Никога в България не сме били толкова  зле 

Протестите у нас са за рекордите на ГИНЕС, а умората на гражданите е в услуга на политическото дъно, казва богословът

Интервю на Мая Георгиева

- Проф. Янакиев, притеснителен ли е фактът, че Волен Сидеров е избран от Народното събрание да ни представлява на Интерпаралментарната асамблея по православие?

- Абстрактно Волен Сидеров е парламентарист и доколкото това е интерпарламентарна комисия формално би могъл да бъде избран. Друг е въпросът за неформалната известност на депутата Волен Сидеров в нашето публично пространство, където той е прочут преди всичко с хулиганския си език, с неприкритата ксенофобия на върлата идеология и антиевропейските му настроения. Не съм много сигурен и относно неговия капацитет като образованост в православието. Г-н Сидеров твърди, че е завършил висше богословско образование в Шумен. Имам някаква представа от качеството на това образование в този университет. Освен това имам пълни съмнения по преминаването на пълния курс на неговото обучение по “Богословие”. Мога да изразя впечатленията си върху негови публични изяви. Той очевидно няма никакво съзнание, че православието е наднационална или както се казва в църковната терминология Вселенска религия, Вселенско изповедание на Християнството. Но си спомням преди няколко години как Волен Сидеров направи скандал в Зографския манастир на Света Гора където на празнично богослужение присъствали гърци и служели с българските монаси. Очевидно за него православието е затворено в българските национални граници, което най-малкото е богословска неграмотност. Спомням си също така, дали беше на предишния или на по-предишния Великден, когато Сидеров протестира относно литийното шествие, обикалящо храма “Св.Александър Невски”, че застава пред затворената врата на храма, което той изтълкува като някакъв злонамерен опит да не бъде допуснат по някакъв начин до богослужението, не знаейки, че това е елемент от пасхалния чин. Храмът при напускането на това литийно шествие канонически се уподобява на празния гроб и се отваря, за да влезе в него с тържествена възхвала на Спасителя Исус Христос. Това знае, така да се каже, и най-редовата църковна баба, а богословът Сидеров очевидно не го знаеше. Тези няколко примера силно ме смущават в неговия богословски капацитет, в неговото познаване на православната вяра, на православната изповед. Но това, което ме притеснява е, че г-н Сидеров може да използва тази своя позиция, за да задълбочи антиевропейската си дейност. Не е тайна, че православната вероизповед се е използвала от редица кръгове, силни особено в съвременна Русия, които са свързани с така нареченото неоевразийство или на проповядвания напоследък от Путин Евразийски съюз, чиято империална същност на неговата политика се маскира и камуфлира с единството на православните народи, сред които доминира руският православен народ. Моите опасения са, че г-н Волен Сидеров може да злоупотреби с тази своя позиция и да съдейства и на без това присъстващите в настоящето правителство силни антиевропейски и евразийски тенденции.  Сидеров е само техният най-гръмогласен представител. Аз не веднъж съм обръщал внимание, ще обърна и сега – например, външнополитическият съветник на премиера Пламен Орешарски - г-н Чуков,  е откровен евразиец и това личи от неговите публични писания. Той е силно антиевропейски настроен и евразийски ориентиран. Въобще евразийството се маскира чрез православието или новият руски империализъм използва православието като свое оръдие. Като познавам  възгледите на Волен Сидеров, съм силно обезпокоен, че той ще злоупотреби в тази сфера и още повече ще наклони нашия политически живот в една антиевропейска посока. 

- Основателни ли са подозренията, че изборът на Сидеров е провокация от страна на БСП и ДПС, или пък да става дума за задкулисни договорки между мнозинството и Атака, каквито усещания има ГЕРБ?

- Не мисля, че става дума за провокация в този случай. Както БСП, така и партия Атака са антиевропейски настроени партии, независимо, че БСП не го прави по този откровен, хулигански и груб начин, по който си позволява да го прави Атака. Атака и Волен Сидеров са лошото дете на антиевропейската партия БСП. Тук те са единодушие. Що се отнася до това, че на г-н Сидеров се дават определени публични позиции, то е разбира се в реда на нещата, доколкото управляващото мнозинство буквално зависи от тъй наречения “златен глас” на Атака. И всичко, което поиска Атака и което може да бъде отстъпено от другите две управляващи партии, ще й бъде давано, за да си кротува и да продължава да крепи кворума в това Народно събрание. Затова не виждам нищо учудващо. 

- Трябва ли православната църква да реагира по някакъв начин, предвид моралните качества на лидера на Атака? 

- Да, вярно е, че Интерпарламентарната асамблея по православие не е църковна институция, но все пак БПЦ би могла да обърне внимание, че в една институция, в която има православие в наименованието си, ще влезе човек, който има в поведението си очевадно нехристиянски начин на публично поведение. Няма и не мога да забравя езика, който държи на журналисти, на органи на реда, особения, разширен до безкрайност начин, по който той тълкува депутатския си имунитет, който според него очевидно му дава всички права да хулиганства, да нахлува в национални медии, да иска сметка от независими органи и журналисти, да се заканва с побоища, да организира шпиц команди, да желае въвеждането на нерегламентиран в българската Конституция граждански арест и подобни нещо. Всичко това не просто е отвратително политическо поведение, но и в пълно противоречие с една християнска култура и възпитание. Г-н Сидеров е много, ама много далеч от православието. За него православието е чисто и просто знаме на антиевропейското, едно от знамената на неговата фашизоидна идеология. Не е тайна, че православието може да бъде използвано и злоупотребявано с такива политически цели. В южната ни съседка Гърция, съществува партия, която е почти откровено фашизоидна и която заиграва с православието. В миналото, преди изгрева на национализма в Германия, а във Франция пък на католическа основа е имало подобни организации. Религиозните организации трудно може да се защитят от подобни злоупотреби със своето име, със своя епос. Но в случая с Волен Сидеров БПЦ би трябвало да реагира. Но доколкото до сега не е реагирала нито веднъж на неговото дълго траещо арогантно политическо поведение, аз не очаквам да го извърши и сега. И този път тя ще се позове на своята независимост. 

- Ще има ли отново разпъване на чадър над агентите на ДС - БСП, ДПС и Атака вече подготвят връщането на Параграф 12 от Закона за досиетата?

- Убеден съм в това. Постоянната политическа позиция на тези партии е да прикриват репресивните служби на тоталитарната ни държава. Не е никак случайно, че в ДПС повече от депутатите са били агенти на ДС, тоест, работили се срещу собствените си сънародници. БСП е първоприемник на тоталитарната партия, чиято служба бе ДС. Така че това е тяхна постоянна политика и затова със сигурност ще разпънат отново чадър над агентите на ДС. Те и до този момент поддържаха една много хитра политика по този въпрос – те изваждаха на светло определени сътрудници на ДС, така наречените доносници, но винаги запазваха в сянка и в мълчание онези, които са ги ръководили, онези, които са главните -  офицерите от ДС, които са виновни са репресивните действия. Така, че нищо чудно да бъде възстановен Параграф 12. Това обаче трябва да срещне обществена съпротива...

- Управляващите сякаш се разбързаха да правят закони и поправки, които не са в дневния ред на обществото, какъв знак е това?

- Аз по начало не мисля, че те са се разбързали да правят каквото и да било. Освен кадрови назначения и кадрови рокади, освен истеричен реваншизъм по отношение на ГЕРБ, управляващите почти нищо друго не правят. Това е неочакваният и парадоксален ефект от летните протести. Правителството и управляващото мнозинство панически се страхуват от провеждането на каквато и да било политика, за да не стъпят на криво и да предизвикат избухването отново на тези протести. По тази причина те се занимават непрекъснато с предъвкване на обещания за определени милостини към най-бедната част от населението, нито една, от които обаче не се е осъществила все още. Искам да ви припомня една – тази за прословутото намаление на цената на тока за битовото потребление, което в началото беше гръмко обявено на 5% - това е една наистина нищожна сума, наистина милостиня. След това този процент се превърна в “до 5%”, за да финишира накрая в похвалите на г-н Орешарски, че “той не е допуснал увеличение на цената на тока”, което отгоре на всичко се оказа и невярно. Мина после през прословутото увеличение на майчинските. Когато аз бях вече решил, че то се е случило, се оказа, че и то евентуално ще стане след Нова Година. За да финишира накрая с толкова дългото предъвкване на увеличаването на минималната работна заплата, което отново е сложено на дневен ред евентуално след 1 януари, а през лятото това трябваше да се случи още през есента. Тоест, това правителство изобщо нищо не прави, а парламентарното мнозинство се занимава с промени на закони, които наистина не касаят обществото по никакъв начин. Аз мисля, че те са в панически страх от провеждането на каквато и да е политика. Като прибавим към това цирка, в който се е превърнало това Народно събрание, ние се намираме вече на политическото дъно. Никога в България не сме били толкова  зле стоящи в политическата сфера. Правителство – уплашено, парализирано, ръководено от толкова много конци, че понякога конците на кукловодите се объркват. Не можещо често да събере кворум Народно събрание, в което се държат кратки политически речи, насочени към близкото минало. Не съм никакъв привърженик на ГЕРБ, но според мен, стилизирането на всички беди в България и ситуирането им в последните 4 години, е упражнение, което никого не убеждава. И колкото и да се стараят да го промъкнат във вестниците, няма да издържи обществена проверка. Все пак никой няма да повярва, че всичките ни беди са се струпали през последните 4 години при управлението на Бойко Борисов. Това е стар номер. По същия начин постъпиха, когато си отиде и правителството на Иван Костов – бавно и постепенно го произведоха в сатрап, режимът му беше наречен авторитарен. Сега пък дори се чуха определения, че управлението на Бойко Борисов било тоталитарно, това са същински глупости. Ето, това е поведението на българските управляващи. То може да бъде определено с краткия израз “политическо дъно”. Ние се намираме там и просто едно от мехурчетата на бълбукане на това дъно е настоящето назначение на г-н Волен Сидеров, с което започнахме нашия разговор.

- Последни социологически проучвания показват, че над 70% искат нови избори, а правителството и НС отбеляза изключително нисък рейтинг на доверие. До кога според вас ще продължава този цирк, не  е ли нормално обществото отново да се взриви, след всичко, което ни предлагат политиците?

- Да не забравим, че хората протестират вече повече от 100 дни. Това е буквално казано рекорд на ГИНЕС и хората имат морално право да бъдат уморени. Друг е въпросът, че тяхната умора е в услуга на политическото дъно, на което живеем. Много би ми се искало и политическите партии в опозиция да призоват своята членска маса да се включат в тези протести, на които останаха свободни граждани и ни най-малко не трябва да ни притеснява това, че протестите ще бъдат обявени за политически. От самото начало тези протести са политически. Да искаш оставка на правителството, да искаш разпускане на един парламент, да искаш нови избори – това са политически искания и няма нищо страшно гражданите да ги искат, събирайки се на хилядни митинги. Това е типична злоупотреба, това е мит, че е лошо нещо, когато протестите са политически. Нищо подобно, в демокрацията няма нищо по-нормално от това гражданите да протестират политически и да издигат политически искания. А политическите партии, особено тези които са в опозиция, имат задачата да поддържат тези граждански протести, особено ако те имат основание. А според мен те имат пълното основание. Особено сега, когато социологическите проучвания ни показват пълен срив на доверието в управляващите, политическите партии трябва да направят всичко възможно да уплътнят това недоверие в гражданско-политическо действие. И не бива в никакъв случай да се страхуват да го правят. Това не е просто тяхно право, това е тяхно задължение.

- Мобилизирането на опозиционните партии и електоратът им може ли да се превърне в първата стъпка към стопляне на отношенията между ГЕРБ и реформаторите?

-Ако говорим за политическо съгласие – това по никакъв начин не стои на дневен ред. Това е отново едно типично слагане на каруцата пред коня. И ГЕРБ, и партиите в РБ, и всички, които ги подкрепят, обаче имат една обща задача – свалянето на настоящето позорно управление. Докато тази задача не е изпълнена и докато тази задача се изпълнява сериозно, тези партии могат да бъдат в единодействие. По въпроса – съюз, разногласия, взаимни обособявания - всички тези неща могат да дойдат на дневен ред едва, когато първата задача бъде изпълнена. Но ако правителството остане на власт , ако парламентът изкара пълния си мандат, то до момента, в който въпросът за отношенията между ГЕРБ и РБ ще стане актуален, има цели три години и половина. Затова дотогава никой не може, а и не трябва да се интересува какви ще бъдат отношенията между тези два политически субекта. Отгоре на всичко политиката е изкуство на времето, а времето има лукавото свойство да се изменя.