ГОРДА България, НФСБ и Народна партия Свобода и достойнство са с най-големи шансове за пробив

Без пари и ласкави медии новите партии не могат да пробият в политиката, казва известният социолог

Проф. Михаил Мирчев е преподавател в УНСС, ръководител на Агенция АССА-М, председател на БСА – Българска социологическа асоциация. С предизборни изследвания и прогнози се занимава от 1993 г. Той е активен медиен анализатор на политическите тенденции, гражданските процеси, поляризацията в обществото ни. 

Рейтинговите данни са от национално представително изследване на Агенция АССА-М, с 1400 избиратели на възраст 18-70 години, проведено на 12-15 април 2013, интервю в дома на респондента, финансирано от АССА-М. 

Интервю на Стойко Стоянов

- Проф. Мирчев разполагате с резултати от ваше ново изследване, акцентирано към малките и новите партии и коалиции, какви са шансовете им да пробият в новия парламент?

- Новите малки партии и формации са най-интересното в тези избори. Първо, те са нестандартни – едните са „интернет” формации, а другите са „дубльори”. Ще ми разрешите така условно да ги нарека.

Интернет формациите са извън големите телевизии и вестници. Ако се появяват в тях, то това става инцидентно и не може да произведе ефект върху процентите. Техният шанс е в интернет мрежите. През последните години така бяха импулсирани и организирани гражданските улични протести, срещу няколко скандални закона, а през февруари те свалиха и властта. Но сега дали ще им стигне силата за над 40 хил. гласа – 1%, за да се остане на политическата сцена и да се получава държавна субсидия, или над 160 хил. гласа – 4%, за да се влезне в парламента? По-скоро не. Все пак това е нов политически експеримент. Това е опит да се върне демокрацията в България. Глас народен, Демократична гражданска инициатива, Зелените, Другата България, всички те заслужават поне морална подкрепа – още повече, че са организации на млади хора, на образовани млади хора, надявам се на честни млади хора.

 - А каква е интригата с дубльорите?

- Другата група на дубльорите е още по-интересна. Очаквам изненадите да дойдат именно от тях. На първо място бих сложил ГОРДА България. Те са картелен тип формация, центристко-дясна, с мощни организационни структури, по подобие на ГЕРБ. Това са всъщност 4-5 организации, с различни изявени лидери, с възможности да привличат гласове от различни граждански и делови среди. В тяхното обединено усилие е възможността от стартовите си 1,5% плюс 1% периферия, в оставащото време, особено през последната седмица да удвоят дори да утроят рейтинга си. Така те могат да доближат и да надминат бариерата на 4-те процента.

На второ място бих откроил Национален фронт за Спасение на България (НФСБ). Изследванията вече месеци показват за тях около 2% рейтинг. Но сега вече имат още 2,5% периферия. Телевизия СКАТ не е за подценяване, тя се гледа не само в България, но и от много наши емигрантски общности. Всъщност „Атака” ще бъде раздвоена, НФСБ е конкурентна патриотично-националистична формация. Те интензивно създават организационни структури по цялата страна, особено в малки селища, откъдето големите партии са се оттеглили или са катастрофирали като авторитет. Шансът им за успех съвсем не е за подценяване.

На трето място е новата Народна партия Свобода и достойнство (НПСД). Това е алтернативна на ДПС нова формация. Досега опитите да бъде разцепен електоратът на ДПС не бяха успешни. Но сега вероятността новата партия да събере достатъчно проценти вече е голяма. Особено ако гласовете от Турция не само станат над 100 хил., но се разделят на две части. Така ДПС само оттам би загубила 1-2%, а новата НПСД би добавила 1-2%. Това са реалности, които не бива да се игнорират.

 - Казвате, че „мачът” ще се реши през последната седмица,  може ли изненадата да бъдат новите коалиции, които са извън статуквото, непредставени в предишния парламент?

- Очаквам точно това да се случи. При тези избори отново последната седмица ще е най-бурна и рязко ще размести процентите. БСП бавно и последователно събира своите сили, консолидира ядрото си, набира дори нова периферия. С ГЕРБ тенденцията е точно обратната. Те затънаха в такъв жесток и брутален братоубийствен скандал, че рискуват да загубят през последната седмица до 10% от предварителния си рейтинг. Това вече се е случвало през Ноември 2001 г. на президентски избори. Случвало се е на парламентарни избори през 2005 г. При това тогава скандалите бяха 8 дни преди изборите, сега са 3 седмици преди изборите. Вероятно е при ГЕРБ да се поучи електорален срив. Особено ако медиите, противниците им и наблюдателите парират начините за фалшифициране на изборни протоколи и за масово купуване на гласове, планирани от Цветан Цветанов.

- Кой ще спечели най-много от срива на ГЕРБ и застоя на БСП?

- На първо място ще спечелят най-близките по визия дубльори:  ГОРДА България, и в някаква степен СДС и сините, ДСБ и новия им партньор БДФ (легионери), както е възможно и Меглена Кунева (ДБГ). Големият се срива, малките около него получават част от оттеглящите се няколко стотин хиляди гласа. Вероятно това предстои.

 - Има ли разминавания в нагласите на избирателите към личностите, които малките формации са издигнали за водачи, кои са най-одобрявани? Какъв тип водачи искат да видят хората?

- Хората искат ярки личности. Това е безспорно. Но искат и по-честни политици. Масовият човек няма илюзия, че в света на парите политиците нямат лични интереси. Но искат да има ред и спазван закон, да се уважава интересът и на държавата, да не се безобразничи публично и краде безнаказано, да има грижа за обикновените семейства, за работещите хора, за образованите младежи, да има милост към държавната собственост и  българските природни богатства. 

Затова лицата на партиите и коалициите са от голяма важност за крайния успех. Абсолютно нови лица трудно ще пробият, но познати лица от политиката, без да са се набърквали в последно време в скандали, имат шансове да изтеглят процентите на своите формации.

- Измерихте ли личните рейтинги на лидерите от малките формации?

- Слави Бинев и Боян Дуранкев имат своите 6%, за да издърпват напред своята формация, наред с още много известни общественици, спортисти, художници, предприемачи. Светослав Витков сам по себе си олицетворява своята партия – неговите лични 7% са една добра предпоставка, но вероятно съвсем няма да е достатъчна. Участва отново Жорж Ганчев, реанимиран след 15-ина години забвение – той има дори 14% личен рейтинг. Младите момчета от гражданските протести също имат по 5-6% личен рейтинг. Това не е малко, но и за тях няма да е достатъчно.

Съвременната политика е зависима от телевизора, следователно е все по-важно какви са лицата пред партията и организацията. Личният рейтинг на лидерите е абсолютна необходимост, за да може да се разчита на изборен успех. В същото време „една птичка пролет не прави”. Ако зад тази личност не стои партия и мощна организация, ако медиите не са дълго време ласкави и привилегироващо услужливи, ако няма достатъчно пари, личният рейтинг и обаяние се оказват недостатъчни. Това правило следва да бъде усвоено от младите политици, за да успяват в политиката. Иначе и те ще се наредят в толкова дългия списък на нови амбициозни хора, които катастрофират още при първите си опити в изборите и политиката. Истината е в удачната комбинация между лице и организация, между личен образ и партиен ресурс.