Единствената опора, която остана на „братушките” след разпада на СССР, е да си въобразяват, че те са силни, а другите са слаби.

След като отровата не е произведена никъде другаде, остава истината: „Новичок” сделано в СССР, казва пред Faktor.bg писателят криминалист

Кънчо Кожухаров е писател, разследващ журналист и преводач. Автор е на първото документално проучване на корупцията у нас – разследването в два тома „Кой какъв е в българската корупция” (2007, 2008). Известни са и романите му „Последният лов на Кана” (2003, 2006) и  "Факторът на добротата" (2010). В книгата си „Превратът срещу ГЕРБ и войната срещу демокрацията” (2014) Кожухаров анализира настъплението на „необолшевизма” и възродените опити да се вкара българската държава в ситуации на нова зависимост от Русия.

Интервю на Алекс Данов

- Господин Кожухаров, вие сте разследващ и анализиращ журналист, а също и писател на криминални романи. Коментирайте аферата с отравянето на Сергей Скрипал от позициите на свързаните с това знания и умения?

- С удоволствие, стига да мога да си послужа с по-игрив език, защото до този момент от руска страна участват само комични фигури. Вижте само главните: говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, която народът галено нарича „некъпаната Маша“, нейният пряк шеф Сергей Лавров, когато прякоросват „Коня“, и президента Владимир Путин, известен в средите на КГБ/ФСБ с прозвището „Молеца“. Такова трио е находка за всеки водевил или циркова клоунада, но едновременно с това то е и първата предпоставка за една трагедия, в която втората предпоставка се състои от мърлящина, недодяланост и наглост – класическа руска бинарна смес. Мисля, че скоро ще се появят и имената на някои от физическите изпълнители на престъплението.

- Доколкото разбирам, вие насочвате „следата” към „вина на Путин”. Но не мислите ли, че тази „афера” по-скоро му носи щети, отколкото ползи? Нима той не е могъл да не предвиди, че Западът ще втвърди позицията си спрямо Русия.

- Не се учудвам, че съмненията ви са единствено заради мотива. Да си припомним трите линии за доказване на едно престъпление: средство, възможност и мотив. Средството е ясно: силната отрова „Новичок“, която е създадена в Съветския съюз и която не попада в списъка на бойните отровни вещества, защото не е масова, а точкова. Разработена е за убийството на отделни хора, а не на цели бойни подразделения. Възможните начини тя да бъде използвана срещу г-н Скрипал пък са толкова много, че няма защо да гадаем кой от тях е бил осъществен. Остава само въпросът за мотива. Именно за него като удавник за сламка се хваща триото на „Маша, Коня и Молеца”, като започва да тръби, че руският президент не бил престъпникът, а жертвата, защото не бил имал никакъв мотив. Мисля, че британците не говорят за мотива, защото той може и да е съвсем очевиден, ала дотолкова противоречи на тяхното мислене, че те не могат дори да си представят подобно нещо.

- И кой е този толкова очевиден мотив?

- Сплотяване на многомилионната неспособна да разсъждава маса хомо совиетикус около Путин и – като следствие от това – убедителна победа на президентските избори. Тези хора могат да компенсират собственото си нищожество само по два начина. Физически – чрез алкохол или наркотици, и мисловно – чрез самозаблудата, че ако не ги уважават (спомнете си знаменитата пиянска фраза „Ты меня уважаешь?“), то поне се боят от тях. Единствената опора, която им остана след разпада на СССР, е да си въобразяват, че те са силни, а другите са слаби. Характерно за недиференцираната личност (какъвто е безправният руснак) е, че тя придобива значимост в собствените си очи единствено като винтче от системата, като част от партията или народа. Ненапразно нашите социалисти/комунисти, чието мислене е моделирано по руски образ и подобие, крещяха на митингите си „Много сме, силни сме!“ Трябва ясно да разграничаваме техния стаден манталитет от манталитета на българския народ, защото българите от векове сме индивидуалисти.
Индивидуалисти са и британците и тъй като на тях –за разлика от нас – не им се налага всеки ден да общуват с манталитета на стадото, те дори не могат да си представят, че човек може да разсъждава по този начин. Като плът от плътта и мисъл от мисълта на руснаците Путин обаче знае това великолепно – и успешно се възползва от него.

- Добре, но какво отношение има това към цялата история?

- За да разберем, трябва да проследим историята на предизборната агитация на Путин. Тя започна в края на миналата година, когато руският президент заяви, че е спечелил войната в Сирия. Придворните шутове веднага му запригласяха. Например, министърът на отбраната Шойгу заяви, че руските военни части са освободили 560 000 квадратни километра сирийска територия и че ДАЕШ е напълно разгромен. Е, в мерака си да направи победата по-голяма Шойгу пропусна да забележи, че площта на Сирия е само 185 000 кв. км. А може би е имал предвид, че тогава Путин не за пръв, а за трети път обяви, че е спечелил войната. Три Сирии по 185 000 кв. км. прави почти 560 000 кв.км. 
Дотук – добре. Двамата единствени реални вътрешни съперници на Путин вече бяха отстранени. Борис Немцов беше убит, а Алексей Навални – отстранен със скалъпен наказателен процес. Победата на Путин изглеждаше напълно сигурна. И в този момент дойде новогодишната канонада. На 31 декември руската военно-въздушна база Хмеймим беше обстреляна с миномети , а един вертолет падна (уж заради техническа неизправност) в базата Хама. Руснаците изгубиха няколко специалисти, вертолета и няколко изтребители. Няколко дни по-късно те заявиха, че са проследили и унищожили виновните за минометния обстрел „терористи“. Дори пуснаха в Интернет видео с тяхното ликвидиране. 
Това бе голяма глупост, защото при изследване на видеото, се разбра, че записът е монтиран и картината прекъсва за повече от четвърт час – достатъчно време хората, които в началото влизат в една сграда в края да бъдат поне на десет километра от нея. Заваляха подигравки и Путин беше принуден да измисли нещо, което да убеди руснаците, че той е победител. Беше му необходима не каква да е, а мащабна победа.
Така се зароди идеята за авантюрата край Дейр ез Зор, която се превърна в жесток крах. Руски части със специално назначение (спецназ), облечени в униформите на частната военна компания „Вагнер“, се опитаха да завладеят голямо нефтено поле. Вероятно са мислили, че щом започнат артилерийска и ракетна атака,  американците ще избягат, като оставят кюрдските части сами. В резултат няколкостотин руски спецназовци намериха смъртта си. Безславна смърт, защото американците ги избиха от въздуха, без да дадат дори една жертва. 

- Руснаците обаче отрекоха да са дали много жертви, а и американците не потвърдиха, че това са били руски части.

- Естествено, че не потвърдиха. Американските военни са разумни хора и не желаят да подтикнат страдащите от мания за величие руснаци към пряк военен сблъсък. Между другото, манията за величие обикновено е плод на комплекс за малоценност. Оказа се, че Кремъл и руските военни имат такъв комплекс, защото цяла седмица всички мълчаха като пукали. Путин направо се скри от света. Уж спечелените вече президентски избори започнаха да не изглеждат толкова спечелени.
Първият опит да оправи нещата беше същинска катастрофа. Путин накара съюзниците си да пуснат дрон над Израел и когато израелските самолети излетяха и го свалиха, сирийците започнаха да гърмят напосоки във въздуха, докато улучиха един самолет и пилотът му катапултира. Руско-сирийското опиянение обаче трая кратко. След два часа няколко ескадри сравниха със земята голяма част от противовъздушната отбрана на Сирия, която тя беше закупила от Русия. Това вече беше много зле, защото показа несъстоятелността на руската бойна техника.За капак два дни по-късно американците ликвидираха един руски танк. Оттук нататък на Маша, Лавров и Путин им се наложи да се занимават с кризисен пиар.
Путин демонстративно изпрати четири самолета СУ-57 в Сирия и седмица по-късно тихомълком ги прибра – да не би някой да бъде свален или да падне сам, както напоследък се случва с руските машини. Междувременно външното министерство престана да отрича за жертвите в Дейр ез Зор, като първо призна само за пет убити руснаци, а после за няколко десетки, които обаче не били военни. Изглеждаше, че някакви туристи са се разхождали из сирийската пустиня.
Троловете на Путин пуснаха няколко дезинформации за ответни действия на руската авиация (от 15 до 2000 убити американци), на които обаче никой не повярва. Налагаше се на арената да излезе самият президент. И на 1 март Путин изпълзя от скривалището си – с особен блясък в очите, за да покаже няколко мултфилмчета и да увери цяла Русия, че разполага с непобедими оръжия. Беше интересно да се види как хората от каймака на руската политика и държавност буквално разцъфват и бясно ръкопляскат при мисълта, че Путин може да предизвика Трета световна война. Неговата реч дойде като мехлем и за душите на милионите му неспособни да разсъждават поданици. Проблемът бе, че до изборите оставаха повече от две седмици, през които те лесно можеха да дойдат на друг акъл, защото по-интелигентните руснаци започнаха да пишат за недомислията и грубите грешки в този най-мащабен досега фейк. 
Путин реши, че трябва спешно да убеди избирателите си, че той е железният лидер, под чието ръководство Русия ще бъде непобедима. Нужно бе само подходящо символично изражение на това внушение. А какъв по-добър символ от смъртта на човек, обявен за предател? Въпреки декларациите на трагикомичното трио, всички в Русия знаеха, че Сергей Скрипал е отровен за наказание. Последва провокацията на ченгето-духовник Гундяев в България, и масовата истерия в руските медии, но това беше по-скоро за удоволствие, отколкото по необходимост. Победата на Путин беше абсолютно сигурна. Надявам се, че мотивът за отровителството вече е ясен.

- Да, но никой досега не е доказал, че отровата е произведена в Русия.

- Имате предвид,  че британските следователи не са намерили опаковка, на която да пише „Сделано в России. Цена 15 р.“? Вижте, тъй като поискахте да разсъждавам не само като анализатор, но и като писател на криминални романи, ще се позова на сър Артър Конан-Дойл,основоположника на този жанр. С устата на Шерлок Холмс той казва: „Като изключиш невъзможното, онова, което остава, е истината, колкото и невероятна да изглежда.“ Това е така нареченото доказване чрез изключване, което е узаконен метод и в науката. След като отровата не е произведена никъде другаде, остава истината: отровата е произведена в Русия. Мисля, че след няколко дни тази истина ще бъде потвърдена и от експертите на Организацията за забрана на химическото оръжие.