Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Парамов, скандалите вляво сякаш тръгнаха, след като в началото на миналия декември обявихте, че МВР подслушва телефоните ви и така прихващат разговори с Първанов за нова левица?

- С тази тема преди 380 дни Станишев се заигра по детински и влезе в уникален политически капан, който ще му коства политическото бъдеще. Нашата партийна класа здраво се е насочила към един всеобхватен “Уотъргейт”, който ще я разпарчатоса. Този комплот ще засегне сериозно и организаторите, които го съчиниха и продуцираха. Аз реагирах много остро, защото демонстрираното отношение към бившия президент и неговите колеги от АБВ беше много подло. Първанов показва, че е осъзнал наистина “приноса” на Станишев за хала на държавата. Бил съм голям противник и критик на бившия президент през последните 6-7 години, но той промени позициите си и съм длъжен, като джентълмен да го призная и да му стисна ръката. С него само веднъж водихме сериозен разговор за политическите перспективи пред лявото пространство. Обсъждахме и евентуалния бъдещ български Пасок, темата за помирението и огромната омраза, за бъдещето пред нова България след олигархокрацията без истинска социалдемокрация. Знаейки от подслушванията за тези разговори, Станишев се възползва и отмени обсъждането на листата за евродепутати от средата на декември за началото на февруари тази година. С това си решение Станишев изигра два политически хода, но не очакваше ускоряването и мащаба на изригването на АБВ. Сега тепърва ще разбере, че 28-те му областни организации се тресат от конфликти и безпардонност – тази, която той сам създаде и наложи. Станишев е просто един мини Тодор Живков, който си повярва толкова много, че тръгна да елиминира всички различни от него в лявото пространство. И сега неговите наемници ни обясняват всяка сутрин как той след 6 месеца отива в чужбина, как е осигурен в Брюксел с постове и лично жилище и т.н. А нас ни оставя в кошарата – в една България, озъбена от злоба, ненавист и незапомнено отрицание на всичко добро и човешко.

- Вие ще подкрепите ли проекта АБВ?

- Да, категорично. Но моята задача  виждам по-комплексно. Отдрана работя по темата за единна голяма социалдемократическа база в България. Бях председател до скоро на Обединена социалдемокрация. Подадох оставка на 11 януари 2014, за да мога по-ясно и по-директно да дефинирам необходимостта от събирането на социалдемократите, различните мнения, отношения и оценки. Ясно е обаче само едно – Социнерна в Лондон признава за членове само БСП и партията “Български социалдемократи”, ръководена от Георги Атанасов. Ние трябва да направим всичко възможно да се съберем около Атанасов, да получим потвърждение от Социнтерна и да реализираме програмата на АБВ. 

- БСП се заканва да се превърне в юмрук срещу Първанов, а възможен ли е и друг сценарий?

- В БСП тепърва ще текат тежки процеси. Там  активисти като Дъбов, Узунов, Кутев, Мерджанов, Мартин Захариев, Мая Манолова, заедно с Курумбашев и Татяна Буруджиева няма да цивилизоват достатъчно политиката, а това ще доведе до търсене на нов 10 ноември. Това е стопроцентово гарантирано, защото “песнопойците” на Станишев – Райчев, Стойчев, Асланов, Кольо Колев и Дайнов нямат никакъв интерес да има стройна и безкомпромисна БСП. Такава БСП би ги обявила като основни манипулатори и дори лъжци, и би ги оставила без пари и обществено внимание. Ясно е, че цялата червена олигархия е далеч по-силна и единна със Станишев, отколкото без него. Без него червените барони остават сираци, защото един Кадиев или един Янаки Стоилов са непрогнозируеми и опасни за статуквото, но пък са творчески мислещи хора, с достойнство, с тях винаги може да се разговаря. Но с тях наемниците на Станишев не могат да заложат на образа на безделието и на зависимостта. От всичко това следва съответната политическа логика – до юли-август т.г. Станишев ще попилее потенциала на БСП. А когато стане време да изпълни пророчеството на Виза Недялкова за Брюксел, БСП ще се е саморазпънала на кръст.

- Къде сега е по-силна вътрешнополитическата драма  - АБВ с БСП или ГЕРБ с Реформаторския блок?

- Скандалите вляво и вдясно са нищо в сравнение с най-големия, фундаменталния проблем - омразата в България. Ние се нуждаем от нов прочит на реалността. Трябва много бързо да търсим помирение. Омразата ескалира фрапантно заради егоистични политики и действията на зависими политици, защото те разпределят парите, а не държавата. Държавата е само маска, фасада, която днеска е производна на тъпи, нагли и безмерно богати хора, които са кукловоди на тези, които вземат решенията. България твърде много е западала, а историята сочи, че в такива ситуации се е възраждала. Трябва да търсим новия Георги Кьосеиванов и да се обединим около друг тип начало с преходно правителство, а може би и с нова Конституция. Станишев и Лютви Местан, чрез финансиста Орешерски ще ни докарат до истинска финансова каша. Заемите, които ще вземат до изборите за самоиздръжката си, са скъпо платена наглост за бъдеще време. Имаме тежък паритетен курс към еврото, блокиране на връзки и системи за производство. Нямаме национална секторна политика, нямаше организация за използване потенциала на нацията. Един милион роми се лутат нагоре-надолу, расте престъпността, а ние само се мразим. В същото време десният премиер на Унгария Виктор Орбан реализира за 2013 година износ за Русия за 7 млрд. евро, а ние една година обсъждаме как да управляваме търговското си представителство в Москва.  И не сме изнесли един буркан лютеница или 5 кг. сирене. Но пък Иво Инджев ме плаши с Путин, все едно, че нефтът, газът или доларите на руснаците миришат. Парадоксална и глупава политика на безвремие и омразници, които ни набутаха в кьошето на глада, неграмотността, “другата България”, която не сме и сънували.

- В началото на септември 1994 по указание на Андрей Луканов  водите първите преговори с Лейбъристите в Лондон за социалдемократизирането на БСП и формирането на нова левица, осъществи ли се тази идея?

- Днес трябва да признаем, че европейската промяна в БСП не се случи. Затова в началото на тази година аз изпратих едно обръщение към лидера на лейбъристите Ед Милибанд (виж ТУК) , като му припомних за тази среща през 94-та. Тя се състоя в централата на лейбъристите в Лондон. Преговаряхме с шефа на Международния секретариат Ник Сиглър. Тогава лейбъристите бяха както сега - в организационен и политически подем, и се очакваше лидерът им Тони Блеър да състави следващия кабинет. Като външнополитически секретар на лейбъристите Ник Сиглър прие да разговаряме доста дълго за промените в Източна Европа, за пропуснатите шансове през първите 5 години на реформите. Говорихме твърде много за проблемите и перспективите извън и вътре в държавите от бившия СИВ и в частност за България. Мистър Сиглър искаше да си формира лична представа и оценка за България чрез разговора ни, а изводите му да бъдат далеч по-обективни и точни. Дотогава той имаше информация, придобита само по дипломатическите канали, но това вече не беше достатъчно. Тогава  изрично уточних и подробно обясних, че ние българите загубихме много, а не получихме никакви компенсации. Едва смогнахме да успеем да предоговорим споразумението с Банките кредиторки от Лондонския клуб през юли същата година. Спестихме, тоест, намалихме с 5 млрд. долара от външния дълг и Луканов тогава беше много доволен за това. Впоследствие обаче се намериха такива, като Милен Велчев и групата царисти около него, които влошиха осигуреното споразумение и утежниха обслужването на този  дълг до днес. И сега, когато говорим за бедността на България, част от тези негативни операции още оказват влияние. Сега вземаме скъпи заеми, за да връщаме онези, които Велчев ни завеща, водим “лява” политика и я отчитаме като даваме на пенсионерите по 4 лв. допълнително на месец към пенсиите им.

- Какво казвате на  Ед Милибанд в това писмо, каква бе реакцията на лейбъристите? 

- Признавам за несбъднатия преход и че твърде малко в политически план сме се променили, а обещанието да социалдемократизираме БСП са се провали. Днес нашата държава се тресе от вътрешно-политически проблеми, свързани с неутрализирането на елементарни комунистически порядки, а ние наистина сме в колапс. Не толкова материален, колкото духовен. Но колапсът не означа, че не осъзнаваме държавността си и не сме годни да преодолеем себе си. Това се налага и вече трябва да го направим. С избирането на Сергей Станишев за председател на БСП ние не успяхме да се освободим от стила на Живков и породените зависимости от последния комунистически диктатор. В разговорите си през 1994 с лейбъристите в Лондон аз ги убеждавах, че българите до 1997-1998 ще успеем да превъзмогнем себе си като стил, порядки и отказ от комунистическите стереотипи. Но жалко, че не успяхме. Трябваше още тогава да направим голяма и силна социалдемократическа партия с проевропейски модел на функциониране, а не живковска мимикрия и зависимости на цялата партия и държава от Първия. Липсата на такава социалдемокрация позволява днес на такива като Фараж и други евродепутати да подценяват нашия народ, да ни клеветят в чужбина, като хора, без достойнство и перспектива.

- С провежданата от това правителство хаотична външна политика ще успее ли България да промени скоро европейския си образ?

- Ние българите сме странен народ по определението на Лорд Чърчил. Той ни подцени по време на Първата световна война в Македония и загуби много. Днес, близо 100 години след това, този яростен негатив представя българите пред Европа като “негодни човеци”. Това не е така. Надявам се скоро и в Обединеното кралство, и в други западноевропейски държава да преоценят неоснователно налагащия се отрицателен образ на България и българите. Ако сравним фактите, ще се убедим, че не ние българите сме пречка за развитие на Великобритания, използвайки социалните й фондове. Напротив, ние българите субсидираме ефекта от икономиката на кралството, както в образованието, така и в заетостта. Досега сме инвестирали само в образованието на Великобритания около 35-40 млн. паунда чрез обучението на нашите деца.

- Бяхте за кратко съветник на Бойко Борисов, какви са перспективите на ГЕРБ, разпад или възраждане ги очаква?

- Бойко Борисов за мен е най-последователен като политик в България. Постигна сериозни успехи и се утвърди в дясното пространство. Борисов днес има свои сериозни задачи и според мен достатъчно прецизно моделира бъдещето на ГЕРБ. Колкото и трудно да се възприемат някои  от ходовете му. Експремиерът успява да балансира със сериозно търпение. Борисов надскочи с няколко ръста всички онези, които искаха да го вкарат в гьола на омразата. Това е достатъчно доказателство, че утре вдясно ще се преговаря с Борисов като с равностоен и ясен авторитет.

Иначе ситуацията в България трябва да ни принуди сега да отчетем, кой с кого може с достойнство да преговаря, как ще се преговаря и колко скоро ще започне това. Днес сме принудени да направим другия тип оценка, където главният въпрос е вече не партиите, а държавата. Ако закъснеем, оставаме последни в Европа и такива, като английският евродепутат Фараж ще осъмват и замръкват с темата за българските имигранти. Отговорността на политиците е да извадим спешни поуки и да обърнем представите за българите.