ВМРО, също като президента Иванов са напълно изолирани и остават с все по-малко международна подкрепа

Сценарият „Втора Украйна“ е далеч, населението е мъдро и проевропейски ориентирано, въпреки религиозната пропаганда, коментира Андрея Стойковски  пред Faktor.bg

Андрея Стойковски е председател на Центъра за Европейски изследвания EUROTHINK.
В професионалната си кариера той е работил като съветник за по европейската интеграция; участва в последния кръг на преговори за Споразумение за стабилизиране и асоцииране, и изготвянето на първата Национална програма за Приемане на достиженията на правото. От 2007 г. е постоянно ангажирани с EUROTHINK. Научните му интереси са в областите: конституция на ЕС и политическата система, съдебната система и основните права, отношенията между ЕС и Македония, Испания и испанската външна политика и политика на ЕС, международното и европейското право на околната среда. Работи в структури на Американския университет в Скопие.

Интервю на Косара Белниколова

- Г-н Стойковски, каква е настоящата политическа ситуация в страната? Какви мерки трябва да бъдат предприети за стабилизиране на ситуацията?

- Страната изживява най-лошата политическа криза след междуетническия конфликт от 2001 г. Продължаването на политическата криза, която започна с "Черен понеделник" на 24 декември 2012 г. навлезе в нова форма и ниво след предсрочните парламентарни избори от 11 декември 2016, и по-конкретно, когато президентът Иванов реши да скъса с демократичната практика и разпоредбите на Конституцията и да не се даде мандат за ясно оформено парламентарно мнозинство да състави правителство. В този период страната функционира, без легитимно правителство (служебното правителство, което не е свързано с парламентарното мнозинство и бе създадено да организира изборите не може да се нарече законно, без Парламент.) Освен това скоро няма да има местни власти (мандатът на сегашните изтича през май тази година). Кризата, която се представяше като политическа, но имаше всички основания да се говори за "завладяване на държавата" се превърна в институционална и конституционна. Няма време за губене. Институциите трябва да започнат да работят оперативно, и ново правителство трябва да бъде избрано така, че реформите да започнат да се правят именно е борбата с това узурпиране и връщането обратно на върховенството на закона и демокрацията. Ако президентът Иванов не е убеден, че трябва да излезе от ситуацията чрез решението си, или да се даде мандат на парламентарното мнозинство да състави правителство има законни действия, които страните трябва/може да направят. Дебатът трябва да бъде в рамките на институциите и Парламентът трябва да бъде в центъра му. В миналото твърде много неща се случиха, без одобрението на Парламента или без правилния парламентарен дебат.

- Има ли признаци за постигане на споразумение? Ако президентът не даде мандат, какви са сценариите?

- Президентът Иванов е бил далеч от Конституцията при твърде много поводи. Той първо даде мандат на кандидата от една партия, която не разполага с мнозинство в парламента, а във второто „завъртане“ отказа да даде мандат на кандидата от новото мнозинство. Сега, след повече от седмица, той все още отрича това мнозинство и конституционното си задължение да даде мандат на кандидата му. Конституцията не му даде възможност да избира, а има задължението за предоставяне на мандата. Този сблъсък е нещо много лошо за страната, както обясних по-рано. Въпреки това, аз не виждам президентът да е на това мнение. В момента има голямо напрежение, в момента не е останал нито един негов партньор или на ВМРО-ДПМНЕ, който да не са го е призовал да действа спрямо Конституцията.   
Бих казал, че ще трябва да почакаме, но в крайна сметка президентът или ще отстъпи от скандалното си нарушение на Конституцията или ще бъде изтласкана от парламентарното мнозинство. Единствената му друга възможност е да подаде оставка от поста и ново правителство да организира на президентските избори.
Сценариите в случай на образуване на правителство може да са два. Избирането на правителство от парламента без мандат се дава на един кандидат. Легитимността на правителството не е обвързано с представянето на мандата, а с парламентарното мнозинство, което избира правителство. Нищо не пречи на Парламента да се събере отново и да продължи своята дейност, за да изберат говорител и правителство. Въпреки това, аз вярвам, че ние просто трябва оставим президента Иванов да се оплете достатъчно е собствената си въже, или да направи грешка, за която ще бъде съден. Другият е "вот на недоверие" към служебното правителство, което ще принуди президента да действа и да даде мандат за кандидата на парламентарно мнозинство. Който и вариант да се избере е нужно да има функциониращ Парламента и действащ президент.

- Кои са факторите, довели до тази криза? Какви са обществените нагласи?

- Има изобилие от фактори, но бих казал, че основните са липса на отговорност, безнаказаност от страна на ВМРО и сегашното правителство и като цяло, свързани в общото завладяване на държавата. Това е, което сочат най-новите проучвания. Има голям процент от населението, които искат възстановяване на върховенството на закона и независимостта на съдебната власт в името на борбата с безнаказаността и липсата на отговорност. Повече от 2/3 от населението искате да има Специализирана Прокуратура. Що се отнася до изборите - СДСМ бавно се превръща във водещата партия сред етническите албански, и се изравнява с ВМРО на национално ниво. Въпреки това, има и такива, които вярват на пропагандата на управляващата партия и протестират по улиците, но когато медиите поискат от тях да  обяснят вижданията си, те не успяват да го направят.

- Има ли опасност от още по-голяма ескалация на недоволството?

- ВМРО, също като президента Иванов са напълно изолирани и остават с все по-малко международна подкрепа. Те са все по-отчаяни и по този начин все по-опасни. Те се опитват да  представят конфликта като междуетническа, само защото не може да признаят, че загубата на енергия и загуба на правителството ще ги остави  без механизми за държавен контрол, който са използвали в миналото за сплашване и прикритие за своите злодеяния. Отстраняването им ограничава капацитета им за по-голяма недоволство или ескалиращото напрежение. Освен това, има все по-малко албанци, които вземат  националистическа риторика. Тъжното е, че в 21-ви век и след конфликта от 2001 г., има македонци, които я използват.

- Някои анализатори прогнозират, дори най-тъмната сценарий - фрагментация на страната, това възможно ли е? Има ли политическа воля за справяне с тази ситуация?

- Аз не съм част от тези анализатори и бих казал, че това няма да се случи, въпреки че преди да стане по-добре, може да стане още по-зле. Ситуацията е крехка, а има и други глобални проблеми, които изискват вниманието на западния свят аз не виждам ситуацията да остане така и да се стигне до потенциално дестабилизиране на целия регион.

- Според Вас, има ли чужди сили, които искат да дестабилизират страната? Каква е ролята на Русия, например? ЕС? Дали е реалистично Македония да стане "Втора Украйна" - сблъсък между Запада и Русия?

- Русия със сигурност играе роля в това. Руското посолство се е засилило през последните няколко години чрез редица "дипломати", но и в редица изяви в обществото. Те са по-скоро активен играч във „викането“, което би могло да се опише като пречка за по-нататъшно стабилизиране и демократизацията на страната и на региона. Религиозната пропаганда е много видима в Македония, предвид факта, че не са останали толкова много места, където може да се намери плодородна почва за това. От друга страна, ЕС е активен, доколкото е възможно се опитва да улесни диалога в подкрепа на демократизацията и на стратегии за противодействие на пропагандата. Да, това звучи като потенциал за "Втора Украйна", но Македония е твърде далеч от Русия и Украйна и населението е мъдро. Също така македонските граждани, до голяма процента, виждат себе си като европейци и членове на ЕС и НАТО, а не като част от тези авторитарни или полу-авторитарните режими или нелиберални държави.

- Напоследък имаше много обезпокоителни признаци на атаки срещу журналисти? Какво е сегашното положение, възможно ли е да се  работи нормално? Каква е вашата прогноза?

- Свободата на словото е под атака от много дълго време. Речта на омразата, клеветите, лични и физически нападения срещу журналисти са се случвали по време на твърде много поводи. Проблемът тук продължава да бъде контролираната съдебната система и притиснатата държава, но ситуацията все още е под контрол и някои могат да продължат да работят нормално. Разбира се, това, при условие, че имаме определение за „нормално“.