Но тези нови герои на българската история са една тъжна самоирония на прехода…

- Може и така да се каже, но Ирина Бокова вече е почетен гражданин на София и се „гордеем“ с нея като шеф на ЮНЕСКО, а вече ще се борим да я направим и шеф на ООН, за да ни прослави. Тя още от съветско време е готвена за тази позиция - от 1982 до 1984 е трети секретар в Постоянното представителство на България в ООН, Ню Йорк. Тогава, за такава позиция човек не трябваше да има нищо, ама нищо общо с българските и съветските специални служби. След като вече в София е кръстена улица на Николай Добрев, Първанов спокойно може да очаква някой столичен булевард, за предпочитане най-близко до руското посолство, да бъде именуван бул.“Георги Първанов – Гоце“. А и нали Гоце стана виден реформатор отскоро, след като преспа с РБ в ложето на ГЕРБ. Разбира се, това за кръщаването на улица на Николай Добрев, бог да го прости, е дреболия. Такава дреболия, че чак днес се разбра за това решение, след като то е прието с явно гласуване на открито заседание на Столичния общински съвет още на 24.07.2014 г. Казвам дреболия, защото иначе каква ще да е тази омерта, та никой от БСП да не се похвали, никой от „десните“ да не издаде и всички медии да се разсейват по темата цели шест месеца? Имаше и едно пародийно объркване в цялата история, защото вместо за заслугите му като герой от януарските събития през 1997г., Добрев е почетен, като последния кмет на район „Надежда“ от времето на Живков. Може мълчанието и объркването да са от гузна съвест; и това е добре, че все пак има съвест.

- Може би столичната власт търси някакъв обществен баланс, вече има предложение на ГЕРБ - улица да носи името на автентичния антикомунист Илия Минев?

- Сигурно и поради тази причина се появи предложение да бъде кръстена и улица на най-големия, не само български, но и световен дисидент Илия Минев. Цял свят се събра да почете кончината на Нелсън Мандела, който освен че не е бил толкова дълго време в затвора, колкото Илия Минев, но и условията, при които Мандела е излежавал своята присъда, изглеждат като санаториум в сравнение с тези на Минев в комунистическите затвори. И точно за това на Илия Минев трябва да се кръсти нещо по-забележимо от уличка в столицата на България, нещо забележимо - не защото този изключително скромен човек би желал почести за себе си, а защото ние се нуждаем от нещо, което по-често да ни напомня за неизпълнения ни дълг към България. Имаше още един срамен акт, при който пак „дясно“, пак „антикомунистическо“ мнозинство в СОС взе решение да кръсти един централен столичен парк на осъдения за шпионаж в полза на СССР генерал Заимов, награден като герой на Съветския съюз и удостоен с бюст в школата на КГБ. Нека този парк да бъде кръстен на Илия Минев – той беше истински герой и мъченик за България, страхливо отбягван и оставен да умре на 6 януари 2000 г. в мизерия от „видните антикомунисти“, които по това време управляваха страната ни. За страхливите „антикомунисти“ , тогавашни и сегашни управляващи, Минев цитираше пророк Исайя, който казва: "Страхливият и криминалният стоят на една дъска."

- Отвъд суетата с паметниците и улиците, отбягвате да кажете вашата оценка за ролята на Първанов и Добрев по време на януарските и февруарските събития на 1997 г.?

- Жалки са опитите за героизиране на Първанов и Добрев, които не са спирали от 4 февруари 1997 г. до днес. Били спасили страната ни от гражданска война, не пролели кръв, жертвали партията, за да осигурят граждански мир и национално съгласие за реформи. Целенасочено се забравя, че Жан Виденов подаде оставката си като лидер на БСП и като министър-председател още на 21 декември 1996 година. Неговият провал беше в следствие не само на генетично заложената дарба на БСП да се проваля в управлението, но и на тежка битка между клановете в партията – Лукановия и този, който се беше формирал около Виденов. През 1996 г. гръмна бомбата на заложения още преди началото на прехода финансов грабеж на държавата. Още през есента на 1996 Международният валутен фонд натисна правителството на Виденов да въведе валутния борд, като доларът трябваше да се фиксира на 150 лв., но и вътрешната опозиция на Виденов, и тогавашното ръководство на СДС започнаха яростна кампания срещу това. Фондът изпрати през ноември своя представител Майкъл Деплер, който трябваше да убеди противниците на борда, че това е единственото спасително решение при положението, в което е изпаднала страната ни. Тогава вече един долар беше 220 лв. Въпреки това от ръководството на СДС бяха изпратени емисари в Рим, Берлин, Париж и Лондон, а Костов отиде лично до Вашингтон да лобират срещу въвеждането на валутния борд. В медиите от този период е пълно с изявления на противниците на борда и техните аргументи, така че всеки който се интересува може да ги намери. След като аргументите на противниците на борда бяха отхвърлени от фонда, на тях не им остана нищо друго, освен да забавят въвеждането му докато доларът стигна 3000 лв. Заветната цел беше постигната – бяха занулени несъбираемите кредити, които години наред, щедро и безконтролно държавата раздаваше чрез частните банки с държавни пари на доверените лица от старата БКП и ДС номенклатура. Така бяха ограбени милиони българи, които честно и почтено цял живот са работили и пестили. Е-е?

- Какви промени настъпиха в столетницата след оставките на Виденов, имаше ли опити за задкулисни игри със сините?

- На 21 декември за председател на БСП беше избран Първанов, един от най-верните и безлични заместници на Виденов и ако не беше станал председател на БСП, сигурно нямаше да си спомням, че съм имал такъв колега в 37-я парламент. По това време Добрев, който беше министър на вътрешните работи, беше определен от БСП като кандидат за министър-председател. Точно тогава бяха най-яростните протести и хората на улицата бяха категорично срещу съставянето на каквото и да е правителство в рамките на този парламент. В това им се закле и опозицията, която шестваше с тях. Същевременно, в разгара на протестите на 14 януари имаше заседание на Националния координационен съвет на СДС, на което ръководството се опита безуспешно да прокара решение, с което да получи мандат за съставяне на правителство в този парламент.

- Преди година Faktor.bg публикува за първи път стенограмата от това скандално заседание, е появиха твърдения, че документът е манипулиран?

- Мога да заявя, че стенограмата от това заседание на СДС, която беше разпространена от Евгений Михайлов и е публикувана във вашия електронен вестник е напълно автентична (виж ТУК, б.р. ). Лично аз я бях преснимал от архива на СДС с изричното съгласие на ръководството. Интересно е, че телевизиите и големите печатни издания не проявиха особен интерес към този документ. Така той остана да циркулира основно в електронните сайтове и социалните мрежи.

- Припомнете накратко какво е предлагал тогавашният син лидер Иван Костов?

- Какъв беше сценарият? Първият вариант - с един куршум да се ударят два заека – да се финализира финансовият грабеж на народа чрез изкуствено предизвиканата хиперинфлация и да бъде отстранен вече неудобният Виденов, като върху него се хвърли цялата вина. След това трябваше да се прегрупира парламента и да се състави програмно правителство, което да осигури комфорт на старата БКП и ДС номенклатура да изкупи на безценица най-ценните държавни активи, чрез РМД и всякакви други непазарни схеми, заложени още от Виденовото правителство. Този вариант обаче засече основно по две причини – първо, оказа се, че и в СДС и в БСП хардлайнерите са твърде много и няма да допуснат малобройната група на Луканов в БСП и техните съратници в СДС, които също бяха малцинство, независимо че заемаха почти всички ръководни позиции в Съюза; второ- протестите се радикализираха повече от очакваното. Така се премина към вариант Б – да се отиде на предсрочни избори, но да се договори между новото ръководство на БСП и това на СДС, че в името на „националното съгласие“ няма да има „реваншизъм“ – което преведено от перестроечен език на български език означава, че няма да се търси отговорност, като същевременно схемата за приватизация ще се запази. Но за да се изпълни ангажиментът от ръководството на СДС, трябваше да се направи прочистване на Съюза от хардлайнери.

- Как се реализира това прочистване, в очите на обществото изглеждаше, че Костов създава единна и мощна дясна партия?

- Благовидният предлог беше бързото създаване на единна партия, което много се харесваше на широките народни маси, които вярваха в идеята, че с БСП може да се справи само подобна на нея „добре организирана“ (разбирай централизирана и дисциплинирана партия). Показателно е, че след конференцията - тип митинг - „изключително добре“ организирана от от подсъдимия сега активист на ДПС – Христо Бисеров, и след още „по-добре“ организираните предварителни избори, голяма част от вторият ешалон от пламенни антикомунисти, които отстояха СДС в години на тежка опозиция, бяха подменени или избутани назад от ненадейно появили се кариеристи, повечето бивши комунисти и авантюристи, с пиетет към големите и управляващи партии. След загубата на властта огромната част от тези хора се разбягаха с награбеното от властта, а на СДС оставиха да връща вересиите. От членовете на Националния координационен съвет на СДС, които в споменатата по-горе стенограма се изказаха срещу съставянето на второ правителство в рамките на стария парламент, никой не попадна в ръководството на единната партия, а като депутати оцеляха малцина. Тези, които беше неудобно да бъдат изхвърлени, бяха разкарани като посланици. Появиха се новите лица - тип Йордан Цонев, които вече знаем за кого работят.

- Манипулативно ли е внушението, че през 1997 г. някой е спасил гражданския мир?

- Изключително важно е да се знае, че в БСП още в края на 1996 г. знаеха, че партията не може да управлява. Вътрешната война при тях беше на живот и смърт. Червени депутати от обкръжението на Виденов, които допреди няколко месеца се държаха надменно и със самочувствието на управляващи, към есента на 96 г. бяха толкова отчаяни от вътрешните удари и предателства, че открито споделяха с нас, които им бяхме опозиция, че си отиват и ние трябва да се готвим за властта. Виденов, ако искаше да си цапа ръцете с кръв за да запази властта, нямаше преди това да си подава оставката и като партиен лидер и като премиер, а още по малко той би поел такава отговорност да докара на власт тези, които съзаклятничеха срещу него и го свалиха. Така че никога не е имало сериозна заплаха за гражданския мир за да бъдем благодарни на някой, че саможертвено ни е спасил. Целият цирк, който се разигра през тези драматични месеци беше: първо, да се забави въвеждането на борда и второ - като следствие на активните мероприятия, които си правеха вътре в самата БСП нанасяйки си удари, включително и през службите, в които също имаше различни лобита на отделните партийни кланове. Само това може да обясни абсолютно безсмисленото насилие, което беше употребено от специално докарани от страната полицейски части, които бяха надъхани да бият. Тези хора гониха и биха деца и възрастни хора, които кротко се разотиваха след вече приключилия протест на 10 януари. На всичко отгоре бяха ранени и народни представители, а един бивш премиер беше с разцепена глава от удар с палка. За сметка на това нямаше бити или арестувани лица от провокаторите, които мятаха камъни по рейсовете, с които бяха изведени депутатите. За това персонална отговорност носи министърът на вътрешните работи, тоест – соченият за герой днес Николай Добрев.

Така, че и заплахата за гражданския мир беше измислена и героите бяха измислени, но измамата е факт. Добрев извади един доклад за банковия грабеж, Костов се кле как ще търси отговорност на тези, които ограбиха държавата и какво стана накрая, каквото стана с КТБ. Героизмът на четвъртофевруарци се състоеше само в едно - да се договорят, как да измамят цял един разгневен народ.