Престъпление е, че владици не са загрижени за българската кауза и за принадлежността на определена църква към нашата

Реално обслужваме волята на определени олигархични кръгове в Русия, коио имат  геополитически интереси, казва пред Faktor.bg общественикът

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Врабевски, вие сте един от инициаторите Българската и Македонската църкви заедно да честват 1000- годишнината от Охридската архиепископия, изненадан ли сте от решението на Светия синод да бойкотира тържествата в Македония?

- С възмущение и разочарование приех решението на Св. синод. Преди известно време над 30 интелектуалци излязохме с призив двете братски църкви да чества заедно тази важна за историята ни дата. Имахме за цел да градим мостове, да търсим общото, да сме толерантни по европейски, но  и да не живеем в страх и лъжа. Да правим така, че нещата за идните поколения да се случват и да не учат децата в Македония, че българите са човекоядци и окупатори, а от друга страна - да има реални форми на европейска интеграция, приемлива и за двете страни от границата. Не можем без  духовно единение, не можем без съслужение. Дали сме азбука на много народи, имаме държавна политика, която показва, че сме една от свръхсилите на цялото средновековие, с която се съобразяват всички. Сега ни е много по-лесно да градим изгорените в миналото мостове, моментът е изключително благоприятен в геополитически план – след признаване на българското малцинство в Албания, предстоящото признаване на българско малцинство в Косово, договорът за добросъседство с Македония, стремленията към коридор №8 и образователна реформа в Р Македония. Подчертавам, че от 10 години аз водя преговори за признаване на Македонската църква от България, а решението от понеделник вече съвсем не ме изненадва. С нашия Свети синод не може да се води нормална комуникация. Те не отговарят на електронна поща, на писмена кореспонденция, не си вдигат телефоните, освен на някои представители на бившите комунисти, с които продължават да си разговорят с охота. Всичко, което правят е съобразено изцяло с Руската църква. Никой от тях не мисли за българския национален интерес, за общото ни европейско бъдеще. Искам просто да им кажа – Господ няма нужда те да му служат, той е всемогъщ, той е обич, доброта и достойнство. Тяхната задача е друга в момента – те участват в друг план, който не работи за интересите на България. Тяхната основна теза е много проста – в Устава им било записано, че Охридската архиепископия е неразделна част от Българската църква. Заради това те отказали съвместното честване, защото по този начин признавали единствено българското притежание на съответната институция. Другата им теза е, че ако направят нещо неканонично - ще ги обявят в схизма. Нито едното, нито другото е вярно. Истината е, че в Синода са получили едно писмо от Русия, в което са предупредени да се съобразяват по македонския въпрос изцяло със сръбската позиция. Скриха това писмо от медиите, както се опитаха да скрият и писмото от МПЦ да им станем църква майка. Обикновените хора нямат представа за какви игри става дума в Църквата и какво означава да имаш Троянски кон в една вървяща напред държава.

- Има ли опасност наистина да бъдем поставени в схизма, разпространяват се такива внушения в духовните среди?

- Няма такава опасност, такъв страх не трябва да имаме. Има опит на търсене на извинение за нещо, което са длъжни да свършат, ако бяха поне малко почтени, колкото са били техните предшественици от Българската екзархия. Проблемът е - къде бяха до сега през последните 10 години, за да решат кое е канонично и кое е право в историята, и кое не? Аз съм свидетел два пъти вече от нас да се иска да станем църква майка на македонската и да получат автокефалия. Отговорът винаги е „Не”!
По отношение на схизмата – никой не ни заплашва в момента с такова наказание. Много по-голям риск имаше да ни я наложат, когато не отидохме на църковния събор в Крит. А защо тогава не отидохме – защото защитавахме непризната Чешка православна църква с руски патриарх. Оправданието ни бе, че ако те не отидат и ние няма да присъстваме. Като са толкова смели и ербап, защо не поставиха това условие и за Македония. Защо не казаха: македонците са наши братя и щом те отсъстват - и ние няма да участваме на събора. Но се застъпиха за Чешката църква с руски патрирах. Тоест, връзката е елементарна.

- Тази игра с "каноничността" не е ли бутафорно оправдание, зад което се крият просто геополитически интереси?

- Точно така. Излиза напреден план руската стратегия - че не трябва да има самостоятелна Украинска църква и съответно най-верният им сателит Сърбия да продължава да има влияние над Македонската църква. В едни условия на евроатлантическо партньорство, аз бих потърсил веднага диалога. Аз съм и русофил, харесвам и Русия, и искам да сме в мир и разбирателството с всички хора. Не искам повече да измират синове на България за национална кауза. Общото ни европейско бъдеще е единствената алтернатива за региона и то трябва да има истински смисъл – това означава да бъдем ефективни и полезни всеки ден. Ако имаме желание да го правим, имаме перфектни условия да сме успешни. И на този фон се чуват просто извинения как да не се свърши определена работа, която ще е от мега полза на хората от двете страни на границата. Представете си на всеки национален празни български и македонски свещеници заедно, представете си, че последните 10 години не ги беше загубил Синодът, а да  бяха организирали по някакъв начин решение на македноския въпрос, като са толкова загрижени, а не като ни изпращат непрекъснато откази за всяка идея и инициатива. Опитах се да активирам работата на специалната комисия, която беше назначена от Синода по македонския въпрос, но тя пръста си не мръдна за това време. Става дума за тотално бездействие и безхаберие.  С постоянни оправдания. Направо престъпление е, че тези владици не са загрижени за българската кауза и за принадлежността на определена църква към нашата. Тяхното поведение е национално престъпление. Шансовете за разбирателство днес са по-големи отколкото преди 70-80 години. Вижте какво направи украинската църква – отиде в Европейския парламента, Жозеф Дол им подписа писмо и сега това писмо отива при Вселенския патрирах, от името на ЕНП – най-голямата политическа сила. Искането е да бъде подкрепена Украйна и да има своя собствена независима църква.

- Вярвате ли, е нашият Синод ще подкрепи Украйна в пътя и към църковна независимост?

- Ако не подкрепим Украйна в нейните стремления да си има собствена и независима църква, реално обслужваме волята на определени олигархични кръгове в Русия, които имат определени геополитически интереси. Нашата задача е не да се месим в политиката на Русия, а да гледаме националния си интерес на фона на евроатлантическата си ориентация, която ни дава огромни шансове.

- Смущаващо ли е, че българският партрирах не участва на това важно заседание на синода в понеделник?

- Отсъствието на Неофит беше използвано от владиците, защото той е единственият човек там, който има рецепторен апарат за национална кауза и определено обяви, че поема подадената ръка от Македония, защото сме един народ, а македонците са и тяхно паство в исторически план. Без да имаме каквито и да е претенции - териториални или други, освен евроинтеграционните, да не се живее в страх и лъжа, да има образователна реформа, да има общи чествания и общи празници. Тоест тотално скъсване с лъжите на Коминтерна.

- Каква е реакцията в Македония, след това скандално решение?

- Обзети са от пълно разочарование. Тези хора разбраха, че направиха твърде много усилия да поканят за църква майка незаслужаващата  това уважение БПЦ. Направиха така, че инвестираха в нещо, което е тяхно несигурно бъдеще. Обявиха се, че сме братя, а някои от тях казаха и че сме българи. Тези хора утре, ако се смени властта ги даваме просто на кучетата. Това е резултатът.
 
- Българската църква така не блокира ли и политическите усилия на правителствата на Борисов и Заев за рестарт на приятелството и добросъседството?

- Точно така е, но това трябва обществото да го проумее и да го каже. Българската църква бламира прогреса, правилното развитие на една държава, бламира се националният интерес. Къде са нашите владици и защо мълчат, когато в Сърбия се канонизират светции, станали уж жертва на български зверства, след като в случая става не само за липса на историческа истина, но и за налагане на език на омразата.

- С отказа да станем църква майка на Македонската, Българската не се ли изпразва от съдържание?

- За мен категорично, това вече е факт – тотално се изпразва от съдържание. Аз не желая повече да работя и общувам с никой от този Синод. Този синод трябва да бъде сменен като антидържавен, антибългарски, работещ активно против националните ни идеали. Ще сезирам компетентните органи, какво битие имат тези хора. Живеят в някакъв свой рай. Те не са проверявани от държавата нито за данъци, нито за имоти, нито за лични облаги.  Вярно е, че църквата е извън държавата, а физическите лица, а данъчното облагане, а изобщо  начинът им на съществуване? Как се спонсорира тази църква, какво прави гръцката и руска с тях – всичко трябва да се знае. 

Ще ви дам само един съвсем скорошен пример за морала и ценностите на тези владици. Преди дни проведохме поредно възпоменание на българските войници, погребани в Ново село, организирано от фондация „Българска памет”. Там присъства и българският президент. Но когато поканихме за поклонението Неврокопския митрополит дядо Серафим, той ни каза:  „Не може ли да смените датата, защото този ден имам гости, двама гръцки духовници”. При комуникация с такъв човек ми спира въздухът.

- Какъв печат ще остави това позорно решение върху бъдещето на БПЦ?

- Все повече демотивираме хората в Македония да искат да имат неощо общо с нас. Това не ни е първият неуспех заради липса на рецепторен апарат за родолюбие. България се компрометира, а македонците навярно разбраха, че за пореден път трябва да се спасяват сами.