Първанов и Петков са провалени, на тяхно място ще дойдат нови лица на пропутинската политика

Опитите да се унижава Кремъл са непосилни, с Путин трябва да е води принципен диалог за спазване на международното право, казва пред Faktor.bg журналистът

Интервю на Васил Василев

- Г-н Коритаров, с какво ще промени атентатът срещу руския посланик Андрей Карлов в Турция отношенията между Анкара и Москва?

- Извърши се брутално убийство на руски посланик. Това е много рядко явление в международните отношения да се извърши убийство на посланик на чужда държава. В случая става дума за терористичен акт в столицата на република Турция срещу посланика на държава, с която отношенията на Анкара бяха доста обтегнати заради напрежението след свалянето на руския самолет. То получи напълно обоснована подкрепа от страните-членки на НАТО, както и от българската партия ДПС, чийто лидер тогава Лютви Местан излезе със специална декларация в подкрепа на действията на турския премиер Давутоглу и на турските военновъздушни сили. Това беше принципна позиция, отстояваща евроатлантически ценности и правото на защитата на суверенитет. След убийството на руския посланик видяхме, че същите държави, които подкрепиха по принципни съображения действията на турската авиация в защита на териториалната цялост на нейната държава преди година, също от принципни и общо демократични ценности и съображения сега осъдиха абсолютно безапелационно терористичния акт срещу Андрей Карлов. Руско-турските отношения бележат нов етап на деескалация.

- В какво ще се изрази тази деескалация, в сближаване на позициите спрямо Сирия?

- Русия и Турция, както и Иран, имат свои конкретни интереси в Близкия Изток, и по-специално в Сирийския конфликт. Очевидно е, че те търсят начин на тактическо сближаване, най-малкото в сферата на хуманитарните позиции. Постигна се едно много трудно и важно съгласие за гласуване на Резолюция 2328 в Съвета за сигурност на ООН, която позволява осигуряване на наблюдатели на процеса на изтегляне и евакуация от най-острите зони на конфликта в Сирия. Нормално е да се търси още една форма за уплътняване на партньорство. Това, което предстоеше да се случва преди убийството на руския посланик в Турция и стана факт на следващия ден след атентата беше срещата във формат 3+3 в Москва. На нея си дадоха време за разговор външните и военните министри на Турция, Русия и Иран. Руската дипломация от известно време издига не без основание като повод за професионална гордост обстоятелството, че е успяла да събере на една и съща маса и в един и същи формат две държави като Иран и Турция, които имат диаметрално различно отношение към управлението на Сирия в лицето на Башар Асад. Иран, заедно с Русия, е защитник на режима, докато Турция последователно го оценява като причина и проблем за кризата и настоява за смяната му. Изправени сме пред една много особена ситуация. Колкото и да се сближават тактически и да осъждат проявите на тероризъм, каквото беше убийството на Андрей Карлов, по същество в тази ситуация няма как да се постигне такъв компромис, който да променя същината на отношението към режима. Нито Иран, още по-малко Русия, биха отстъпили от идеята да бъде съхранен режимът на Асад, нито Турция има легитимни причини в очите на своето обществено мнение да каже: „да, ние сме съгласни Асад да продължи да управлява”. Има достатъчно натрупана публична биография и говорене пред съответните обществени мнения, което не позволява без изричен повод да има промяна в позицията.

- Ще успее ли турската страна да се възползва от конфликта, за да постигне основната си цел – екстрадирането на Фетхуллах Гюлен от САЩ, за чийто привърженик бе обявен и екзекуторът на Андрей Карлов?

- Фетхуллах Гюлен беше посочен за инспиратор при опита за преврат в южните ни съседи на 15-и юни тази година. За много хора, които бяха арестувани заради подозрения или доказателства за участие в този опит за преврат, имаше доказателства, че пряко или косвено са имали връзка с движението на Гюлен. От този момент нататък Турция иска екстрадирането на Гюлен, който живее в САЩ. Убийството на руския дипломат е извършено от полицай, за когото се съобщава, че е бил уволнен по подозрение за съпричастност към опита за преврат. Това по логиката на турската интерпретация означава, че е бил свързан с организацията на Гюлен. Руската страна също се включва в разследването на убийството. Това означава, че тя е склонна да приеме голяма част от аргументите на Турция. Още повече, че извършителят на атентата е убит. Може би не е имало възможност да го неутрализират физически заради съпротивата, която е оказал, за да могат да го разпитват след това. Не е изключено той да е предизвикал сам чрез съпротивата си последвалото убийство. В този момент вече, когато той не съществува, единствената страна, която може да интерпретира и да разгръща предполагаемите мотиви за действие са официалните турски власти. Те от самото начало стъпиха на тезата, че случилото се е заради връзки с Гюлен. Трябва да припомним, че движението на Фетхуллах е забранено в Русия. То има много сериозно досие в Руската информационна агенция (РИА) под заглавие „Мюсюлманското масонство” с изключително аргументирани доказателства защо движението е забранено в Русия. Ако двете страни стигнат до общата теза, че убийството на Карлов е извършено с идея на движението на Гюлен да дестабилизира отношенията помежду им и да предизвика нов конфликт, то тогава искането за екстрадирането на Гюлен ще бъде подкрепено и от Русия. Това би могло тогава да се окаже нещо, което не е трудно постижимо като реализация.

- Може ли да говорим за сценарий, в който Турция би направила компромис за режима на Башар Асад срещу процес в Анкара за Гюлен?

- С идването като нов президент на САЩ, Доналд Тръмп заяви, че ще се стреми да подобри отношенията между Вашингтон и Москва, а в същото време Москва подобрява отношенията си с Анкара. При едно съвместно искане на Турция и Русия да се търси отговорност от Гюлен при хипотезата, за която говоря, е възможно да се случи екстрадиране на Фетхуллах. Това ще бъде изключителна победа на турската дипломация. Срещу такава победа би могло да се заговори за някаква форма на компромис на турското отношение към Асад. Екстрадирането на Гюлен в Турция може да се окаже изключителен аргумент, чрез който Анкара да каже, че в името на дългосрочно партньорство и стабилност е готова на компромиси в Сирия и режима на Асад. Не се ли постигне договореност във формата САЩ, Русия, Турция, Иран и Израел по темата за бъдещето на режима на Асад, мир в този регион няма да има. Осигуряването на компромиси в направление „Турция” минава през удовлетворителния еквивалент на политическа и най-вече пиар цена. Такава цена би била политическа победа на Турция, свързана с Гюлен и предоставянето му на правосъдието, след което в Анкара биха били склонни на подобно действие – да обмисля компромиса за режима на Асад. В крайна сметка всичко ще се персонифицира около съдбата на Гюлен и тази на Асад.

- Полк. Славчо Велков твърди, че „сега ще се разбере, че който печели Русия за враг, ще усети нейната сила”. Това ли е днес удобната теза на русофилите у нас?

- Тази теза е толкова неоснователна и форма на проява на особен вид политическа страхливост, че аз съм я пуснал покрай слуха си. До голяма степен политиката, която правят страни като Турция, Прибалтийските републики и Полша е проява на изключително интелигентна твърдост. Те показват тактическа форма на близък бой в бокса до състояние на клинч – прегръдка на противника, с която не му позволяваш да ти нанесе удар за нокдаун. Очевидно е, че има две много важни обстоятелства. Първото е, че нито има ресурс, нито има смисъл да се води пряка битка с Москва с цел тя да бъде унижавана и унищожавана. Трябва да се води диалог на принципна ценностна основа, с помощта на който да се показва кога Руската федерация излиза извън полето на международното право и го нарушава. Да се показва, че за да се върне състоянието на пълноценно партньорство между Кремъл и демократичния свят е нужно възстановяването на принципите на международното право, което означава възстановяване на украинския суверенитет в Крим. Турция има жизнено важни стратегически интереси, свързани с нейната национална сигурност заради заплахата от прокюрдски тероризъм, който идва от територията на Сирия и непрекъснатите подмятания за създаването на кюрдска парадържавност. Това е изключително опасно и живото застрашаващо за южните ни съседи. Затова Турция трябва да прилага комбиниран подход – както при въоръженото си участие в конфликта срещу Ислямска държава, така и чрез много сложен дипломатически компромис.

- Възможно ли е да се търсят общи допирни точки между покушението в Анкара, атентата в Берлин и стрелбата в Цюрих, които се случиха приблизително по едно и също време?

- Трите случая станаха в един и същи ден. Те показват само формата на градация на тероризма. Дори и да не може да се твърди, че при тях има един и същи субект в основата на тяхното организиране и извършване, като образ в очите на общественото мнение те представляват ярък, драматичен и зловещ образ на глобален тероризъм.

- Появи се слух, че Георги Първанов и Румен Петков ще се оттеглят от политиката. Изгонването им от БСП ли доведе до провала в тяхната политическа кариера?

- Георги Първанов и Румен Петков не се провалиха, когато бяха изгонени от БСП. Те са си провалени от самото начало. И двамата са изключително провалени като политици и обществени фигури личности. Те нанесоха много сериозни имиджови поражения върху външната политика и националната сигурност на България. Те провалиха социалистическата партия със своя политически егоизъм. Нито се радвам, нито имам някаква емоция, че Първанов и Петков ще напускат политиката. За мен те са закъснели с това свое действие.

- По какъв начин евентуалното оттегляне на Първанов и Петков ще промени картата в лявото политическо пространство?

- Политическата карта ще се промени, защото това е една своеобразна подмяна на носителите на една и съща идея. Сменят се лица, които бяха свързани с т.нар. формула на големия енергиен проруски шлем, с други, които може би са по-млади и симпатични. Хора, които биха били приети по-нормално. Може би ставаме свидетели на подмяна на носителите на руските идеи у нас. До голяма степен това е притеснително, тъй като новите лица на пропутинската политика тепърва ще бъдат идентифицирани и е възможно през това време да се нанесат много по-големи поражения.

- Как ще коментирате поведението на Корнелия Нинова и на Румен Радев след разкритията на ген. Решетников и мълчанието по случая, който като че ли се стремят по-скоро да потулят с мълчание?

- Дали Корнелия Нинова ще се извини на ген. Леонид Решетников за квалификациите и обидите, които му нанесе, е въпрос на личен морал. Преди време се появиха информации, дори имаше снимка, че Румен Радев се е срещал със съветничката на Леонид Решетников – Елена Супотина, при нейно посещение в България. Тя също е част от Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ). За стойността й като фактор при политическите процеси свидетелстват и обстоятелството, че след убийството на руския посланик в Анкара нейни анализи и оценки за събитието и как то ще се отрази в отношенията на триъгълника Русия – Турция – Иран, бяха препечатани от всички водещи руски агенции. Очевидно това са хора с изключителен авторитет и богата аналитична стойност и не прави чест на г-жа Нинова, че си позволи такова изпускане на нерви.

- Изненада ли ви развръзката около срещите на ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт, които не успяха да съставят второ правителство?

- Натъжи ме не това, че няма да има нов кабинет, а неинтелигентността, с която се влезе в тази ситуация и още по-голямата неинтелигентност, с която се излезе. Ако политическа партия ГЕРБ искаше да спечели авторитет или да задържи спечеления, тя трябваше да стъпи на принципна, твърда и последователна позиция. Можеше да бъде създадено правителство в името на стратегическата цел за разработване на нов конституционен проект и свикване на Велико народно събрание с идея за разработване и приемане на нов обществен договор и на нова държавна визия за България. Второто, което можеше да се заяви е, че този парламент няма бъдеще, защото той е изчерпан. Те отиграха по най-странния начин ситуацията. Вложиха много енергия в опит да съставят кабинет с единствен аргумент – резултатите от референдума на Слави Трифонов да бъдат отразени в Избирателния кодекс. Щом си казал такова нещо, а не си обяснил, че то е възможно едва когато си променил Конституцията така, че тя да позволява с нови текстове такъв вид мажоритарен вот и задължително гласуване. Щом не си защитил тази теза и си създал очакване, че ще има правителство, а след това не си го реализирал, в очите на избирателите означава провал, който налива много сериозен процент на БСП като рейтинг.

- Какво оттук нататък трябва да предприеме Росен Плевнелиев в патовата ситуация, в която се намира?

- Президентът Росен Плевнелиев е изправен в една много нелепа ситуация. Той трябва да съставя правителство за близо месец. Освен трудността, че е практически невъзможно да убедиш хора да влязат в служебен кабинет за месец, се отваря рискът, че дори да има такова правителство, след като дойде Румен Радев, може да го уволни и да назначи свое. Подобна смяна на служебни кабинети ще изглежда като рязко сваляне на концепцията на ГЕРБ, макар и със служебно правителство. Концепцията ГЕРБ се олицетворява и от Росен Плевнелиев, който беше техен кандидат. Това са нови проценти в кошницата на БСП. Еднакъв е проблемът и ако няма служебен кабинет на сегашния президент и в управлението останат настоящите министри в оставка. Тогава Плевнелиев ще бъде обвинен в безсилие да назначи правителство. Започвам да се питам защо ГЕРБ налива енергия и изборни точки в кошницата на основния си опонент БСП. Да спрем до тук с анализа, който също ще трупа точки за БСП. Не искам да се превръщам в съавтор на сценарий, при който наистина можем да очакваме драматична промяна в геополитическия курс на България.