интервю на Мая Стоянова

- Проф. Гергова, това лято правихте археологически разкопки в Ахтопол. С какво е интересен този обект, имаше ли някакви изненади? 

- Ахтопол е малък град, с прекрасна природна среда и атмосфера, и с уникално археологическо богатство. Тук работя от 1999 година с прекъсвания,  поради хроническа липса на средства за разкопки. През тази година аз и студентите, с които правя проучванията, имахме две основни задачи. Първата беше свързана цялостното разкриване на северозападната антична стена на града  в двора на Гръцката училище и извън него. Това трябваше да се направи с оглед  нейното експониране , възвръщането на   древната слава на града, въвеждането на нов обект, който да привлече интереса  на повече туристи към този културен паметник.

Другата ни задача беше да проучим скритите под монументалните  антични сгради останки от тракийския и гръцки период на града, който  е бил може би най- силният период в развитието на древния Ахтопол. В хода на разкопките попаднахме на много интересни находки -  великолепна глинена пластика, керамика, монети, които ще станат част от фонда на новия музей в Царево.

Постигнахме и двете си цели, въпреки че имахме сериозни пречки по време на разкопките и вмешателство в работата ни по един недостоен начин.  

- Какви бяха проблемите, с които се сблъскахте?

- През всичките години  полагаме големи усилия този слабо проучен, но изключително перспективен обект  да заслужи едно прилично финансиране.  Тази година нещата изглеждаха оптимистично предвид парите, които трябваше да ни бъдат отпуснати  по т. нар.  Проект” Виа Понтика”. Вместо това да се случи, тук  се развихриха скандали.  Средствата, които ни бяха отпуснати целево от Министерството на финансите, бяха отклонени и дадени на странични лица, което е в пълно противоречие със закона. Това беше една доста явна демонстрация , че  парите  за разкопки  в България в много случаи се раздават  всъщност не за археологията, а с други цели и то на  хора, принадлежащи на един „приятелски” кръг. Същите тези пари ще бъдат усвоени за „проучването” на един  вече разкрит участък от античната стена, който дори не е особено перспективен от експозиционна гледна точка. Поради тази причина, вместо със 120 000 лева, които първоначално бяха предвидени за този обект, най-напред останаха 40 000 лв.,  а накрая изчезнаха още  преди да стигнат до нас. Така ни принудиха да правим проучванията единствено със  средствата, предвидени за студентска практика  и с доброволческия труд на студенти от България и чужбина. Ние успяхме и с нищожно малкото пари, с които разполагахме, да покажем какво и как трябва да се правят нещата, въпреки съзнателно медийно затъмнение. Но ако бяха стигнали всички средства до нас, много по-мащабни щяха да бъдат и проучванията, и откритията ни. И нещо още по-важно - тази година можеше да бъде  превратна за развитието на Ахтопол като център на историческия туризъм и превръщането му в още по-привлекателно място за  отдих.

 - В момента работите на резерват Сборяново. Като изследовател, който познава добре значимостта на този обект, смятате ли, че той получава необходимото финансиране и грижа от държавата? 

- Тази година се навършват 30 години от  откриването на Свещарската гробница, последният паметник на ЮНЕСКО. Заедно с това бе поставено началото на проучванията на духовната  и политическа столица на гетите в Сборяново. Моето разбиране винаги е било, че резерватите , какъвто е и Сборяново, трябва да имат друго управление – професионално, с определени права и задължения , средствата от приходите да се използват за спешни дейности в резервата, а не  археолозите да пишат  десетки писма  до кметове и министерство за дребни пари. И понеже в Сборяново съм от 30 години и по някакъв начин  и аз отбелязвам този юбилей, сега изпитвам огромна горчивина. Тук имаме разкрити 5 гробници, проучени над 30 могили,  уникален  с укрепителната си система тракийски град, 3 светилища,  средновековно имение с църква, текето Демир баба. От всички тези обекти можете да посетите трите гробници и текето на Демир баба.

Благодарение на доброволчески труд на 30 души от 9 страни – от Япония  през Кавказ до Италия  и със скромните 12 500 лева от държавата тази година увеличихме броя на гробниците, които могат да бъдат посещавани. Беше експонирана още една вкопана гробница с  типични само за гетите олтар и ритуална площадка. Имаме нужда от малко средства, за да укрепим и консервираме запазеното под защитната сграда, но се опасявам, че и това наше усилие ще потъне в небитието. Защото огромния туристически потенциал на резервата е потънал в тръни,  храсти и безхаберие, въпреки безкрайното ми тичане и многобройни писания до институциите. Сборяново непрестанно се източва, а приходите от гробниците са повече от достатъчно, за да се поддържа резервата, да се охранява, да се правят  спасителни проучвания и аварийни консервации, да се развива рекламата и правят публикации. Но никой не иска да ми  каже за какво отиват парите? От години питам, но все още не съм получила отговор на моите въпроси. 

Затова много бих искала да поканя членовете на   Комисията за култура към Народното събрание  да проведат на открито, в резервата  Сборяново, едно свое заседание и на място да се  ориентират къде са проблемите,  какви би трябвало да се механизмите, какви въпроси трябва да може да решава Законът за културното наследство.

- Асоциацията на археолозите остро реагира срещу промените в Закона за културното наследство. Защо и новите управляващи предпочетоха те да бъдат направени зад гърба на гилдията? 

- Промените, които се предлагат по средата на лятото,  позволяват  ясно  да бъде проследена  дългогодишно прокарваната тенденция от заинтересовани кръгове в това законодателство да има пълен хаос. Сега се прави опит  и малкото смислените неща в закона да бъдат премахнати. И в тази ситуацията гилдията на археолозите продължава да се държи професионално в условията, в които работи. Тя продължава да защитава археологическото ни богатство, което е публично държавна собственост. В битката си за научност, автентичност и опазване на старините ни , именно археолозите са реална и безспорна пречка за произволното използване на наследството ни за користни  цели под псевдонаучен  претекст. Защото те знаят, че археологията може да бъде спасителен  пояс и за решаването на проблеми на безработицата в райони с резервати или обекти с огромен потенциал.

Именно затова промените се предлагат така  неочаквано -  за да се ограничи възможността за  професионални решения и професионален отпор срещу безобразията, които се случват, особено  в сферата на финансирането на археологическите проучвания и социализацията на археологическите обекти. Може би някои наивно смятат, че с част от предложенията в тези  бързи промени  ще бъдат намалени  корупцията  и безобразията в тази сфера, но пътят просто не е правилният. Посоката е обратната.  Предлаганите промени  забъркват още по- големи недоразумения, а в мътните води ще се вади още по – едра риба. Те са антидемократични, защото не са в полза на опазването, а  в услуга на  единици и на техните користни цели.

В този смисъл това, което става, е подигравка и с изследователите, които се тревожат за паметниците, и с населението, което знае, че в старините има много хляб за обикновения човек, който може да бъде ангажиран и в разкопки, и в опазването и охраната на археологическите паметници.  

- Колегата ви Тотко Стоянов каза в прав текст, че проф. Божидар Димитров е човек,  който профанизира археологията като наука. Споделяте ли неговата позиция?

- Божидар Димитров не е от нашата гилдия, той  само гради  популярността си  върху  труда на археолозите, както и  върху профанизирането на резултатите от изследванията. Превръщането на  една сериозна наука в поредица от сензации от рода на  гробове на неверни съпруг и  вампири, на мощи  и какво ли още не, може да гъделичка въображението на читателя. Това обаче не е пътят за създаването на обществен интерес и формиране на обществено мнение за ролята и мястото на археологията в съвременния живот. Радвам се, че в медиите започнаха да се появяват все повече коментари, които да насочват вниманието към истинските проблеми, а не към вампирското  дребнотемие.  

- Имат ли според вас управляващите ясна стратегия за бъдещето на културно-историческото ни наследство?

- Правителството на Бойко Борисов, за съжаление, няма стратегия по отношение на културно-историческото ни наследство, на неговия потенциал и на  механизмите, които трябва да бъдат въведени, за да се направи истински  крачка напред както в системата на опазването, така и по отношение на икономически отскок, който би могла да направи страната ни чрез развитието на истински културен туризъм и индустрия. А има и лоши съветници, чиито имена са ежедневно в пресата и които имат своя „обръч” от хора. Затова изглежда скандално, че управляващите продължават да финансират приоритетно археологическите проучвания и през този сезон,  да лансират национални програми с неизвестни автори и без професионалното мнение  на археолозите и по- скоро – пренебрегвайки ги демонстративно. Това именно доведе и до  широкото и съвсем  основателно  недоволство в професионалните  кръгове. 

- Продължават ли да работят старите механизми при финансирането на археологическите паметници или  бяха създадени обективни критерии за това?

- В археологията е сигурно, че открития се правят с пари. Факт е, че от години към няколко обекта, които са добре известни, се насочват огромни средства, с което се изкривява картината както за професионалните възможности на археолозите, така и за значението на паметниците. Популярността на тези обекти пък е оправдание за следващото наливане на огромни суми, които е повече от ясно, че не отиват за археология. Трябва да ви кажа, че още през пролетта Научният съвет на Националния археологически институт с музей изрази негативното си становище към начина по- който се раздават стотици хиляди за нови обекти, а тези които следва да бъдат допроучени, за да се експонират, остават без стотинка.

Въпреки това тази  година стана твърде видимо, че в бедна България парите за разкопки се раздават  щедро,  некомпетентно и с много малки изключения, на хората от един  „приятелски „ кръг.  Никой не пита специалистите археолози какво е спешно, какво е перспективно. Не може на едни обекти да се наливат милиони, а на други да няма и лев. Не може това да е системата на проучване и опазване. Финансирането все пак трябва да се базира на  перспективни програми, прогнози, анализи на икономическия и социален ефект.

Тоест, археологията се превърна в параван за преразпределяне на средства, без да има обективни критерии, по които да се финансират археологическите обекти. Същевременно законът концентрира голяма власт в ръцете на отделни  лица, което позволява много по- лесно да се прокарват корупционни схеми.

- Имаме богато историческо и културно наследство,  а защо  все представяме България по света с тракийското злато? 

- Блясъкът на златото винаги  предизвиква интерес и е основа за разговори. Затова и най- лесно е да се съберат малко златни и сребърни съдове, и под едно и също заглавие, да пътуват  по света. Истинските изложби са тематични, това е европейският подход. Те представят някакъв разказ, важна тема, които са насочени към конкретната публика. В експозициите не е задължително да се показват само скъпоценни предмети, а да представи по-пълно един аспект от историята или културата на един етнос. Затова си мисля, че разхождането на съкровищата ни по света ги обезценява. Откровено да си призная, макар че съм траколог, аз най- много се гордея, когато се показва средновековната българска култура, изкуство и писменост, които са истински национални съкровища и постижения. Освен това, има много  страни, в които оригинали се изнасят по изключение. Вече съществуват и други модерни начини да се показва великолепието на една култура или цивилизация. Разбира се, това изисква повече и по-специализирани усилия, висок професионализъм. 

- До края на лятото трябва да бъде завършен  подземният музей на София, с който премиерът Борисов е особено горд. Какво трябва да очакваме от този грандиозен проект?

- Хубаво е, че София ще има подземен музей. Нормално е това да ни радва, защото и нашата столица ще може да покаже на света част от древното си великолепие. Тъжното, обаче, е това, че отново бяха пропуснати  възможностите да се направи нещо автентично и оригинално. Всичко бе предрешено, защото  вместо да се започне според  всички закони и нормативни документи за “Стара София” -  с археологически разкопки и проучвания, а след това да се проектира, нещата се случиха пак по обратния ред.Първо бяха направени проектите в подчертана услуга на бизнеса и в ущърб на паметниците, а после археологията трябваше да се приспособи  към тях. Разбира се това, което се случи, не мина без битки, но за съжаление част  от тях бяха успешни, а други – не. Така, например, не бяха обявени конкурси, нямаше открита  дискусия за най- добрите решения, не беше дадена възможност да се реализират  по-смели, по- интересни  решения, обърнати към бъдещето. Като цяло обаче  – трябва да се радваме, че част от антична  Сердика ще бъде органично свързана със съвременния ни живот.

- През последните три години имаше сериозни сблъсъци между хората от науката и управляващите. Промени ли се с нещо статусът на българския изследовател и възможностите му за по-успешна реализация?

- Управлението на ГЕРБ промени много неща, но   науката и културата продължават да са сфера, в която творческият размах просто не се поощрява. В това отношение няма разлика от  предишните правителства. Вижте заплатите на учените, които са под средните  за страната и ще разберете, къде  е свряна интелигенцията  ни. Да не говорим за българските археолози, които са преди всичко изследователи с мисия да изследват и опазват археологическото наследство. Наред със съществуващите от  години в закона абсурди и пречки, сега с промените в закона те са поставени при нови  ограничения и зависимости от некомпетентни лица и институции.

Археологията в България  е конкретен пример как науката може да генерира огромни печалби от посещенията на разкритите археологически обекти, но тези средства потъват в нечии чужди джобове. Някои друг решава на кого колко пари да се дадат, няма реинвестиране на средства, които вече са спечелени. За учените остава обидата, че не били полезни и неудобството, заради повтаряното от години „пари няма”.

Искам само да припомня, че Япония,  Германия и САЩ след разрухата от Втората световна война дължат своето развитие на науката, в която са вложили значителни средства. Тази истина е валидна и сега, но трябва политиците ни да са на ниво, за да могат да проумеят това.