Посещението на руския прокурор Чайка  разколебава усещането на хората за пълноправно членство в НАТО  и ЕС

Допускам, че има нещо общо между издигането на днешния президент и  последвалия избор на самолетите „Грипен“, казва пред Faktor.bg лидерът на БЗНС и бивш военен министър

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Ненчев, само след дни се навършват 70 години от екзекуцията на един от символите на антикомунистическата опозиция Никола Петков, какъв знак трябва да бъде името му за днешната демокрация?

- Никола Петков е не само символ на антикомунистическата опозиция, той е символ на българщината въобще. Той  е носител на възрожденския дух на България. Да не забравяме, че баща му Димитър е опълченец от боевете при Шипка, загубил едната си ръка. Да помним, че баща му е и един от първите кметове на София. Ако днес имаме тази модерна визия на столицата - то е дължим и на него. Да не забравяме, че баща му е бил министър-председател на България, убит е в качеството си на премиер. Да помним, че брат му Петко е завършил Сорбоната с отличие, човек който проявява чудеса от храброст за Родината. Развява кървавите ризи в българския парламент. Убит по жесток начин на ъгъла на Раковска и Московска. И не на последно място - да не забравяме самия Никола Петков, който следва примера на баща си и брат си,  в името на независимостта на България. Тъжна е настъпващата дата – 70 години от убийството му. Не би следвало да има спекулации около съдбата на този човек – той е обречен на България. Днес българите имат нужда от примера на Никола Петков, за да повярват и възродят собствената си сила. Трябва да отдадем дължимото на този човек и рода му.

- Има среди, които се опитват  да омаловажат мисията на земеделския лидер, защото в първите месеци след 9 септември 1944 г. е участвал във властта на ОФ?

- Само няколко аргумента и факти – тези комунистически клевети  и интриги нямат край. Петков се опитва да създаде антинацистки съюз доста преди 1944 г. Обръща се тогава и към българските комунисти за подкрепа, но по онова време Съветска Русия и Хитлер са съюзници, имат подписан пакт за ненападение. А нашите комунисти пряко изпълняват волята на болшевиките. През този период, когато България е на страната на Третия райх, Никола Петков е изпратен в лагер и той изстрадва този период. Трябва да сме наясно, че този човек винаги е бил твърд републиканец и противник на монархията. БЗНС още преди Стамболийски са републиканци. И д-р Г.М. Димитров и Никола Петков след окупацията на Червената армия се опитват да предпазят България от обсебването й от Сталин и комунистите, защото са били наясно какво ще се случи. Исторически след края на Втората световна война България е победена страна и Петков е изправен пред дилемата да запази каквото може от демокрацията, осъзнавайки на къде върви страната. Дори и тогава той е осъзнавал своята саможертва, а това е истината, не бива да я заобикаляме. Противоречията по това време са тежки, събитията не са еднозначни, той има своите аргументи и се опитва да спаси като участник в ОФ коалицията част от хората, които са били преди това опозиция на царската власт. И не на последно място един също важен аргумент, който трябва да бъде осъзнат - Никола Петков е имал големи шансове да се спаси след идването на съветските войски, да напусне страната, да се скрие, но категорично отказва. Френският посланик му предлага паспорт и организирано бягство от страната. Предупреждава го, че го очаква екзекуция, а земеделският водач му отговаря, че родът Петкови не бягат и че ще последва съдбата на своя баща и своя брат. Това са безспорни факти, които могат да се видят от стенографските записи в парламента. Пак повтарям – ясно осъзната саможертва, другото са клевети и спекулации. Тогава водачът на опозицията прави анализ на ситуацията и казва: Българският народ има повече нужда от един мъртъв Никола Петков, който да го окриля и да му даде основание за съпротива, отколкото от един Петков с намордник. 

- От къде идват тези атаки?

- Никакви съмнения – инсинуации на комунистите и ДС. След падането на режима на Живков се появиха едни листовки със спекулации, че Никола Петков се е молил на палачите си за живота си. Това е гнусна манипулация. Тази гавра продължава и сега в комунистическите и десарските медии, и в тези, които се контролират от Пеевски. За сталинистите и комунистите не е било важно само да убият противника си физически, а да го пречупят, да го убият духом, да го сломят, като го накарат да бъде насила съпричастен към режима им. ДС е целяла да накара опозиционерите да подпишат декларации за съпричастност към режима. Ако това се беше случило, цялата съпротива срещу комунизма щеше да приключи много бързо. Но имаме примера на герои като Никола Петков, той ги е окрилял с примера си. Това са потвърждавали пред мен земеделските лидери като Крум Хорозов, Петко Илиев, Крум Неврокопски, Милан Дренчев, Петко Стоянов, Димитър Пенчев. Те са били осъдени на смърт, съблазнявали са ги с помилвания и постове, само  и само да подпишат декларация. Питал съм ги, как са устояли, а те ми казваха, че са имали примера на Никола Петков. Четете стенограмите от парламента. Той влиза в словесен двубой със сатрапа Георги Димитров. Когато осъждат на смърт Никола Петков, д-р Г.М. Димитров пише писмо лично до Георги Димитров. Припомня му, че когато е арестуван в Лайпциг, неговата майка идва в офиса на БЗНС и те и отпускат средства, за да отиде в Германия и да види сина си. Моли го в името на този жест да спаси Никола Петков, но сатрапът Димитров е непреклонен. При комунистите няма сантименти и милост. С убийството на Никола Петков ликвидират рода Петкови. Те нямат кръвни наследници, но имат духовни и моралният им пример е жив.

- Едно натрапчиво съвпадение – убийството на Никола Петков е предшествано от визитата на съветския генерален прокурор Вишински у нас, а тази седмица тук е неговият наследник Чайка – какви асоциации предизвикват у вас тези имена и събития?

-  Очевидно е, че ние не взехме поука от историята. Българските комунисти и производните им мутанти направиха всичко възможно преходът да не се случи у нас. И той наистина не се случи. От обществото бяха скрити истинските страдалци, които дадоха живота си за демокрацията в годините на тоталитаризма. Показателна е срещата на Никола Петков с Вишински. Прокурорът на Сталин е нетърпелив, иска по късна доба да се види с водача на опозицията, но той отказва с мотива, че е свикнал да прави политика през деня, а не нощем и това  вбесява Вишински. Реално Петков си подписва смъртната присъда.

Тава посещение на Чайка днес също не е случайно. То ме кара да си мисля, че хора като главния прокурор, Пеевски и обкръжението им се чувстват всесилни, те не се притесняват нито от вътрешно-политическите нагласи, нито от международните. Натрапчиво си мисля в последно време, че Пеевски няма нито капацитета, нито смелостта да се държи по този начин, още по-малко главният прокурор, ако нямат протекциите на външни сили, на добре организирана пропаганда. От първите дни, когато станах военен министър говоря за руските хибридни атаки, за руската пропаганда, които се оказаха много силни. Отнесохме се несериозно към тази тема, но фактите са ясни. С това посещение на Чайка се разколебава усещането на българина за пълноправно членство в НАТО  и ЕС, дават се противоречиви сигнали и към нашите партньори за лоялността ни. Това, от друга страна, окриля руската пета колона у нас. Спомням си, че в края на комунистическия режим тези хора бяха доста смачкани, страхуваха се за бъдещето си, правиха се на смирени и бяха готови за компромиси. В средата на прехода продължаваха да се преструват и да са смирени,  да се нагласят към промените. Но през последните години тяхната наглост се възражда и тя е свързана с поведението на Путин и неговия режим.

Има една хубава народна приказка - живите трябва да затварят очите на мъртвите, а мъртвите трябва да отварят очите на живите. Искрено се надявам, че делото на Петков ще пробуди духа на българите. Силно вярвам в това пробуждане. Бавно се случват нещата, но този път е необратим.

- В края на миналата седмица парламентът върна в играта за нови бойни самолети натовските Ф-16, но президентът Радев обяви, че са победили лобистите, защо е тази нервност от страна на държавния глава, има ли лобисти?

- Ще бъда съвсем откровен – преди няколко години, по времето на първото правителството на ГЕРБ Радев е бил голям привърженик на Ф-16, а по време на правителството, в което участвах, той беше привърженик на „Грипен“ и не го е крил. Пред мен открито е лобирал за шведските самолети и е работил в тази посока. Вярвах, че този човек, попадайки на този важен пост – президент, и получавайки тази огромна подкрепа и доверие от страна на народа, ще може да се промени и да прозре истината, и да заеме позицията на справедливостта и националния интерес. Но вече нямам никакви илюзии за него - той не може да се промени. За съжаление неговата политика ще продължи да бъде такава. Дано не съм прав, но все ми се струва, че има нещо общо между издигането на президентската му кандидатура и последвалия избор на шведския самолет за въоръжаване на армията. Не беше работа на служебния кабинет, назначен от Радев, да преекспонира този избор. Трябваше да изчакат месец-два и сега българската авиация щеше да е в друга посока. Но това поведение не е случайно за Радев, той често сменя позиции.  Липсва последователност, а това рано или късно води до грешна посока, но такова поведение е фатално за България.

- Докладът на кабинета за руската заплаха за Европа разтърси българските политици, вие изненадан ли сте от тази констатация, още повече, че става дума за период на правителството, в което бяхте министър?

- Никак не съм изненадан, защото аз съм изпращал подобни доклади…

- Доклади, в които Русия е определяна като опасна за България и Европа?

- Да, и неведнъж съм внасял такива доклади пред компетентните органи, затова не съм изненадан от тези факти. В докладите на службите за сигурност всичко е казано и записано ясно и точно. Притеснява ме поведението на президента по тази тема. Русия дестабилизира България с нейната пропаганда, а политическият елит трябва да събере смелост и да каже това ясно на народа, няма да издадем някаква страшна тайна.

- Как тогава да си обясним това лицемерие и страх от истината?

- Лицемерие - това е истинската дума, а то може да бъде обяснено само със страх и зависимости. Няма заседание на НАТО, в което това да не се говори, а ние мълчим. Руската пропаганда е изключително силна в България и трябва да го признаем – зависими политици, медии, магистрати. И цялата тежест се стоварва върху този, който говори по тази тема. Атаката, на която бях подложен, не беше лична, а предупреждение, знак към всеки министър, който,  ако си позволи този тип политика и споменава Русия като заплаха, към него ще има такова отношение от страна на институциите.