България ще остане в „зоната на здрача“ на Европейския съюз както страховито предупреждение на страните в чакалнята отвън

Днес и утре няма опасност за спестяванията на гражданите, но никой няма познания за по-следващия ден, предупреждава известният икономист и главен секретар на УНСС

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Дуранкев, ще успее ли служебният кабинет да успокои страстите в обществото и да върне доверието в институциите?

- Да вярваш на чудеса от правителство, назначено „служебно“ от президент, издигнат от политическа партия, означава просто да не разбираш ситуацията. Именно по тази причина предпазливостта е най-добрата политика на гражданина, независимо от обстоятелството, че е далеч по-необходимо да бъде предпазлив в недоверието. Подозренията раждат опасни призраци.

Естествени са две очаквания. Първо, служебното правителство, в рамките на изключително стеснения си времеви хоризонт, да продължи политиката на предишното правителство с леки обновления, като търси „интелектуална“ промяна на имиджа на държавната машина. Второ, новото правителство да организира сравнително прозрачни и сравнително честни избор, осигурявайки сравнително приемлив комфорт за основните играчи след изборите, които (този път) ще се наложи да си подават ръце за коалиционни ръкостискания. В това отношение правителството може да се тълкува като мост между бъдещите коалиционни партньори.

Не са естествени две други очаквания. От една страна, служебното правителство да осъществи одит на действията и бездействията на предишното партийно правителство. „Децата не са отговорни за родителите си“, продължението не е отговорно за началото си. От друга страна, не е възможно правителството да предостави извънредни права на Улицата и нейните организатори. Може да се стигне само до тяхното частично инкорпориране в обезсмислени „Обществени съвети“. 

- Вашето име също се завъртя като участник в служебния кабинет, защо се разминахте с пост? Как гледате на идеята да търсим все специалисти и спасители отвън?

- По принцип, всяко правителство се гради върху единни цели и ясни задачи, но при работещ парламент. 

Служебното правителство има скромни задачи при разпуснат парламент. Но най-неприятното е, че то се подбира на „експертен“ принцип, без никой да познава другите „експерти“ и без да знае конкретните задачи. Нещо като мач на звезди от „Б“ група, набързо подбрани от звезда от „А“ група, играещи точно два месеца. В този смисъл, всяко „експертно“ служебно правителство се гради чрез чисти CV-та, при отсъствие на възможност и смелост за съществени промени, които пък са наложителни.

И понеже служебното правителство е парламентарно омаломощено (изпълнява законите и волята на разпуснат парламент), политически обезсилено и с бърза „естествена“ смърт (след два месеца), малко сериозни експерти фигури биха се съгласили да играят в подобен отбор. Звезди за едно мигване. И, както се вижда, не се съгласиха.

При такава ситуация, „вносната стока“ звучи привлекателно, но също толкова неубедително. Добре че поне не употребиха набързо и Кристалина. Впрочем, импортното месианство, по всичко изглежда, никога не е имало форма и проява на непорочно зачатие.

- Вие следите от самото начало уличните протести, защо гражданите са разединени,  роят се партии и движения, кои употребяват народния гняв?

- Улицата никога не е идеологизирана (висок политически пилотаж), а винаги конкретизирана (предимно групови интереси). По тази причина Улицата винаги ще е партикуларно силна и универсално слаба – както  против войната във Виетнам (САЩ), така и за безплатно образование и здравеопазване (Франция), също и за висока трудова заетост (Испания, Гърция, Италия и др.). В България е против монополите (само някои, но не и банкови, медийни, политически, търговски и др.).

Както се наблюдава междувременно, доста партийни машини се мъчат да вкарат в месомелачките си лидерите на Улицата, за да манифестират евтина напарфюмирана булевардна демократичност, но с тайна помисъл да дръпнат малко повече гласове от отвратените граждани през последните две десетилетия в резултат на корупционните партийните машинации. 

Откровено казано, ако левицата в България беше Левица с ясни антимонополни изяви и кристално чисти портфейли, тя би могла да бъде в предните редици на протестиращите. Но понеже и тя носи грозни родилни петна от прехода, в очите на гражданите от Улицата изглежда, че тя се спотайва в кабинети, редейки листи с омръзнали физиономии, безлични идеи и лични користи.

- Трябва ли преди изборите обществото да получи ясна представа какво е наследството на ГЕРБ, за да знае как да ги накаже на 12 май? В кои сфери са скритите мини, оставени от предишния кабинет?

- Преди да се отговори на този въпрос, не трябва да се забравя че ГЕРБ е много вероятно да присъства в следващото четиригодишно управление. Партията има силни козове за тези избори и ако ги разиграва правилно, включително и със социологически резонни блъфирания, нищо чудно да продължи усмихната напред.

Но „наследството“ ще тежи на наследника. България ще остане в „зоната на здрача“ на Европейския съюз, както за страховито предупреждение на страните в чакалнята отвън, така и за безпределна гордост и възхвала на лидерите отвътре. 

Еврослепотата, обхванала част от лидерите, че с наточени ножици, орязващи социалните и инвестиционните фондове, нещата ще се оправят „във всяка страна поотделно“, както и в „общността като цяло“, ще струва скъпо на стотици милиони граждани. Но също и на техните страни.

Големите мини са поставени от малките инвестиционни фондове на Евросъюза, а малките мини – от „нашите“ правителства, не само от предишното. Предишното правителство, съдейки по индикаторите, ни изправя само пред остра фискална криза. 

Системната криза обаче – политическа, социална, икономическа, екологична и т.н., е подготвяна отдалече, повече от двадесет години е работено за нея.

- Как преди дни ви съшиха към групата на неолибералните икономисти - Красен Станчев и Георги Ангелов? 

- Компанията е събирателна от различни интервюта, направени от репортери на БТА. Но другата истина е, че в подобна „компания“ многократно сме спорили по различни телевизионни и радио канали, в пресата и т.н. Приятно е да имаш силни конкуренти, за да търсиш и намираш по-силни аргументи. 

- Какво в действителност е  отношението ви към взимането на външен заем и ако се стигне до такъв кредит, как да бъде най-ефективно използван, за да се съживи икономиката?

- Външен заем, поет от служебното правителство, е невъзможен и даже абсурден. Първо, той би бил илюстрация на твърдението, че Дянков е оставил хазната празна. Второ, заем се поема целево, но къде ще се намерят жадните инвеститори? Тези, които са на червено със стотици и десетки милиони? Тези, които са на зелено със стотици и десетки милиони? Кои? Трето, в условията на непреодоляна корупция в държавната администрация, държавния, общинския и частния сектор, раздаването на пари „на доверие“ би само увеличило тежестите на гражданите в близко бъдеще.

Въпреки че има ясно декларирани интереси както от външен заем, така и от падане на валутния борд. От лошото винаги има по-лошо, така е и у нас!

- Монополът на банките е една от причините за недоволството на хората, какви са промените в този сектор, които трябва да се направят, за да се успокоят гражданите?

- Дълга, много дълга тема за разговор. затова само ще маркирам посоката на нормализация на банковото дело у нас. 

В краткосрочен план: следващия парламент да узакони честните сделки и да премахне плаващата лихва по кредитите.

В дългосрочен план: България да изгради стабилен собствен банков сектор; да се формира Българска инвестиционна банка, събирателна на всички сметки на държавни предприятия; да се изгради реална банкова конкуренция; възнагражденията на топ-банкерите да се изсветлят и нормализират и т.н.

И тъй като банките имат „власт на продавача“, то битката за осветляването и нормализирането на банковия сектор ще е доста по-сложна,  доста по-„кървава“ и доста по-продължителна. Това не са относително слабите ЕРП-та.

- Има ли опасност за спестяванията на гражданите, някои се опитват да ги превалутират, какви са рисковете?

- Засега финансова криза няма, има само предверие на фискална криза. Обратно казано, днес и утре няма да има опасност за спестяванията на гражданите. Но никой няма познания за по-следващия ден. Вижте Кипър и мислете за другите страни от ЕС, които са или влизат в криза. Челният опит е опасно заразителен.

- Вярвате ли, че след предстоящите избори политическото статукво ще се промени, ще успеят ли старите партии да променят визията си с нови лица, а движенията от улицата ще могат ли да покажат експертността пред крясъците и популизма?

- Вярата е последното убежище на глупака. На практика нещата са ясни. Координатната система по света е с точно разположени две дилеми: „глобализъм – национализъм“ и „ляво – дясно“. Няма място за трета ос. 

Затова и в България прогнозите, освен ако не ги правят социолози, не са с висока степен на сложност.

Три партии са предварително с кристално ясни първи (може и зад кадър!) лица – ГЕРБ, ДПС и Атака. И без ясна (засега, с изключение на Атака) посока за политическа, икономическа и социална промяна. Но с убедителни шансове да продължат напред.

Други две сили са със силни идеи и конвенционални лица – Левицата и Десницата (събирателен образ на досегашните играчи). Идеите будят електората, лицата го приспиват. И двете сили са на кръстопът – накъде да продължат. Резултатите от изборите ще им го подскажат. След това ще се променят на практика.

Играчите от „зоната“ – на „гражданите“, на „единството“, на „гордостта“, на „свободния“ народ и т.н., не може да излязат от рамките на политическите координати. Затова те ще бъдат обречени да повтарят баналностите, приписвани по принцип на оригиналите.

Бъдещето е на партиите, не на случайностите или на Улицата.