Интервю на Анелия Димитрова

- Професор Калинов, познавате механизмите в работата на ЦИК, как стана така, че избирателната ни система позволи депутат да стане човек, за когото са гласували 800 души, а другите бюлетини са му „прехвърлени”?

- Знам за кого ме питате, но мисля, че всички протести могат да бъдат определени като тотална подмяна. Опит да се изкара виновна математиката за неблагополучията на политиците.

Съвършена система за разпределение на мандатите просто не съществува. Всяка от системите, които сме използвали досега в България по един или друг начин дава отклонение от това, което наричаме идеално справедливо разпределение. През 2005 година при системата „Донт” имаше големи отклонения, и 2009, а и през следващите две години също.

- Къде тогава е подмяната, щом в математиката няма грешки?

- В гласовете от чужбина, които формират 7-10 мандата в НС, но тези гласове от чужбина не участват в разпределението на мандатите по райони, защото те гласуват само за партия, те не гласуват по избирателни район и нямат и преференциално гласуване.

Сега, имаме тези 10 места от чужбина и те трябва по някакъв начин да бъдат разпределени в тези 31 избирателни района. Но те не участват в разпределението, те служат за това, да се знае, че партията Х е получила 20 мандата в НС Нищо повече.

- И тогава какво става?

- Ами тези мандати търсят място там, където е най-слабо, където е гласувано най-малко.

И ето, ако приложите тази схема, ще видите, че в Кюстендил е гласувано с 2-3 процента по-малко от средното за страната, като избирателна активност.

И тогава натискът, който оказват тези гласове е най-силен там, където има най-ниско гласуване -Кюстендил, Ямбол, Габрова - все региони, където вотът е под средния за страната.

Това е истината. Няма политическа компонента, няма политически натиск.

- Може ли математиката да поправи тази очевидна подмяна на гласуването в определения избирателен район?

- Би могла. В Германия допреди три години използваха система за пропорционално разпределение, когато се ползва метода за най-големия остатък. Те решиха да променят системата и приеха системата на така наречения „нечетен делител”, който дава много по равномерни резултати, но те нямат тези мандати от чужбина, които да натискат разпределянето, те просто натискат и си търсят мястото в страната.

Това е единият вариант - да се смени системата и да се потърси по-справедлива.

Може да се мисли обаче как да се справим с тези гласове от чужбина. Единият начин е да се въведе 32 избирателен район, но не съм категорично сигурен, че така ще по-добре. Моето мнение е, че въвеждането на такъв район може дори да влоши ситуацията, защото трябва да се смени изцяло системата и да не определяме мандатите по райони, а след като е минало гласуването на база получени действителни гласове. Тъй като ще има затруднение за изчисляване на мандатите.

Другият вариант е да се гласува само на територията на България, но тук ще има много силна съпротива от българските граждани, които живеят в чужбина. Конституцията никъде не казва, че държавата трябва да открие в Лондон или в Бурса избирателна секция. Конституцията казва само, че всеки гражданин трябва да има правото и възможността да гласува.

Аз лично мисля, че при втория вариант част от проблемите ще бъдат решени.

- Със сигурност обаче ще възникнат политически проблеми…

- Но те ще възникнат и ако направим 32 избирателен район. Като видите гласовете от чужбина веднага ще ви стане ясно къде ще отидат тези гласове…

- При ДПС…

- Да, това го показва практиката. Фактически, не само от Турция, а и вече от цяла Европа повечето гласове са за ДПС.

- Но и при това статукво гласовете отиват преобладаващо за ДПС.

- Точно така, в момента съотношението е 7:3.

- Но не можем да отречем два факта - правото на хората от Кюстендил да чувстват накърнено принципа „един човек-един глас”?

- Това не е вярно. За този човек, Бат Сали са подадени 817 гласа плюс няколко десетки хиляди гласа от чужбина.

- Но те са дадени за ДПС, а не за Бат Сали, там не е имало преференциално гласуване.

- Така е, и след като ДПС си е взело квотата на база най-голям остатък от всички останали региони, няма къде ДПС да вземе последния си мандат. Другите партии също са си взели мандатите по този начин.

Това е така защото разпределението е на национално равнище и тези хора, които партията е издигнала и имат хиляди гласове повече от него, тяхната партия вече си е попълнила мандатите точно по тази математическа схема, тя не се интересува от имена и справедливост. Всичко е съвсем точно.

- Как се получава мандат със 700-800 гласа в многомандатния район? И тук не визирам гласовете от чужбина, а преразпределението на гласовете на национално ниво, което се отразява върху броя избрани депутати от определен МИР. И такива казуси имаше в миналия парламент от Монтана.

- Това изкривяване се получава защото мандатите са определени предварително. След това се вземат целите части, след което с остатъците започва въртележката, която трябва да нагласи така нещата, че хем партията да получи толкова мандата, колкото е заработила на национално равнище, хем тази квота за района да не се надхвърли. Дали това е справедливо или не, не знам, но такава е системата, друга нямаме.

Затова и когато се взима всеки район сам по себе си се получава това заблуждаващо впечатление за несправедливост. Не може да разсъждаваме на ниво район, защото е подвеждащо.

- В 42 НС се заговори за задължителното гласуване, с идеята, че задължителното гласуване ще минимизира аритметически дела на купените, ромските и ДПС гласовете.

- Абсурд. Това е поредната заблуда. Задължително гласуване не случайно има в единични държави в света. В Гърция има задължително гласуване и на последните избори там гласуваха 28 процента.

Мисля, че задължителното гласуване няма да реши нито един от тези проблеми, които изброихте, но ще настрои хората още повече срещу политическата система и срещу политиците, защото в Конституцията много ясно е казано, че това е право, а не задължение.

На първо място е пълна заблуда това, че купуването на гласове ще престане. Просто ще се промени структурата на пазара на гласове.

- В какъв смисъл?

- По същия начин ще се действа, но по-целенасочено и по-структурирано. На последните избори видяхме, че техниките за купуване на гласове са доста напреднали.

Например, на евроизбори купуване на гласове почти няма.

Но на едни местни избори с много малко и целенасочено купуване може да се постигне голям резултат. На парламентарните избори също би могло да помогне някоя партия да получи 1 до 3 мандата, но повече не е възможно. Бих казал, че средно и приблизително, купуването е около 5% процента.

- Но все пак, при 6,5 милиона имащи право на глас няма ли делът на купените гласове да бъде минимален процент от гласувалите? Ако сега при 3 милиона гласуващи могат да бъдат „купени" 2 или три мандата, то тогава техният дял ще намалее спрямо общия брой и ще бъде пренебрежимо малък?

- Разбирайте купуването в по-широк смисъл. Съществуват много манипулации, които водят до контролиран вот. Това е корпоративният, семейният вот, има много, много начини, по които да се въздейства и манипулира вотът. Не е само с пари. Мислите ли, че тези, които досега са си продавали гласовете, няма пак да го направят? Тогава, понеже гласуването е задължително, те ще си обявят на търг гласовете и ще кажат: „Който ми даде най-много, за него ще гласувам”.

- При задължителното гласуване няма ли да се намали дела на гласовете на ДПС, нещо, което политиците „срамежливо” пропускат, когато говорят за тази тема, защото пак при тази сметка с 6,5 милиона избиратели ДПС ще си влезе в „демографска проекция”?

- А защо тези, които предлагат задължителното гласуване, защо са толкова сигурни, че избирателите ще гласуват срещу ДПС? Ами те могат да пуснат невалидна бюлетина. Това е само теоретично разсъждение. На тях така им се иска да бъде, но ми се струва, че такова разсъждение е невярно. Не забравяйте, че ДПС също ще вземе „мерки” и балансът ще се запази.

- А как оценявате от експертна гледна точка идеята за национална бюлетина?

- Това би решило всички проблеми с несправедливото разпределение по райони. Тогава партията ще си разпределя и определя от кой район да влезе депутат. Но тук имайте предвид, че се появява една жестока съпротива от партийните елити по места, защото те ще рискуват в крайния резултат да не бъдат включени в крайната листа.

Има и друг вариант. Например, ние раздаваме като цели мандати 220 мандата, а остатъците след това да отиват на национално ниво и там вече да се разпределят мандатите.

- Според Вас, каква беше логиката да бъде въведен точно този вариант на преференциално гласуване? Политиците твърдяха, че това е мажоритарен елемент при избора.

- Партиите се опитаха чрез референциите да си решат вътрешно-партийни проблеми.

Политиците мислят за личната си изгода, при едно или друго решение. Затова да се даде правото на политиците да пишат закон, по който те да бъдат избирани е все едно да се даде право на крадеца да си определи сам присъдата.

В преференциите няма никакъв елемент на мажоритарност. Те не са част от мажоритарна система, а опит да се решат вътрешно-партийни проблеми, които в другите държави се решават с предварителни избори.

Преференцията има ограничено действие, засяга само хората, които гласуват за определена партия и, в крайна сметка, акумулират пак партиен вот с елементи на вътрешно-партийна интрига.

Мажоритарен елемент е, когато половината народни представители се избират мажоритарно, както е в Германия, и за мен това е най-справедливата система.

Но това би породило множество промени, включително друго райониране, защото при мажоритарен вот не може да се допусне един да бъде избран с 30 хиляди, а друг с 3 хиляди гласа. Това означава много сериозна промяна, за която не съм убеден, че българските политици са готови.