Руснаците постепенно осъзнават, че няма никаква генерална линия

Кремъл непрекъснато ни поставя в такова положение, че улицата е единственият начин да постигнем политически промени, казва журналистът от "Ведомости" пред Znak.com

- Редица социолози и политолози определят общественото устройство на Русия като "неофеодализъм"? Как се отнасяте към този термин?
 
- "Неофеодализъм" е метафора, доколкото феодализмът е начин, при това силно остарял, от XIX век, да бъдат описани икономическите отношения в европейското Средновековие. 
Днес мнозинството от хората не живеят в селата, църквата не играе ролята, която е имала преди 500 години, а нашият "монарх" е отчасти назначен, отчасти избран, но като че ли все пак не е възприеман като "Божи помазаник".
Наличието на редовни избори създава проблем да бъде определен точно типът режим — какво имаме в Русия, демокрация ли, нещо друго ли? 
В Русия избори се провеждат от 1906 година, но властта не е сменена нито веднъж с избори!
Тя се е сменяла независимо от изборите, и изборите след това някакси са били вмъквани в системата. 
В постсъветските времена изборите, вероятно, са били по-значими отколкото в СССР, но въпреки тях, властта не се сменяше чрез тях, а с помощта на изборите си решаваше някакви свои проблеми: да вкара някого във властта, да разкара някого от властта, да допусне или не някого до вземането на решения.
На такъв режим са му нужни "предсказуеми" избори, след това се установява контрол над опозицията, постоянно се пренаписва избирателният закон и се сменят условията за достъп до участие в тези "избори".
Затова има подход, който предлага да се дефинират различните диктатури: военни, персоналистки и еднопартийни. Може да се говори още и за "конкурентен авторитаризъм" и за "хибриден режим". Но целият смисъл на авторитарните режими и "избори" е да бъде ограничена конкуренцията. 
Затова смятам, че руският режим трябва да бъде наричан "електорален авторитаризъм".

- Владимир Путин заяви, че в Русия няма олигарси, които да се възползват от близостта си с властта. Какво мислите за класата или съсловието на олигарсите? Каква е ролята им в политиката? 

- Мисля, че Путин е имал предвид нещо такова: "В Русия няма достатъчно могъщи хора, които да могат да ми повлияят. Аз съм този, който им влияе".
Но както и да наричаме тези хора: боляри, барони, магнати, олигарси, истината за тях е, че този ограничен кръг се възползва от близостта си с властта. 
За Путин е важно да подчертава, че "болярите" не влияят на решенията на властта, но това не е вярно. Те влияят: върху това как се изразходват средствата от държавния бюджет, те "продуцират" проекти, в които държавата инвестира средства. Държавата ги спасява със средства от бюджета. Те влияят дори върху външната политика: "Роснефт" начело със Сечин, например, влияе върху действията на Русия във Венецуела.
 
- В един свой текст Вие определяте политическата система в Русия като плутокрация. Пишете, че хората, които стават част от тази система вече не могат да не участват в големия грабеж: "Ако не участват, няма да заработят нищо, ако не заработят нищо няма да се задържат на местата си"? Тогава как да гледаме на делата срещу силовиците и високопоставени членове на администрацията? Самоочистване ли е това?
 
- Плутокрацията е обратната страна на олигархията. Тя предполага точен имуществен ценз: например, във властта може да участва само този, който има милиард в някаква западна валута. Това, което имах предвид е, че устройството на политиката в Русия и отсъствието на растеж водят към това, че борбата за ресурси се обостря.
От къде идват парите? Главният източник на ресурси сега са държавният бюджет, държавните банки и собствените компании. Заради намаляването на ресурсите се обостря борбата между клановете и вътре в самите кланове. Доколкото бъдещето на Русия е неясно — неизвестността е твърде голяма — най-силният стимул сега е колкото е възможно по-скоро да бъдат изнесени парите и да бъдат вложени на сигурно място. Оттук и постоянните скандали с изтеглянето на пари от банки и компании.
Наказателните дела станаха инструмент на тази борба. Побеждава силата, а силата се заключава в това - можеш ли да започнеш наказателно дело или не. 
Всички тези арести и разобличения нямат никакво отношение към "изчистването" на елита. Просто се случва някакво "филтриране", но това е част от естествения подбор, борба на клановете в условия на изтощаване на източниците им на доходи.

- Каква роля играе манталитетът на руския народ, според Вас? Защо хората са толкова покорни  и послушни, не са способни да защитят собствената си воля?

- На мен ми се струва, че руското общество си е изградило едно неприемане на революциите. Това е поколенческата памет. Но в същото време се получава така, че Кремъл непрекъснато ни поставя в такова положение, че улицата е единственият начин да постигнем политически промени. И се получава така, че руското обществено развитие се движи от един малък взрив до следващия. Във всяка такава ексцесия се случва "взаимно обучение": властта научава нещо ново за своите граждани, а гражданите — нещо ново за своята власт. 
Със сигурност мога да кажа, че сега в Русия се случва нещо, невиждано досега — стана възможна бърза гражданска мобилизация. Случва се някакво безобразие и веднага се отговаря със стремително действие. И, забележете, няма организатор. 
И идва въпросът - как ще реагира на това властта? 
Мисля, че Путин има "списък със заплахи". Е, масовата мобилизация на гражданите е една от главните заплахи в този списък. 
Ясно е, че "Росгвардия" беше създадена, за да разгроми тази заплаха. Но трябва да сме наясно, че даже "Росгвардия" не може да гарантира спасяването на режима. Ако на улицата излязат милиони никаква "Росгвардия" не може да те спаси, да защити режима. 
Всички ние разбираме колко крехка е конструкцията на режима. От една страна, тя изглежда стабилна, от друга — не може да предложи нищо на гражданите за разрешаване на конфликта — няма политика, няма избори, това е уличен протест. И това не е измислено от опозицията.
Да не забравяме, че властите използват изборите като инструмент. Но точно заради това, те самите пречат на мирната смяна на лидерите чрез избори.

- Вие бяхте казал, че "инстинктът на човека, живеещ в Русия е да да улови генералната линия". Според Вас, каква генерална линия се реализира сега в Русия? И на кого може да е от полза и кой да се готви за най-лошото?

- Всеки човек в Русия се чувства незащитен и се опитва по някакъв начин да се защити. Хората се пригаждат към обстоятелствата, за да се подсигурят.
В сталинските времена знанието коя е генералната линия е можело да ти спаси живота: трябвало е само да знаеш какво да говориш на събранията. 
Но сега не е така.
В Русия постепенно укрепва осъзнаването, че няма никаква генерална линия.
Тя се създава от държавните медии, историческата памет, нагласите ни, а това означава, че тя съществува само в нашето съзнание.
Превод: Faktor.bg