„Северен поток 2“ не е енергийна сигурност, а заплаха за енергийната сигурност на Европа

След президента Плевнелиев, рядко в България излизат силни категорични изявления, в подкрепа на украинския Крим, казва в интервю за ТВ ”Европа” посланикът на Украйна в нашата страна


Интервю на Георги Коритаров

- Г-н Балтажи, след руската агресия и окупацията на Крим, но и след агресията в Източна Украйна сме свидетели на една психологическа агресия съсредоточена чрез натиск върху един конкретен човек -  режисьора Олег Сенцов. Светът реагира, ООН отправи призиви към режима на Путин да освободи Сенцов – отговор няма. В България тази тема не присъства. Дали пък не бихме могли по някакъв начин да инициираме български журналисти, творци, режисьори, въобще  художествена интелигенция да се събудят и да излязат в защита на този човек, защото това ще бъде вече вторична битка, която ще бъде символ на противопоставяне на руската агресия срещу Крим. „Да спасим Сенцов!“

- Благодаря ви за повдигнатата тема! Аз ще ви кажа, че украинската държавност се третира от Русия като една реална заплаха за Руския империализъм  за някаква химерна империя, която те се опитват да създадат, но украинската държавност, украинската нация се състои от хора, такива като Олег Сенцов, от силни украински патриоти, които от самото начало след като Русия влезе в Крим със зелените човечета и с реална военна агресия,  отстояват украинската кауза. Има една изключително мощна международна кампания да се спаси украинският режисьор, който е абсолютно невиновен. Всеки един разбира, че това е едно политическо дело, което започна с незаконен арест, с незаконно осъждане и фактически руската „темида“ изпълни поръчката на Кремъл. Прави сте, че за разлика от целия демократичен свят, а България е част от него,  тук нищо не се прави и аз мога да го потвърдя. Ние като посолство и аз като посланик много пъти сме повдигали този въпрос пред държавните институции и то отдавна, но няма реакция. Има хиляди в тази държава достойни българи и политици и политолози и журналисти като вас, има правозащитници, но повтарям тази тема не е на дневен ред. Всъщност вижте какво става – целият свят, вие сте абсолютно прави, че не минава ден без да няма някакво ново развитие. Това е предмет на преговори между нашите съюзници - Западните държави с Кремъл. Не говоря за това, какво върши украинската власт, какви огромни усилия полага той да бъде освободен, и не само той но и още над 70 украински политически затворници, които незаконно са задържани в самата Руска федерация.

- Ако телевизия Европа като медия подеме такава кампания смятате ли че ще срещне някаква подкрепа?

- Бих ви бил много  благодарен, защото вашата телевизия,  като европейска телевизия, която е несъмнен лидер в европейската проблематика, в правата на човека и други много важни въпроси, тя би могла да подтикне тези достойни хора, за които казах да се опитат да излязат с някакво публично изявление.  Атлантическият съвет на България върши добра работа в тази посока,
излизат с разни декларации , което е добре но с това приключваме. Властта фактически тук не е направила нищо. Обикновено се позовава на позицията на ЕС, а тя е известна.

- Голям срам!

- Но отделна позиция, пак повтарям, тук в България няма.

- Само да обясня, защото реакцията „голям срам“ , която е много разговорна има своите дълбоки основания. От 14 май Олег Сенцов, който не намери никаква форма на разбиране и никаква справедливост от руските постсъветски съдебни власти е в гладна стачка. От 14 май е в гладна стачка това сметнете колко месеца са – три. Той вече е само на легло,  изключително зле е. Днес прочетох в украинската преса изявление на заместник-председателката на Върховната Рада Ирина Герасченко, която казва, че е песимист, за това че руските  власти могат да го освободят. И какво може да направим? Да призовем за подписки, които да бъдат адресирани в руското посолство за протести, защото освен, че проблемът е остър като политически проблем, той е още по-остър като хуманитарен проблем.

- Има негови колеги, с тях сме говорили също, някои от тях в разговорите с нас изразяват подкрепа, солидарност с Олег, но до тук. Някакви публични акции или нещо подобно няма. Украинската общност  - да, те излизат заедно с български приятели на Украйна , но това са само шепа хора. България има естествено много по-голям потенциал.

- Към кои институции сте се обръщали конкретно?

- Ами навсякъде – Външното министерство, Кабинета на министрите, няколко пъти сме се обръщали към Народното събрание, Президентството. И пак повтарям никакъв резултат. Прави сте че Олег Сенцов в момента е на прага, неговото здраве е под сериозна заплаха. Моето усещане, е че Кремъл, и това се усеща в агресивните действия срещу суверена на Украйна, използва този инструмент за шантаж, да си завоюва някакви позиции, в диалога с Украйна който виждате, фактически и Минския процес е стопиран, там нямаме никакъв напредък. Но без натиск, без консолидирана международна подкрепа солидарност и пак повтарям натиск от страна на демократичната общност тези неща не стават. Не може аз да си представя нещо друго освен тази форма на въздействие върху Руската федерация политическите затворници незабавно да бъдат освободени.

- Преди седмица президентът Румен Радев  Ви удостои с орден „Мадарски конник“ I  степен. Бих искала да Ви попитам във връзка с тази церемония – тръгвате ли си спокоен от България за позицията на нашата държава за анексирането на Крим и руските санкции?

- Вижте аз си тръгвам с много добри, топли впечатления за България, защото успяхме много да направим тук с българските приятели, политици, дипломати, бизнесмени, културни дейци, куп проекти и времето беше от 2014  г.  насам изключително сложно много бурно и това което ние направихме, този капитал, това е едно признание за нас като посолство и за мен като посланик. България като държава и като правителство от самото начало подкрепи териториалната цялост на Украйна. И сега България е пак част от европейския режим на санкции срещу Руската федерация за брутално нарушаване на международното право и това е много добре. Аз дълбоко се надявам, и  сега получих тези сигнали от последните срещи с българското ръководство, че това ще бъде продължено.

- Българското ръководство в чие лице?

- Президент, премиер ...

- Какво Ви каза президентът?

- С президента имахме разговор, той беше кратък протоколен, който се води след връчването на ордена и ние си говорихме за Украйна. Той каза, че ще извърши посещение в Украйна, каза и в речта си, че България подкрепя европейските амбиции на моята страна ...

- В същото време, обаче, знаем, че той е за сваляне на руските санкции...

- Не мога тук пред вашите зрители да не спомена много категоричната и силна  позиция за Украйна на експрезидента Росен Плевнелиев, защото неговите думи, че Крим е Украйна и Украйна е Европа не са забравени в моята страна и като награда, неговият мощен принос беше отбелязан и от Украинското гражданско общество. Аз мисля, че след това, да бъдем откровени много рядко в България излизат публични изявления за осъждането на агресивната политика от страна на Руската федерация и това е факт. Пак повтарям това, че България е част от ЕС и част от санкционния режим е много добре, но такива публични изявления почти няма.

- Каквито правеше президентът Плевнелиев?

- Това е работа на българските политици, те и преценяват как да действат и какво да говорят. Пак искам да повторя, че в разговорите ние чуваме за тази категорична, последователна подкрепа, което е факт и също искам специално да отбележа особено по време на българското европредседателство, също усетихме тази подкрепа. Ето един пример - пакета за макрофинансова помощ за Украйна решението беше прието със съдействието на Българското председателство на Съвета на ЕС. Все пак политиката е много тънка работа, има различни формулировки на политиката. Все пак има различни политически сили, политически дейци, политици и в парламента и извън, това е демокрация, но ще Ви кажа отровено на мен като посланик, като представител на украинската държава много ми се иска тази подкрепа да бъде по-силна. Става дума за публична подкрепа. Ние също нямаме нищо против Русия като народ, като страна и като държава. Ние имаме претенции към Путиновия режим, който е русофоб. Няма по-голям русофоб от него, защото Путиновият режим води към задънена улица за руския народ. Те трябва да се замислят за страната си, какво става там, да преценят, да вземат някакво решение. Това е !

- В едно интервю за нашата телевизия президентът Плевнелиев каза, че Русия не е приятел на България, тя е заплаха за България, вие как смятате?

- Сегашната Русия дерайлира след Елцин, като започнаха да се въвеждат либерални ценности в самата Руска федерация. Новият режим много бързо разбра, че това хич не му е необходимо, а точно обратното, за да се контролира обществото, политическите партии, опозицията, всички държавни институции, по-добре е нещо друго. Алтернативата я виждам като един тоталитарен режим, който няма необходимост от независими прокурори, от свободни медии от върховенство на правосъдието и т.н. Това е сегашната Русия! Не бива да забравяме, че вместо руската власт  да се занимава с подкопаване на европейските ценности, вместо да се занимава с подкупи на политици, намеса в избори, кибератаки и т.н. може да инвестира тези милиарди в собствения си народ. Или да разменят това ирационално мислене с едно нормално човешко мислене. Може би от това ще спечели самата Русия, самият руски народ, който също има нужда от улесняване на живота си. Но това не става, те отиват надолу, надолу и сега се получава, че сегашната Русия иска да съсипе целия демократичен свят с нейните действия, Не преувеличавам хич! В мисълта си просто искам да подчертая, че с тези действия няма да доведат до нищо хубаво нито за Русия, нито за Европа, нито за целия свят.

- Обаче, предстои среща на Ангела Меркел с Путин. И съобщението на руската преса е, че един от акцентите ще бъде как да започне и как да се реализира проектът „Северен поток 2“. Ето един проект, за който сме говорили многократно, че е абсолютно в ущърб не просто на идеите за обединена Европа и  енергийна независимост от Русия, но е и по някакъв начин пряко насочен срещу Украйна.

- Прави сте но аз бих подчертал, че проектът „Северен поток 2“ не е енергийна сигурност на Европа. Точно обратното – това е една сериозна заплаха за енергийната сигурност на Европа. Това е засилване на енергийната зависимост на Запада от Русия.

- Това е питанката, въпросът: Защо Меркел тръгва на такъв вариант?

- И плюс това тя фактически подрива единството на Европа. Санкциите бяха и остават единственото, което обединява Европа, а тук Европа върви в друга посока. Ние с украинската власт и правителство имаме добър диалог с  нашите европейски партньори и с Брюксел и ние постоянно подчертаваме това. Но има бизнес и нашите германски партньори и други говорят, че той не е политически. Той е политически мотивиран проект, който ще доведе до по-силна зависимост на Европа от Русия.

- А вие склонни ли сте на компромис за Крим в името на евроатлантическото бъдеще?

- Не! Така ние не поставяме въпроса. Те са две много важни и различни теми. Нашето евроатлантическо бъдеще е много важно, защото се оказахме незащитени от Руската федерация, която през последните години от една страна съдействаше да развали украинските въоръжени сили, а в същото време си помпаше военните мускули и продължава да го прави. Така че ние не може да жертваме част от нашата територия независимо за каква кауза. Тоест ние трябва да се борим и за деокупацията на Крим , но мирна деокупация, не става дума за военна такава. И всъщото време ние трябва да се борим за нашето европейско и евроатлантическо бъдеще.

- Компромис означава да признаят че Крим е руски. Абсурд! Това означава легитимиране на руската агресия и по принцип на агресията като инструмент за правене на политика. Но нещо много впечатляващо! Има един велик роман, който се оказа, „Остров Крим“ на руския писател Василий Аксионов. Още от Съветско време една, като жанр може би антиутопия, която предвижда почти буквално как Русия окупира Крим, въпреки че в сюжета става дума за Съветския съюз. Изненадващо ли е,  че руски интелектуалци от години, от десетилетия са предвиждали , какво ще стане?

- Аз не бих казал, че това е изненадващо, фактически неприкритата агресия срещу Украйна започна изведнъж след 1991 г. Нека си спомним конфликтът за Севастопол 1993 г., или Тузла 2000 г. Има и други такива примери. Но Русия изведнъж след разпадането на СССР и образуването на две суверенни държави инвестираха много пари в Крим и особено в Севастопол и това означаваше, че тя не искаше да се съгласи с мисълта, че Крим ще стане украински, както впрочем руските политици не са искали от самото начало да признаят Украйна като независима държава. Това което стана по-късно през 2014 г. е само едно логическо развитие и потвърждение на тези думи.

- Kasparov.ru! Това е сайтът на Гари Каспаров публикуват едно изследване, разговори с интелектуалци, руски журналисти, и какви са общите изводи? Казват така: Ако 2008 г. август светът не беше премълчал това, което стана с Южна Осетия и Абхазия в Грузия, нямаше да има окупация на Крим. Тоест,  ако тогава не бяха мълчали нямаше да има окупация. От страх ли мълчи демократичния свят?

- Аз не бих казал, че от страх. Нека бъдем реалисти, че сегашната Русия не е СССР с неговата военна мощ, но парадоксът е, че управниците са съвсем други. Ние сме свидетели и сме живели и си спомняме, какви бяха Кремълските политици тогава. Тези са по-агресивни и по-цинично лъжливи. Но прагматичният и демократичен Запад винаги отчита своите собствени интереси, което е нормално за всяка една политика. И Западът добре разбира, че пряка конфронтация с една ядрена държава, каквато е Русия, втора по мощ военна сила в света няма да доведе на никой добро. И за Грузия и за Крим също аз си спомням реакцията не беше най-адекватната и силната. Ако това беше станало и в случая с Крим, аз мисля, че Русия щеше да се изтегли. Ще ви кажа повече, ние се отказахме от ядреното оръжие, но в случая това сработи за Русия. По принцип имаше доста инструменти тогава, от страна на Запада,  да спре военната агресията, но  сега вече да говорим за миналото, и все пак ние трябва да го анализираме и да се опитаме да намерим отговора, което е правилно. Аз мисля,  че ако беше правилна тогава реакцията на Запада и САЩ, по-силна и адекватна щяхме да избегнем Донбас. Всеки един агресор разбира езика само на силата. Има дипломация, има други инструменти, мирни, те са добри и без тях не може, но като няма силово противодействие те не функционират. Тези методи, които те упражняват, имам предвид Русия,  със заложници, това въобще кой го прави по света? Кой държи заложници?  Или кой слага отпред деца и жени се крие зад извинете за израза „полите на жените“ в Донбас, кой през нощта прехвърля бойна техника, танкове, боеприпаси, а не през деня? Защото се страхуват. Те се страхуват, а не демократичният Запад. Защото позицията на Русия е уязвима. Те си дават сметка и разбират, че извършват сериозни престъпления не само срещу Украйна, а и срещу целия демократичен свят.

- Ами драматично е положението! Това което можем да направим е поне тази стъпка за Олег Сенцов! Правим го!