Братя Галеви, ТИМ, Митьо Очите – това са само няколко примера за местни значими личности и организации, които биха подпомогнали „мажоритарния избор” на гражданите, асистиран от чалгаджийското шоу на Слави

Голямо е страданието на екзистенциалната безтемпоралност, когато един несъстоял се философ е продал душата си на дявола, казва пред Faktor.bg политологът

Интервю на Деница Бояджиева

- Г-н Минчев, "автентичното дясно" взе мандат след 19 години чакане, както се изрази Румен Христов, и картата за съставяне на правителство на Реформаторите, подкрепени от ГЕРБ и Патриотичния фронт, бе разигравана до последно. Беше ли реалистично 13-те депутати от управляващото крило на РБ да излъчат премиер и с какво си обяснявате обратите в позициите на Бойко Борисов?

- За съжаление, това, което остана от РБ са само две неща. Първо, амбицията на част от политическите фигури в него да постоят поне още малко на сцената и, второ, силната зависимост на някои от лидерите му от ГЕРБ и от политическия дневен ред, диктуван от ГЕРБ. Това обяснява както готовността на РБ да се впусне в една външно отчаяна стъпка – получаване на мандат за съставяне на правителство, така и връщането на мандата с лекота, след като везните в ГЕРБ се наклониха към предсрочни избори напролет. Какво е разумно да се направи оттук нататък е въпрос, който може да няма пряк политически отговор. Защото твърде много неразумни неща ни доведоха дотук. Нима имаше логика в прекалено самодоволното очакване на върха на ГЕРБ, че президентската кандидатура може да бъде отлагана до последния момент, тъй като избирателите и без това няма кого другиго да изберат освен този, посочен от Бойко Борисов? Логично ли беше издигането на г-жа Цачева, която безспорно има своите човешки и професионални качества, но участието в успешна публична кампания не е сред тях? Логично ли беше да се заяви оставката на правителството, ако гражданите „посмеят” да не изберат кандидата на ГЕРБ? Прекаленото самочувствие, почиващо върху измамното усещане за непоклатима безалтернативност във властта се пребори успешно с логиката на едно печелившо политическо поведение в кампанията за избор на президент.

- След спрягането на най-различни сценарии за броя на правителствата в идните месеци, президентът Росен Плевнелиев реши да не излъчва служебен кабинет "за празниците" и отстъпи правото на Румен Радев. Едни виждат достойно европейско решение, други прехвърляне на отговорност. Вашето мнение?

- Ако трябва да следваме логиката на едно дължимо поведение на настоящия и на новоизбрания президент към българските граждани, разумният избор трябваше да бъде съвместно излъчване на служебно правителство от доказано непартийни експерти, което да подготви изборите през пролетта. На „Позитано” не признаха тази логика и поискаха от г-н Плевнелиев да предложи служебно правителство, което г-н Радев след 4 седмици да уволни и да замени с ново, за да изпълни повелята на БСП. Разумно би било настоящето правителство в оставка да остане в ролята на служебно за тези няколко седмици. Но ще приеме ли премиерът Борисов подобен статут, или ще побърза „да излезе в опозиция” – не се наемам категорично да предвидя… Лошото е, че живеем в обкръжение на кризи и не е препоръчително министри „на куц крак” да носят практическата отговорност за драматични решения, ако се наложи такива да се взимат.

- Къде точно е мястото на Румен Радев в политическата действителност между даващите пространни интервюта по медиите Корнелия Нинова и вицето му Илиана Йотова? Изобщо адекватни ли са действията му, ще успее ли да се еманципира от БСП?

- Румен Радев все още няма напълно ясна представа за това къде е попаднал. Приемайки позицията кандидат за президент, той е приел за себе си възможността да влезе в политиката и да развие там собствена кариера. С победата му на изборите тази възможност в определен смисъл бе осуетена. Той се оказа във възможно най-високата позиция в държавата – без да има политически опит и без да има политически гръб. Неговата зависимост от една толкова отчайващо архаична – „византийска” конструкция като БСП, е силно отегчаващо обстоятелство, засилващо неговата стартова политическа безпомощност. Той ще трябва да се брани от развихрилите се около него женски властови амбиции, ще трябва да разчита персонално на хора, на които има доверие в екипа около себе си. Ще трябва да слуша тези, които са му дали стартов тласък в политиката – не е задължително те да са от „Позитано”. И ще трябва да трупа политически опит, без който той ще се оказва най-лесната жертва на политическите и котерийните конфликти както в своето обкръжение, така и с политическите си противници. Да, той се пази от грешки, затова отказва да говори – и за Решетников, и за каквото и да е друго. Плахо пристъпи към Хитрино – единствената публична роля, която пое от два месеца насам. От „Позитано” не му дават да ходи на КСНС, нито да си сътрудничи с настоящия президент – „да не би да го излъжат нещо…” Трудна, трудна роля, да стартираш политическата си кариера като президент. Това сме го гледали в най-новата българска история, макар и в не толкова чиста форма. Да пожелаем на Радев успех!

- А скандалът "Решетников" какво беше - международна конспирация, кагебейски пропагандни трикове или обикновената субординация между Кремъл и БСП?

- Решетников изглеждаше наистина вбесен от факта, че Корнелия Нинова си позволява да се срамува от срещата с него. Генералът има много ласкаво мнение за себе си и за режима, на който служи. Срещите с него са въпрос на чест, а не на неудобство. „Позитано” трябва да лавира. В Москва отдавна са недоволни от ниската степен на ефективност, с която БСП играе традиционната си роля на руски троянски кон в България. От друга страна, трябва да се пази някаква – макар и неголяма – роля на приличие в Брюксел, където отношенията с Москва са все по-студени. На трето място – но не и по значение – в България вече има и други руски партии, които могат да се окажат фаворити на Москва. В случая с Решетников има и известен идеологически момент – генералът от КГБ вече не е комунист, а консерватор, водач на „консервативната революция”, която Кремъл изнася в Европа. Социалисти – при това „европейски”, че и срамуващи се да се срещнат с него – това е малко обидно. Да се стягат, да се привеждат в необходимата форма – това е посланието. Кредитът на доверие, идващ от миналото се е поизчерпал. В Москва ще съдят „Позитано” по делата. По делата ще съдят и ръководството на „Позитано” нарастващ брой все по-радикално русофилски кръгове около БСП, които чакат възможност да изместят Нинова и подкрепящите я червени нотабили на върха на 120-годишната партия.

- Какви са реалните перспективи пред новия политически проект на Христо Иванов? Как "Да, България" ще съумее да мобилизира гражданската енергия със сравнително същите послания, с които досега ДСБ не успяха, за да прескочат границата от 6-7%?

- Макар и иронизирана за отказа си да се самопостави като дясна или лява, инициативата на Христо Иванов има своята стойност именно като политическо движение, фокусирано върху проблема за все по-необходимата цялостна реформа на публичните институции и особено на правосъдната система. Без такава реформа не могат вече да се решат никакви значими проблеми в управлението на обществото и държавата. Затова този проект не може да бъде ляв или десен – той задължително трябва да обедини хората от целия спектър, за които всевластието на олигархията и основния й инструмент – корупцията – е най-значимият приоритет на политическо действие. Това разграничава "ДА, България" от партии като ДСБ, които имат отчетлив десен профил и дава известна надежда за привличане на избиратели не само от десния ъгъл на политическия спектър. Същевременно, не можем да си правим илюзии за особено голяма популярност на един политически проект с тези програмни приоритети. Живеем в епохата на популистката политика и един по-тихо говорещ човек като Христо Иванов едва ли би могъл да надвика гласовитите петли на ляво-дясното самохвалство.

- Вие сте един от най-яростните противници на референдума и мажоритарната изборна система в два тура с абсолютно мнозинство. Но защо, според вас, Слави Трифонов успява да увлече масите с приказки за "суверена" и "зелените гащи", а съдебната реформа и борбата с корупцията не са толкова интересни теми за електората? Това проблем на комуникационно ниво ли е, или дневният ред на "суверена" действително се диктува от сценариста Тошко и дълбоко се различава от този на партийните елити?

- Успехът на шоу-политиката у нас се дължи на две причини. Първата от тях е целенасоченото „смесване на жанровете”. Ако една комерсиална телевизия с национално излъчване предоставя два програмни часа дневно в сегмента на развлекателното шоу, тя трябва да носи отговорност, ако шоуменът се преквалифицира междувременно в политически трибун. Съществува – макар, че не си личи – и една институция, наречена СЕМ, която би следвало да не допуска и да санкционира подобно приплъзване на жанра. Но нищо подобно не се случва, защото шоуменът има покровителство от „много високо място”. Втората причина за популярността на ходенето по „зелени гащи” е успешният избор на такива теми за шоу-политика, които отдавна са се превърнали в устойчиви митове на българския посткомунистически преход. „Мажоритарната система” е един от тези митове. Съществена част от населението на България продължава да вярва, че страната не се управлява добре защото ние не избираме „правилните хора”. Защо? Просто защото партиите ни налагат „неправилните”. Ако гласуваме за някого, когото можем отблизо „да видим и да пипнем” – тогава нещата ще се променят. Аз не съм противник на мажоритарният избор като съществен компонент в една добре балансирана избирателна система – и неведнъж в миналото съм писал и говорил за това. Но шоу-референдумът целенасочено избра екстремална форма на никъде несъществуваща „мажоритарна система”, прилагането на която неизбежно би довело до пряко налагане на авторитарни модели на управление през популистки кампании за „избор на личности”. Братя Галеви, ТИМ, Митьо Очите – това са само няколко примера за местни значими личности и организации, които биха подпомогнали „мажоритарния избор” на гражданите, асистиран от чалгаджийското шоу. Или вземете въпроса за финансиране на партиите. Факт е, че 11 лева на глас е прекалено щедра „оферта”, която партиите си гласуваха в Народното събрание. Но един лев е контраоферта, която ще постави партийната дейност в пряка зависимост от олигархичната мафия. Тя ще финансира директно своите претенции през целенасочено създавани парламентарни мнозинства по един или друг лобистки казус. Не е случайно, че кукловодите на шоуто въведоха и този въпрос за референдум – използвайки неприязънта на обикновения българин към партиите като цяло. Не бих искал да отмина и по-дълбоката социализираща роля на шоу-простащината и примитивизма, които целят не повече и не по-малко от създаване и укрепване на чалга-стандартите на политическо мислене и поведение на милиони български граждани. Простотията е слепота – слепота, от която мафията има нужда за да управлява.

- Прогнозите ви за парламентарните избори- реалистично ли е подкрепата за БСП да се разрасне, или ГЕРБ ще се върне на бял кон, въпреки поувехналата си слава?

- Факт е, че към днешна дата популярността на ГЕРБ и БСП е изравнена, а от поведението на „Позитано” зависи дали рейтингът на социалистите няма да отиде още нагоре. Не мисля обаче, че на изборите през пролетта ще се появи превозно средство като бял кон – за когото и да било. Резултатите на ГЕРБ и БСП ще бъдат сравними, в парламента ще има силна националистическа фракция – ако обединението на ПФ оцелее в някаква форма, не е изключена появата на нова популистка фракция - тип „Марешки”, а ДПС ще запази позициите си от президентския вот. Не смятам, че шоу-партия е много вероятно да се създаде – по-скоро през устата на шоумена ще продължи „да говори” народът като цяло, по време на същите два часа дневно, с които партиите не разполагат. ЕНП и ПЕС няма да препоръчват на своите български фракции коалиране с националисти, а БСП ще бъде колеблива да влезе в нов капан – т.е. нова коалиция с ДПС. Към днешна дата шансовете на една голяма коалиция ГЕРБ-БСП не изглеждат високи, но кой знае… Да не забравяме и фактите на една твърде бързо променяща се международна среда, която няма как да не въздейства върху българската политика. Да не забравяме, от друга страна, и че България не е Германия и една голяма коалиция тук ще бъде значително по-трудна, отколкото там. За съжаление, най-малко рискованата прогноза за обозримото бъдеще е съхраняването на политическата нестабилност. Липсата на достатъчно силни политически фактори, способни да отговорят на необходимостта от институционална реформа и стратегическа ефективност на държавата предопределя нестабилността на управлението – колкото и популярен да става лозунгът за „стабилност”.

- Тъй като сте представител на академичната общност, бих искала да ви попитам, чували ли сте за "екзистенциалната темпоралност на Руската класическа литература", как разбирате "Широката Руска Душа" и как схващате смисъла на "Голямата Руска Земя"? Как да четем това поредно словоизлияние на доктор Доган?

- Животът поднася изненади. Мечтаеш да станеш разузнавач, а успяваш да станеш журналист. Затова като журналист винаги се стремиш да правиш неща, близки до мечтата ти… Мечтаеш да станеш велик философ – автор на философска система, но за да стигнеш до там се налага да заминеш на „тихия фронт”. Животът те поставя начело на интересен – макар и чужд – политически проект, достигаш до възможния за теб политически връх, създаваш могъща бизнес империя, брутално смесвайки политика, пари и агентурна принадлежност. Вече години наред този успех те преследва като перпетуум мобиле, носи ти още повече пари, още повече власт, още повече самочувствие … и те поставя в позиция на уникална, непоносима самота и безвремие. Имаш толкова много, а пред теб вече няма нищо, което да носи надежда… Но ти не си само и преди всичко безмилостен властелин и олигарх – ти си преди всичко философ, несъстоял се съвсем, но голям философ. Е, нямал си време за уникална философска система, но нека онези не забравят кой си… Как го доказваш? Голямо е страданието на екзистенциалната безтемпоралност когато си продал душата си на дявола…