За българите изглежда най-лесно е да посочат „врага” в лицето на ДПС и турците, и така с фалшиви предпоставки да си обяснат огромните проблеми

Партията на Касим Дал получи удар, но с неуспех са завършвали всички опити за клониране на ДПС

Референдумът за АЕЦ „Белене” не успя да измести скандалвната тема за атентата срещу Ахмед Доган. В социалната мрежа интересът към нея продължава да бъде най-голям. Седмица по-късно Faktor.bg предлага  погледа на историка за покушението, модела „Доган” и вината на политическата класа.

Интервю на Мая Стоянова 

- Проф. Баева, как изглежда атентатът срещу Ахмед Доган през погледа на историците, по какво се отличава от трактовката на политиците?

- През моя исторически поглед в единствено число, тъй като трудно мога да говоря за останалите колеги, атентатът срещу Доган изглежда отвратително. Винаги съм мислела, че при демокрацията политическите спорове трябва да се решават с политически средства. А атентатите и убийствата да бъдат оставени за криминалния свят. За съжаление, политическата реалност в България непрекъснато опровергава моята вяра в нормализацията.

Опитът за атентат срещу Ахмед Доган, осъществен не само пред очите на делегатите и гостите на Осмата конференция на ДПС, а и пред телевизионните камери (на практика пред цяла България) ще остане в историята на политическия живот на държавата. ДПС без друго е уникална партия – в българската история никога преди създаването му не е имало турска и мюсюлманска партия; никой съвременен партиен лидер не е оглавявал партията си 23 години, както направи Ахмед Доган; няма друг водещ политик, който толкова рядко да се появява пред публика, но затова пък когато го прави – да говори така цинично откровено като Доган. Сега към тези „исторически” специфики се прибави и демонстративният опит за убийство на лидера на ДПС, при това в момент, в който той обявява оттеглянето си. От историческа гледна точка, този акт задълбочава отликата на ДПС от останалите български политически партии.

- Ще остане ли този опит за атентат в учебниците по история, доколко той е съизмерим с убийството на Луканов, каквито внушения правят някои политици?

- Не зная дали ще остане в учебниците, струва ми се, че там по-скоро ще влезе доброволният отказ на Ахмед Доган от председателското място в ДПС след толкова години без конкуренция. И защото това стана не след загубени избори, а в навечерието на поредното парламентарно изпитание. При това смяната във върха на ДПС беше извършена не чрез нормалната за демокрацията процедура – номиниране не кандидати и състезание помежду им, а като в монархиите – владетелят посочва своя наследник. Особеностите на ДПС би трябвало да влязат в учебниците но история на българския плурализъм, защото те показват колко незряла е демокрацията у нас.

Съмнявам се, че неуспешното покушение срещу лидера на ДПС Ахмед Доган през 2013 г. може да се сравнява с убийството на бившия министър-председател Андрей Луканов през 1996 г. На първо място, защото има огромна разлика между убийство и опит за покушение, на второ, защото убийството на Луканов беше професионално подготвено и осъществено, а и до ден днешен неразкрито, докато в сегашния случай покушението беше демонстративно и пред всички.

- Приемате ли, че бунтът на Октай Енимехмедов е признак за съществуваща криза в мюсюлманската общност, предизвикана от тоталитарния модел ”Доган”?

- Не зная. Този младеж със спортния си външен вид, с ужасяващата стръв, с която се опитваше веднъж, два пъти да зареди пистолета и да натисне спусъка срещу главата на Доган, с разминаващите се изказвания след ареста, с предсмъртното си писмо си остана загадка – дали е комплексиран младок, страдащ от неистово желание да стане център на внимание; дали е решил да отмъсти на Доган заради побоя над брат си; дали е част от онези турци, които недоволстват от порядките в ДПС и с основание винят за тях Ахмед Доган; дали пък не е марионетка на някого зад кулисите. Въпреки че кадрите с Октай Енимехмедов, поне в двете му роли – като атентатор с оръжие, насочено към главата на Ахмед Доган, и като немилостиво налаган и ритан от мъже в официални костюми, ни заливаха от всички посоки, ние продължаваме да не знаем почти нищо за неговите мотиви. Затова можем да интерпретираме неговите действия както си искаме, а политиците - както ги устройва, от гледна точка на интересите им.

На нас, историците, ни е нужно още малко време и най-вече повече сигурни факти, за да можем да направим оценка за случилото се на 19 януари 2013 г.

- Каква е вината на българската политическа класа, която не само допусна модела на ДПС да се развие, но и да бъде използван многократно за печелене на власт?

- Вината на българската политическа класа е огромна. Но не толкова за онова, което става в ДПС, а за състоянието на цялото българско общество. Защото в годините на прехода политиците, които, особено през първото десетилетие, бяха в центъра на вниманието на всички, създадоха модел на поведение, при който всичко е разрешено, моралът няма значение, успехът е най-важен, а богатството, независимо как е придобито, може да купи всичко. Това доведе до появата на арогантното поведение, новите герои, новите музикални вкусове, новите начини за прекарване на свободното време, новите отношения между хората. Деморализацията на обществото, широкото разпространение на оръжие, все по-честото му използване и все повечето убийства вкараха криминалистиката във всекидневието – това е основната вина на политиците.

Що се отнася до конкретния случай - и тук политическата класа носи вина за станалото, тъй като в отношенията между българи и турци през последните десетина години се нагнетяваше напрежение по вина на политиците. И то от повече от една страна. През 90-те години ДПС получаваше силна подкрепа от европейските институции и балансираше между останалите партии. Но от началото на ХХІ в. влезе в управлението и в две последователни правителства получи запазен периметър от властта, която използваше доста безпардонно. От самото начало ДПС си осигури почти пълен контрол върху населените с турци региони и често злоупотребяваше със страха на гласоподавателите си от нов „възродителен процес” – това не е нормално поведение за една либерална партия. От друга страна, българските партии, които заложиха на национализма, през цялото време мобилизираха своите избиратели чрез страха от „турците”, зад които стои бързо развиващата се съседна Турция. Тази тенденция придоби внушителни размери при предизборната кампания от 2009 г. и макар и приглушено продължава и до днес. В центъра на лансираната омраза към различния беше поставен именно Ахмед Доган. Така че психологическата атмосфера за опита за атентат беше предварително „подготвена”. С тази атмосфера си обяснявам демонстративния характер на акта на атентатора – пред всички, пред камерите, лице в лице с омразния му Доган. 

- Защо водещи политици в БСП продължават да симулират, че ДПС е демократичен субект – ясно е, че Станишев и хората му виждат единствения шанс чрез него да се върнат на власт, а в същото време електоратът на червената партия е твърде анти ДПС настроен?

- Отношението на БСП към ДПС има дълга и сложна история. Искам да припомня, че депутати от БСП двукратно са отправяли искане до Конституционния съд ДПС да бъде обявена за неконституционна партия и да бъде делегализирана. И двата пъти съпротивата идваше от европейските институции и от десните партии в България – в единия случай гласуването в Конституционния съд беше 6 на 5 за обявяване на ДПС за неконституционна партия, но това не стана заради отсъствието на последния съдия (дали случайно?). Ше припомня още и това, че сблъсъкът между БСП и ДПС в Кърджали беше представян като „Сталинградска битка”. През 90-те години политическата конфигурация задължително поставяше БСП и ДПС от двете страни на противопоставянето.

Нещата се промениха в годините, когато един от най-големите противници на ДПС в БСП – историкът Георги Първанов, оглави партията и наложи принципната й еволюция от посткомунистическа към социалдемократическа и пролиберална. Тази еволюция беше подкрепена от всички външни и вътрешни сили, тя всъщност означаваше превръщането на БСП в прагматична сила, за която по-голяма роля играе умението да се вписваш в политическия живот, а не следването на някакви идеологически постановки. Деидеологизирането на всички политически партии през последните години на прехода ги направи твърде еднакви и трудно различими за гласоподавателите, а последиците от този процес берем днес в голямото разочарование на българите от всички политически партии.

Така се стигна до онова положение, което е визирано във въпроса ви – ръководството на БСП не смее да отправи каквито и да било сериозни критики към ДПС, защото разчита на нейната подкрепа за завръщането си в управлението на страната. Но това положение има и обратна страна – не е тайна, че голяма част от гласовете за Волен Сидеров още през 2005 г. дойдоха от бивши привърженици на БСП, разочаровани от сближаването й с ДПС. 

- Как ще коментирате тезата в доклада на Доган  “Европейският съюз да поеме защитата на малцинствата в държави, където управляващите не могат да се справят с проблема”?

- В това отношение Ахмед Доган е последователен, защото винаги е разчитал на европейска помощ за утвърждаването на своята партия, за превръщането й в политически монополист в районите, където преобладават българските турци. И това няма нищо общо с либерализма в политиката. Но не бива да забравяме и това, че тезите в Европейския съюз се формулират по-скоро от чиновници, които по определение мислят догматично и предпочитат да спазват веднъж формулирани правила, независимо от променящата си ситуация. Немалка роля за опитите на ЕС да контролират положението на малцинствата играе и неотминаващата икономическа криза, която подсилва страховете на по-стабилните европейски държави от притока отвън, в който преобладават малцинствата от бедните страни. В нашия случай това се преди всичко турците и циганите, чийто дял сред българските работници в ЕС е много голям. Затова европейските чиновници предпочитат да се намесят у нас, за да не допуснат изнасянето на проблемите при тях. В този контекст се вписва предложението на Доган.

- Още в първите си изявления новият лидер на ДПС Лютви Местан говори, че истинският атентатор е “езикът на омразата”, оставяйки впечатление, че визира българите. До какво ще доведе подобна риторика?

- Това не е никаква изненада, тъй като през всички 23 години от съществуването на ДПС основното послание на партията е такова, върху него е изградена цялата организация, с него се мобилизират предизборно гласопадавателите, то е лицето на ДПС и навън – както в ЕС, така и в Турция. Нищо ново, но сега се появи и видимото доказателство. А това, че нападателят също беше етнически турчин, няма особено голямо значение. За външния свят със сигурност.

Тази позиция обаче е изключително вредна, защото предизвиква и обратно действие – прочетете повечето коментари в която и да е електронна медия и ще видите каква омраза към българските турци се лее оттам. Затова не искам да оправдавам и българите, за които изглежда най-лесно да посочат „врага” в лицето на ДПС и турците, и така с фалшиви предпоставки да си обяснат огромните проблеми в днешна България.

- Какво влияние ще окаже тази ситуация върху изборите, какви конфигурации можем да очакваме след вота, ще има ли нови политически играчи, с шанс да влязат в следващия парламент?

- Няма как станалото на националната конференция на ДПС да не се отрази върху изборите, които предстоят след броени месеци. Ясно е, че турците ще бъдат допълнително мобилизирани и то от традиционната си партия, а не от новата, оспорваща монопола на ДПС. Струва ми се, че партията на Корман Исмаилов и Касим Дал получи удар, но всъщност с неуспех до момента са завършвали всички опити за клониране на ДПС.

В следващия парламент със сигурност ще има нова партия – България на гражданите. Струва ми се безспорно, че някои от днешните парламентарни партии ще отпаднат и мисля, че това е добре. Надявам се, че демонстрираното преди предишните избори изкуствено създаване на партии-патерици не може да е успешно за повече от един мандат. Същевременно не мисля, че ще е добре от Народното събрание да отпаднат националистическите формации, защото е по-добре те да изразяват позициите си там, отколкото извън парламента. Но отпадането им е твърде възможно, а това ще доведе до засилване на националистическите послания на другите партии.

Като цяло е по-добре в парламента да влязат стабилни и не прекалено многобройни партии, защото имаме нужда от ясно управление. Решението обаче е на народа. Дано все още имаме такъв, а не сме го превърнали в аморфна маса от лесно манипулирани индивиди.