Интервю на Николай Марченко

- Г-н Корчемкин, как оценявате подписаното между София и Атина споразумение за двупосочния газов интерконектор( (газова връзка) Стара Загора – Комотини (IGB)?

- Мощността на IGB е достатъчна за пълното задоволяване на потребностите на България. Това означава, че балканският газов пазар става конкурентен. Тъй като Газпром, доставчиците на компресиран природен газ и износителите от Каспийския регион ще се борят за европейски потребители.

- Варшава ли първа в Източна Европа намери най-добрия вариант за намаляване зависимостта от монопола на „Газпром“ чрез първата доставка на компресиран природен газ с танкер от Катар?

- Полските потребители ще спечелят от увеличаване на конкуренцията. Също така е важно, че Полша вече стана по-свободна във външната политика. Колкото повече е делът на руския газ в енергийния баланс на една европейска държава, толкова повече трябва да се отчита „отоплителните интереси“ на гражданите през зимата. А Москва вече демонстрира, че умее да завърта газовото кранче в отговор на „неправилната“ политика на съседите си. Същото се отнася и за балканските държави.

- Има ли опасност заради политическите премеждия при евентуално застудяване тази зима да има дефицит на транзитирания през Украйна газ в Европа?

- Според мен запасите на газ в подземните газохранилища на Украйна ще стигнат за осигуряване на транзита в условията на една средностатистическа като температури зима.

- Доколко е сериозен проблемът с изоставането по график с въвеждане в експлоатация на газовите връзки между България и съседите й?

- Гърция, България, Сърбия получават достатъчно газ и никакво бързане с въвеждане на нови мощности няма.

- Има ли шанс конфликтът между Москва и Анкара да задвижи най-накрая работата по всички проекти за доставка на азербайджански газ към Европа, в т.ч. и към България?

- Руско-турският конфликт вече ускори реализирането на „Южния газо коридор“. Анкара и Южна Европа ще получат азербайджански газ по-бързо, отколкото се очакваше по първоначални планове. Конфликтът също така помага за придвижване на газ от Ирак, Иран и Туркменистан.

- Може ли България след спирането на проекта за газопровод „Турски поток“ все още да разчита на изграждане край Варна на балкански газов хъб, да стане регионален разпределителен център?

- По-логичен е газовият хъб в Гърция, където вече има терминал за приемане на компресиран природен газ. И където се доставя синьо гориво от Русия и Азербайджан. Така че, едно увеличаване на потоците на газ от Каспийския регион би могло да създаде условия за поява на нов хъб.

- Кои страни в ЕС плащат за руски природен газ по-скъпо и кои по-евтино? И дали България наистина за България синьото гориво от „Газпром“ е сред най-скъпите в Европа?

- Цифрите на Eвростат показват, че за руския газ най-малко плащат Германия, Чехия, Австрия, Гърция. А най-много – Литва. България е в средата на този списък. Според данните на Eurogas, България плаща повече от Гърция. Това означава, че на българските потребители може да им излезе изгодно да сключват договори с гръцки търговци или да го купуват, като отклоняват предназначените за Гърция количества от транзитния тръбопровод. Това е разрешено според правилата на Евросъюза – така например вече правят потребители в Полша.