Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Минчев , какви са вашите прогнози за изхода от драмата „АБВ – БСП”, и двете воюващи страни претендират да са победители?

- Така наречената драма в лявото е много показателна и добър индикатор за това, което се случва, както на политическата сцена, така и в нейното задкулисие. Имаме конфликт между двама лидери на БСП – Първанов и Станишев. На един следващ план, малко по-дълбок имаме конфликт, който е породен от реалното силно напрежение, което нараства в БСП поради факта, че социалистическата партия, която е мандатоносителят на това правителство, реално е изтласкана от всички основни позиции на административна власт, особено на поднационално равнище – в областните центрове и общините. Апаратът на БСП е все по-недоволен от това, че хора на ДПС изземват всички ключови позиции при упражняване на властта в държавата и ропотът на БСП се засилва. Това се оказа добра възможност за Първанов да се възползва от ситуацията. Той отдавна чака удобен момент да се противопостави на Станишев и да го отстрани от лидерската позиция. Но Станишев няма избор. БСП на практика се постави сама в позицията на младши партньор на ДПС, след като прие подкрепата на  цялата етнокорпоративна, политическа и икономическа структура около Ахмед Доган, която включва корпоративно-търговската общност, медийната империя на Пеевски и т.н. Те проведоха една брутална предизборна кампания през 2013 г., която кулминира в скандалния случай с така наречените бюлетини в Костинброд. Чрез това активно мероприятие много български граждани бяха фрустрирани и отказани да гласуват, така на практика вотът беше манипулиран. По този начин на власт дойде настоящата коалиция, но честността на тези избори остана под въпрос. След като Ахмед Доган и неговата корпоротивно-политическа групировка доведоха Станишев на власт, той няма какво друго да прави, освен да им се подчинява. За това беше предложен и Пеевски за шеф на ДАНС, което отприщи публичните протести, а страната се управлява от хората, които са  от обкръжението на Доган и корпоративно-търговската групировка в задкулисието на българската политика. Именно това положение внесе огромни вътрешни напрежения в БСП, подбуди Първанов да възроди наново идеята за АБВ и да се противопостави на Станишев. Дали това противопоставяне ще завърши с помирение, или с по-голяма ескалаця - предстои да видим. За сега сякаш разделението между БСП и АБВ е по-вероятно, отколкото примирението преди европейските избори.

- Възможно ли е зад идейните и политически битки в българската левица да стоят по-големи руски интереси?

- Реално не само незавидното положение на Станишев и неговата партия спрямо ДПС и корпоративно-търговската групировка са причина за този конфликт. Най-дълбоката причина за раздора е, че под ръководството на Станишев и на неговите корпоративни спонсори зад сцената се разместиха голяма част от посредническите звена между руските корпоративни и енергийни интереси, от една страна, и българската държава, от друга. Тези звена бяха иззети от страна на сега управляващата тройна коалиция. Предходните фирми и корпоративни фигури и посредници в отношенията с руската енергийна олигархия бяха отстранени в полза кръга около Станишев, Доган и корпоративно-търговската групировка. Беше неотрализиран Богомил Манчев чрез образуване на дело срещу него. Определени действия бяха предприети и срещу друг олигарх – Христо Ковачки. Първанов, който образно казано чрез „Големия шлем”, подписан с Путин в София по време на неговото президентство, си присвои  правото на ключов енергиен посредник между руската олигархия и българската държава, на практика усети, че е изтласкан от тази позиция от Станишев и неговите ментори от задкулисието. Затова битката, която се води е между старите и новите посредници във взаимоотношенията между българската държава и руската енергийна олигархия. Това е конфликт вътре в петата колона на Русия в България. Конфликт вътре в БСП като гръбнак на петата колона на Русия в България и това е очевидно, тъй като става дума за много пари.

- Но пред обществото се разнасят  митични мантри за възраждане на социалдемокрацията, от такава  политическа промяна ли има нужда левицата?

- Кухата фраза социалдемократизиране имаше пропаганден ефект през 90-те години, когато се очакваше БСП партия да се откъсне, да се отърси от комунистическото си минало и да приеме някакъв нормален социалистически или социалдемократически формат. Тези намерения бяха неколкократно декларирани, обявявани като промяна в програмната политика на БСП, като промяна на реалните политики на БСП, като управляваща партия. Днес под социалдемократизиране не може да се разбира нищо съществено, нищо разумно. Това е изцяло куха фраза. Тук става дума не за лява партия, не за ляв спор в някаква левица. Въпреки, че БСП е партия на една много ретроградна левица – на болшевишката левица от 20-и век, тук става въпрос за спор между икономически, между корпоративни лобита, които трябва да прокарат в българската политика и държава интересите на една чужда страна – Русия. Тоест, всички фрази като ляво, социалдемократизиране и претенциозното разделяне на социалисти и социладемократи са просто кухи, няма нищо ляво, нищо социалистическо, нищо социалдемократическо, има просто битка между алчни лобисти, на едни и същи чужди интереси. Битка кой да владее посредничеството им с българската държава.

- Кухи ли се оказаха и така наречените  леви интелектуалци, които пред гражданския порив за промяна, пред бунта на студентите, предпочетоха здравите сили на „Позитано”?

-За мен има леви интелектуалци в съдържателния смисъл на думата и леви интелектуалци в кавички. Хората, които гравитират около БСП и правят, образно казано, вятър на елита на тази партия, който брутално и всячески накърнява българския национален интерес, включително и социалния интерес на гражданите, чрез обслужването на един изключително ретрограден и експанзионистичен капитализъм, като този, който практикува днешна Русия, тези леви интелектуалци могат да бъдат само в кавички. Те могат да изпълняват само една обслужваща, пропагандна роля, която няма нищо общо с реалната защита на лявото и като ценности и като политическа практика.

- Обръзът на Пеевски ли ще бъде блухалката в ръцете на Първанов срещу Станишев?

- Разбира се, защото Пеевски се превърна в нарицателно име на този тип олигархично задкулисие, който е монополизирал контрола върху огромната част от българската финансова, икономическа, медийна система и на практика е монополизирал контрола върху настоящето правителство и държавните институции в България. В този смисъл всеки, който говори срещу Пеевски – говори срещу това статукво. Безспорно Първанов ще се възползва от това обстоятелство, от непопулярността на Пеевски и от пряката зависимост на Станишев от този играч.

- Има ли опасност демократичният ред в страната да бъде подменен чрез опорни точки, да очакваме ли нова радикализация на гражданите?

- В демократичния ред на страната отдавна тече подмяната. Безобразната предизборна кампания от 2013 година, манипулирането на резултатите на изборите от 12 май, създаването на тази коалиция и арогантното престъпване през всякакви правила на демократичното поведение, чрез налагането на кандидатурата на Пеевски за шеф на ДАНС, с очевидна цел политическа и всякаква друга репресия – всичко това говори достатъчно, че ние отдавна сме излезли от нормалното русло на функциониране на демократичен политически и граждански живот. Ако не бяха масовите протести в България през последните месеци, които успяха да отблъснат управляващите от техните намерения, те много бързо щяха да подчинят всячески обществения, политическия и стопанския живот на интересите на една много тясна олигархична групировка. Не се знае до къде биха стигнали до сега нещата в тази подмяна. Протестите спасиха остатъка от демокрацията в България, но дали само те ще са достатъчни, за да спасяват демокрацията от тук нататък - е един голям въпрос, който заслужава внимателно изследване и анализ.

- Каква прокоба тегне над десните, непрекъснато се мерят кой е по-автентичен и  така пак ще останат разединени, и губещи преди изборите?

- Политическата дейност  си има свои правила. В политиката не можеш да се държиш като ощипана госпожица, като капризна дама, която си позволява да харесва едно, да отхвърля друго по естетически причини. На практика ние не виждаме от страна на това, което се нарича традиционна десница, една ясна позиция, която не е задължително да бъде позиция на одобрение и сътрудничество, или позиция на отхвърляне и разграничаване, но тя трябва да бъде позиция, която има своя собствена тежест. Тя трябва да се формира на основите на принципи и да създава ясни критерии, в коя част на политическия спектър да търси своите партньори, с какви цели подхожда към сътрудничество и съперничество на политическата сцена. Това се неща, които могат да обединят позиции и да убедят гражданите, които подкрепят десния център в България, че става дума за сериозни намерения, за управление на страната, от гледна точка на ценностите и принципите на дясно-центристката политика. Докато това нещо не се случи на практика, не виждам по какъв начин традиционната десница ще може да убеди десните гласоподаватели да я подкрепят по-масово, отколкото го правят в момента.

- Реформаторите и ГЕРБ имат ли шанс да намерят общ език за политически действия?

- Ако лидерите и  избирателите на ГЕРБ и на Реформаторския блок не желаят да се срещнат, те не бива да бъдат принуждавани да го правят. Но ако причините за това са личностни, по-скоро се крият  в харесване и нехаресване най-общо казано, мога само да повторя – сътрудничеството и съперничеството в политиката преминават през позиции, през принципи, не минават през капризи.

- Наскоро в един ваш постинг  във Фейсбук написахте, че не желаете повече да живеете в страната на само-осъществяващите се катастрофични пророчества, но жадувате за общество, стремящо се към здравословна нормалност, има ли надежда това да се случи у нас?

- Това е проблем, чийто отговор не може да дойде само и единствено от българските политици, само и единствено от тези, които управляват страната. Разрешението на този проблем зависи от мнозинството граждани на България. Ние трябва да намерим начин да оценяваме своя живот и переспективите му по един по-оптимистичен начин. Не можем да очакваме страната и обществото да тръгнат по път на положително развитие, при положение, че самите ние мнозинството сме доминиране от негативизъм.