ДПС може да се върне в управлението единствено чрез лявото и националистите

Властта ражда олигарсите и когато ги изтърве от контрол, те започват да си избират свои власти, казва пред Faktor. bg лидерът на новата партия ДОСТ

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Местан, обявихте нов политически проект, но социолози вече предричат провала му, с какво ще е по-различен от другите формации, създадени от люспи на ДПС?

- Този път разделителната линия е ценностна. Не ние, а самият Ахмед Доган с речта си на 17 декември разцепи ДПС. Изправи партията пред ценностен разлом. Критична маса избиратели не са съгласни с тезите в това слово, с отрицанието на свободата, отговорността и толерантността, със зле прикритата апологетика на руската сила – все едно по убеденост или заради принуда. ДОСТ е алтернативата, която казва, че отговорността, свободата и толерантността са смисълът на политиката. Затова ще успеем. Предишните опити за създаване на алтернатива, с изключение на Мехмед Ходжа и на Касим Дал, които търсеха идеологическо разграничение от ДПС, заслужено или не, се възприемаха от избирателите като персонална амбиция за оставане в политиката. Прогнозите ще се окажат грешни, защото не отчитат качествената разлика в сегашната ситуация.

- Този разлом след речта на Доган на 17 декември миналата година, по време на така наречения коледен купон ли настъпи?

- С речта си на този купон Доган допусна не просто грешка, а стратегическа грешка. Смъкна маските, свали и своята. Оказа се, че проектът, който е създаден, през всичките 26 г. е бил амбивалентен, имал е две лица. Едното за пред публиката и външния свят – либералното лице на ДПС, но зад него успешно е прикривал едно друго лице, което превръща над половин милион избиратели в заложници на частнокорпоративни интереси.

- 19 години ли ви трябваха, за да прогледнете, че тази партия има и друго лице, освен либералното?

- Видимото лице на тази партия съвпадаше с мотивацията, с която гласува традиционният избирател на ДПС. За избирателя е много трудно да вникне в задкулисието. Затова трябва да разграничим мотивацията на избирателя на ДПС от начина, по който вотът му за права и свободи се експлоатира на практика от единствения и незаменим лидер на партията и приближения му тесен партиен кръг с бизнес задачи и интереси. За мене беше истинска драма да разбера, че над половин милион избиратели са дадени на концесия на корпоративните интереси. Твърденията не са мои. Истина е, че аз упорито отказвах да ги приема за реалност и до неотдавна ги определях като митологеми, които тежат като воденичен камък върху публичния образ на ДПС. Една от тях е, че ДПС е скрита проруска партия на олигархичните интереси. Наивно и обречено се борех да ги развенчая, за да се прелегитимира партията. ДПС възникна като моралния императив на човешките права, но изглежда се трансформира в защитник на олигархични интереси. Драматично приех публикацията в „Ню Йорк Таймс“, че в България управляват две проруски партии – ДПС и БСП.

Винаги съм бил наясно с две неща: първо, бе абсолютно невъзможно да ми се предостави каквато и да е свобода по отношение на партийните структури. Знаех, че единствено по отношение на политическото говорене и идеи е била относителната ми свобода.

- А допускахте ли, че както Доган ви посочи, така и ще ви отстрани еднолично?

- Аз неколкократно отклонявах предложението на Ахмед Доган в наши предварителни разговори да поема председателското място. Знаех какво ме чака. Той обаче открехна вратата на драмата си относно невъзможността му да остане. Тази му откровеност ме склони да направя компромис и да приема, без да храня илюзии. Знаех, че съм посочен от човек, който живее с убедеността, че е не просто създател, а е собственик на тази партия. Ако зависеше само от него, не би се отказал дори и от формалната власт в ДПС. Не е възможно друг освен него да повтори мандат, ако въобще го завърши, защото би се създало усещане наистина единствено за почетност. Има и строго политически причини за това, което ми се случи на 24 декември миналата година. За Доган се оказа неприемлива свързващата нишка на всичките ми политически послания през годините, в които бях председател на ДПС - стратегическата цел бе партията да се върне на власт през парадния вход с дясното, като се освободи от безалтернативния попечителски съюз с БСП. Това бе логиката на позициите ми за „Южен поток“, че той е немислим без волята на евро-атлантическите ни партньори, като тук отидох и по-надалеч с условието Русия да се върне на полето на международното право по повод на анексирането на Крим.

- Накърнените руски интереси ли преляха чашата на Доган?

- Изглежда с тези позиции съм отишъл отвъд онези граници, които са допустими за Доган. Не знам какви бизнес интереси съм засегнал, защото не ми бяха известни фирмите, участници в „Южен поток“. Седмица след моята позиция се чу в същата посока позицията на премиера Орешарски. Другата принципна позиция беше за поставяне на точка на правителството на Пламен Орешарски. Заявих, че моделът „Орешарски“ е изчерпан и заради слабия резултат на БСП на евроизборите. Припомням, БСП се канеха да спечелят евровота и дори сами го изведоха като условие за оставането си във властта, но се сринаха. Казвам това най-вече на Сергей Станишев, който не се умори да търси причината за края на кабинета Орешарски не в себе си, а във всеки друг. Страната се нуждаеше от предсрочен вот и преминаване към плавен курс на стабилизиране. Последвалите категорично евро-атлантически позиции за украинската криза, за убийството на Борис Немцов и най-вече Декларацията по повод на сваления руски самолет отдавна бяха отишли далече отвъд Догановото търпение. По същество това са качествени натрупвания, които реалните властови фактори в ДПС не понесоха, защото друг е бил интересът им. Разбира се, тези решения не съм ги вземал еднолично.

- Но най-натрапчивото обвинение срещу вас е, че сте авторитарен лидер?

- Манипулация - три години ме упрекваха, че съм в сянката на Доган и съм негова кукла на конци и на олигархията. Сега се оказах авторитарен. Тези две внушения не могат да бъдат верни едновременно, това е разбираемо. Всички решения бяха дискутирани от ЦОБ. Органът заседаваше редовно.

- Защо отборът на Доган избра този панически пиар - че сте управлявали авторитарно?

- Обвинението, че съм авторитарен, е елементарно и с много просто обяснение. Дори хората край Доган дълбоко в себе си не са съгласни с „визионерската“ му реч. Глашатаите, които вадят през последния месец, няма да променят този факт. Те знаят, че тази реч е гаф на гафовете, но са заставени да говорят друго. Знаят, че нашият избирател е с евро-атлантическа идентичност, защото не може да бъде уличен в проруски настроения. Той, като архетип, носи в себе си ясното съзнание, че всичките страдания, на които беше подложен, дойдоха от комунистическия режим, а България беше един от най-верните сателити на СССР. Повтарям - разломът е ценностен точно защото с това слово Доган дефинитивно се отказа от изначалните идеи, с които е създадена партията. И след като видяха реакцията на избирателя на ДПС, проумяха, че неговият „морфичен резонанс“ е различен от този на почетния председател. Тогава подмениха мотива за публичната ми екзекуция – от „гафа“ с политическата декларация за сваления от Турция руски самолет с този за авторитарния тип председател. Твърде елементарно е, за да сработи, и понеже няма какво друго да кажат, повтарят до втръсване един израз – „колективното тяло“, но забравят, че то не се свежда до партийния актив, а до реалните избиратели. За нас е важен „морфичният резонанс“ не на партийния актив, а на избирателите на ДПС. Този резонанс вече е твърде различен, светът се променя, променят се и избирателите, те не могат да бъдат държани на концесия. И точно защото разломът е ценностен, появата на ДОСТ е първата реална алтернатива за традиционния избирател на ДПС и това е добрата новина за демократичния процес. Критична маса избиратели не са съгласни с тезите на Доган и те не могат да останат без политическо представителство. Разбира се, ние се стремим не само към гласа на традиционните избиратели на ДПС. Нашият политически проект се разполага в широкия контекст на евро-атлантизма. В моите уста този израз никога няма да се клишира, дори и по 100 пъти да го повтарям на ден, защото съм застъпвал разбирането, че българският национален интерес е свързан не с Русия, а с НАТО И ЕС. Евро-атлантизмът не е абстракция, нито декларативна теза, както го практикуват в ДПС. Немалко политици се кичат с НАТО и ЕС като с брошка, а в момента, когато трябва да направят избора между Русия и НАТО – застават на проруски позиции или се снишават. Само че временните кризи, които изживява ЕС, не са основание за разгръщане на песимистични прогнози за бъдещето на Съюза, а напротив – са предизвикателство за още по-категорична политика на консолидация и солидарност.

Ще повторя - когато говоря за ДПС, визирам партийния актив, а не избирателите. Време е избирателят на ДПС да има възможност за информиран избор, да вижда не само маската, но и това, което се крие зад нея. ДОСТ създава условия за информиран избор.

- Дайте пример - как активът на ДПС използва „брошката“?

- Отварям словото на Доган, произнесено на 17 декември, и цитирам буквално: „Ако някой от ЕС говори реално за приоритет на свободата, толерантността, отговорността и дори на сигурността и стабилността, значи не познава реалността“. И заключава дефинитивно: „Няма такова нещо“. Свободата, толерантността и отговорността не са просто три думи, а три принципа на съвременната либерална демокрация. Доган ги отрича и трите, а това означава идейно изпразване на тази политическа сила. Партийният елит вероятно няма съзнание за рисковете от този отказ от базови принципи. Може би разчита, че идейният вакуум може да бъде запълнен с финансови ресурси. Илюзия! От тук нататък избори само с пари няма да се печелят. За корпоративната политика започна обратното броене.

- Руска ушанка ли се оказа, че е имало под натовската фуражка на ДПС?

- Ако истинският образ е бил прикрит до 17 декември, то след тази реч ушанката лъсна, но падна и маската.

- Можеше ли отстраняването ви да не бъде силово?

- Имаше такъв вариант, ако Доган ми беше казал, че ДПС остава евро-атлантическа партия, че решенията за „Южен поток“, декларацията за сваления руски самолет, позицията за Крим са правилни политики, но партията има нужда от ново лице, което да вдъхне нов живот на тези правилни политики. Но от мен се поиска не просто оставка, но и да призная правилността на „визионерската“ реч на Доган, тоест руския завой и да си посипя главата с пепел, да призная, че сгреших с декларацията за сваления самолет. Това вече не бе възможно. И макар да знаех какво ме очаква, избрах да отстоявам правилните политики и затова ще ги продължа с новия политически проект.

- Грях ли е, че върхушката на ДПС накара през последните години българските турци и мюсюлмани насила да се правят на пролетариат, на леви, да забравят ДС и униженията от комунизмът, а нашите турци са били винаги преобладаващо десни и антикомунистически настроени?

- Голям грях, но крайната цел на моята политика беше да се освободи ДПС от воденичния камък на проруската олигархична партия, да се върне избирателят на ДПС на власт през парадния ход. Избирателят да се върне, а не бизнес интересите да се обезпечават от съглашателство с властта. Знаех, че това може да стане единствено през дясното. Анализаторите регистрираха този десен завой. Олигарсите и проруските лица не искаха да вземат този десен завой, защото са били наясно, че в едно истински евро-атлантическо дясно-центристко управление няма място и изгода за тях. Затова бях отстранен. След „визионерската“ реч на Доган дясното, дори колебливото дясно в лицето не ГЕРБ не може да си позволи коалиционно управление с ДПС.

- Евро-атлантическата позиция ви препакетира в една игра на образи - Доган е патриот, а Местан шпионин и предател?

- Целта е ДПС да бъде показано в патриотарски одежди, за да стане приемлив партньор в едно следващо управление, но вече казах, че само с лявото имат такъв шанс. А образът на шпионина цели нещо по-опасно - да се даде легитимно основание на държавата и специалния й инструментариум да ограничи конституционното право за създаване на нов политически проект; да имам проблем не с политическите си опоненти, а със специалния инструментариум на държавата. Няма да отстъпя, няма да се уплаша от страховити внушения. По мой адрес целенасочено се излива огромна помия, разни анализатори се позовават на ДАНС, твърдят, че предстои моят арест, че съм предал на Турция секретни документи, че съм предал информация за ремонта на съветските МиГ-ове и т.н. фолклор…

- На какви съюзници ще разчитате, въпреки внушенията, че проектът ви е обречен?

- Не се притеснявам да бъда изолиран от левите сили, нямам притеснение да бъда изолиран и от националистически сили, дори ще се гордея, ако бъда изолиран от тях. Но ще бъде жалко, ако и десните се хванат на елементарната въдица за „шпионина и предателя“ Местан и за „патриота“ Доган, защото това би било проява на политическа недалновидност, да не кажа незрялост. Оптимист съм, че ще намерим общ език с истинските евро-атлантици в България. ДОСТ ще има послания и реално политическо поведение, което ще убеди и най-големите скептици, че ще бъдем откровената и радикална евро-атлантическа партия.

- Темата Русия ли е разделителната бразда днес в обществото?

- Категорично, тази тема е вододелът, заради който се стигна до искането на моята оставка. Но освен разделителна, тя ще се окаже и обединителна в част от политическото пространство. Най-вероятно ще има известно прегрупиране, то вече се очертава около фигурата на бъдещите кандидати за президенти. Наблюдава се сходство в прословутото слово на Доган и говоренето на руски анализатори като Александър Дугин. Натрапчиви прилики има и с предколедната реч на Путин. Предстои да видим част от руската ушанка, подкрепяща определени кандидати за президент.

- Маргарита Попова близка ли е до профила, който търси ДПС за „Дондуков“ 2?

- Спестете ми неудобството да коментирам вицепрезидента. Но ако трябва да отговоря условно, не бих могъл да кажа, че Росен Плевнелиев е близък до профила и „ценностите“ на ДПС.

- В институционалния образ на държавата какво е мястото на Сараите?

- Сараите се превърнаха в своеобразна метафора на паралелната власт, в синоним на задкулисната власт. Не случайно бях отстранен в Сараите, в имението, в което живее Доган, а не на публично място. Сараите са паралелна, алтернативна на публичността територия. Те се приемат откровено негативно от повечето граждани. Това е и основният проблем на българската политика. Тук ще намерим обяснение и защо нашият преход протече толкова дълго и толкова мъчително. Защо при европейски закони прилагането им не е европейско. И най-европейският закон, попаднал при различна социо-културна среда, каквато е българската, се проваля, защото реалната публична власт всъщност е функция на задкулисието и то държи лостовете. Затова законите не се прилагат по европейски. И затова няма по-важен въпрос от откъсването на публичната власт от задкулисието. И тук стигаме до върховенството на закона, което не може да се гарантира и без радикални реформи в съдебната власт.

- Но точно вие не подкрепихте реформаторите до край в тази битка?

- Продължавам да твърдя, че има нужда от Велико Народно събрание с кратък мандат, което, дори и да обяви собствената си смърт, да отпуши истинската енергия на реформаторските сили в обществото. Предвид на ограниченията на самата конституция и на ВНС, нямаше да осигурим трайност на прилагането на промените в основния закон на държавата. Тук се разминаваме с колегите от РБ, но целта ни е една и съща. Истински реформи са невъзможни с тази фигура на ВНС. Но може да се отиде към един междинен вариант – свикване за кратко на ВНС, което да сведе функциите на този парламент само до едно – промяна на формата на държавното устройство, и всички останали правомощия да се делегират от ВНС към Обикновено Народно събрание, за да се отпуши реформаторската енергия.

- Паралелната власт в Сараите с така наречените библиотекари ли се осъществява? Те наградиха Доган за принос към държавността с отличието на Института за лидерство „Стефан Стамболов“?

- Кой го ръководи този институт?

- Един професор – Димитър Иванов, последният шеф на Шесто на ДС и президент на библиотекарския институт. Освен него в ръководството е и русофилката Светлана Шаренкова…

- Щом те са връчили наградата на Доган, лаконичният ми отговор е: Да му е честита! Да му е честита!

- Вас не ви ли изкушава такова отличие?

- Трудно ще спечеля такава награда с политиките, които водя и са залегнали в програмата на новата партия - ДОСТ.

- Къде е мястото на олигарсите при този възел?

- Не приемам носителите на официалната публична власт в България – премиерите на България, да говорят абстрактно за олигархията. Трябва да можем да разграничим богатия човек, натрупал пари и капитали чрез правилата на пазарната конкуренция и стриктно спазване на законите, от олигарсите, които също трупат несметни богатства, но възползвайки се от незаконната властова протекция, чието друго име е корупция. Олигархията е немислима без властта, защото е продукт на незаконната властова протекция. От тази гледна точка у нас или няма олигарси и затова министър-председателите не могат да отговорят кои са олигарсите, или, ако има олигарси, най-компетентните лица, които могат да дадат отговор, са премиерите. Затова отказвам да споменавам персони и да назовавам имена, заради персоната няма да видим системния проблем. Властта ражда олигарсите и когато излязат от контрол, олигарсите започват да си избират свои власти. Така израждането на обществените отношения достига до своята гротесктна форма. Това е проблемът на съвременното българско общество. И тук трябва да се обединят всички евро-атлантически сили. Това може да се случи само с едно истинско дясно-центристко управление.

- Работилница за олигарси ли е ДПС?

- Българският политически процес се разви така, че по признание на лидер на политическа сила всяка партия била обградена от обръчи от фирми. Няма нищо укоримо в констатацията. Проблемът е - след толкова тежко признание дали има и следващо изречение, с което същият политик да отрече уродливото явление и изведе мерки за противодействието му. Ако остане само с констатацията му и се превърне в апологет на образа, то позицията е просто опасна за демокрацията. Политикът Доган, който призна за обръчите, не продължи да говори, не осъди уродливото явление и така се превърна в част от него. Видях друго - включително и на Национална конференция на ДПС той развива цяла теория за обръчите, за философията им на действие.

- Ще търсите избиратели, но вие порции не може да им предложите…

- Ние им предлагаме партньорство на терена на смелостта и свободата. Има такова нещо като смелост и свобода. Обръщаме се към всички, които не виждат в ДПС свое политическо представителство, обръщаме се и към всички, които смятат, че етно-религиозното различие не е риск за националната сигурност на България, а богатство и ресурс за нейното развитие. Всички, които не са в плен на историческия комплекс и не виждат в лицето на републиканска Турция своя архивраг, както и в наше лице - някаква измислена пета колона. Споделям изказването на моя колега Хюсеин Хафъзов, че е готов в ситуация на война да е рамо до рамо с крайните българи националисти, но в политиката нямаме нищо общо. Този трик, че сме чужди елементи в родината ни, няма да сработи. Несъстоятелно е да се говори за пета или шеста колона на съседни държави. Но след словото на Доган и последвалите реакции недвусмислено стана ясно - има руска колона и тя действа организирано срещу българските интереси.

- Отишъл ли си е комунизмът от България?

- Категорично не! Комунизмът не може да се върне, това е хубавата новина, невъзможна е реставрацията. Но тоталитарните рефлекси, остатъците от този режим и сенките от него продължават да държат в примката си истинските демократични и реформаторски сили, те спъват процеса на ускорено истинско европеизиране на нацията. Има усещане не за реална, а за формална демокрация с формално изградени институции, които по тази причина обслужват не публични, а определени частни и задкулисни интереси.

С ДОСТ ние казваме „Стига!“.