БСП не е реформирана, не е преодоляла наследството на комунизма

Битката вляво не решава проблемите на страната

Жак Вилрокс е професор по социология в Брюкселския свободен университет. Той е президент на българо-белгийска неправителствена организация, изследвал е нашата имиграция в Гент.

Интервю на Стойко Стоянов

- Проф. Вилрокс, вие познавате от години българската левица, работил сте за техни предизборни кампании, изненадан ли сте от тежките словесни битки вляво между привърженици на Станишев и Първанов?

- Проблемите в БСП явно са по-дълбоки от видимото на повърхността. Моето  лично впечатление е, че между двамата има някакъв персонален проблем в отношенията им, който за съжаление се прехвърля и на партията им. За съжаление личните отношения винаги имат значение, въпреки, че от гледна точка на политическото място, което заемат Станишев и Първанов, би следвало да седнат и да си зададат въпроса: С какво БСП като партия с прозрачен профил би могла да помогне на България? Това е големият въпрос пред левицата.Реално имате толкова много проблеми, че енергията ви трябва да бъде насочена основно в тази посока, а не в лични вражди и конфликти. Само тогава може да има полза от политическия разговор между двамата опоненти.

В същото време си давам сметка, че личните им взаимоотношения са и политически. Струва ми се, че двамата в течение на времето са имали различни контакти, визии и предпочитания с партньори и особено с икономическите актьори, и това ги кара да гледат по различен начин на една и съща ситуация, на едни и същи процеси, които протичат в България. Но от този лидерски конфликт виждам и нещо добро. Първанов критикува партията, а БСП му казва: „Ще ви изключим, ще свалим доверието от вас”. Реално  е започнат един политически дебат, който в тази партия не се е случвал отдавна. Първанов обвинява ръководството, че грешат и не поддържат връзка с гражданското общество. Тук мисля, че е прав, защото е ясно, че БСП не работи активно с гражданското общество и го подценява като фактор в годините на прехода. Но всъщност аз познавам Първанов и Станишев и в друга светлина, когато не бяха врагове и не спореха, а просто единият помагаше на другия. Даже пиеха заедно белгийска бира и разговаряхме за политическия маркетинг.

- Разкажете за тази среща, в какви роли бяха Първанов и Станишев?

- Оказахме се заедно през пролетта на 2001 г., в едно прекрасно заведение в Брюксел, носещо по логиката на някаква ирония името „Последната халюцинация”. Но тогава ние не халюцинирахме, а пихме хубава белгийска бира. Първанов се оказа неин почитател, и дълго дебатирахме за предстоящите избори в България и как левицата да отиграе най-добре сложните политически събития. Формалният повод бе предстоящият конгрес на ПЕС. Освен Станишев и Първанов участваха в разговорите като социалдемократи и Николай Камов, Петър Агов и проф. Кръстьо Петков. Аз бях заедно с известния политически маркетолог Вим Скамп, който освен това е нидерландски писател , мислител, философ, тънък познавач на детската душ, но за съжаление днес е много болен. Всъщност аз и Скамп се познаваме отдавна с Първанов, работили сме за местни избори на БСП, познаваме процесите в тази партия. Вим Скамп беше разработил за българската левица доста модерна за времето си стратегия за предизборна кампания. Представи им я нагледно с много фотоси и артистични внушения. Тогава стана ясно, че българският монарх в изгнание се връща и ще участва на изборите. Предложихме вместо БСП да се конфронтира с него, да го злепоставят и нападат за миналото му, да тръгнат с коренно различна идея от неговата. Царят анонсира, че за 800 дни ще направи българите европейци, а с фотоси левицата да покаже реалния живот на България, който е различен от мечтания. Имаше един фотос с малко детенце, което казва: „Ваше величество, и аз искам да живея като цар в моята родина”. Залагахме на леката политическа ирония, на гражданската сила, а не на противопоставянето на отделните етноси и групи. Идеята беше да се погледне на основния проблем – бедността, а не на обещания за 800 дни. Искахме да покажем още, че БСП не е антимонархическа партия. Вим Скамп  им подари безплатно цялата тази концепция, но по-късно разбрахме, че са подменили нашата схема. Акцентираха на едно дете с щръкнали плитки, на фона на изгряващото слънце, но това е вече минал период. За съжаление не възприеха стратегията ни като цяло, но отделни елементи по-късно видях в кампанията им. Искахме да се преодолеят старите тактики – да се показват едни статични снимки на хора със застинали физиономии, но без послания, без живот. Предложихме нещо провокативно, да бъде различно, но и привлекателно – на първо място са идеите, а после добре проведената кампания. Не да пуснеш един образи и да настояваш някой просто да гласува за тях.

- Каква  беше ролята на Сергей Станишев тогава?

- Беше политически помощник на Първанов и негов преводач в разговорите. Той не коментираше и не изказваше мнение за разлика от другите, не беше от играчите на масата. Но от години Станишев вече е в друга роля и даже води битки с човека, който го водеше за ръката. 

- Явяването на евроизбори с две листи опасно ли е за левицата?

-Не зная до колко това решение е лошо, но със сигурност не трябва да се драматизира. Очевидно е, че АБВ ще отиде на тези избори като партия и ще бъде сериозен играч в лявото. Заедно с това АБВ е добре да наблегне на гражданските структури и на по-малките партии със социалдемократически профил, да се опита да ги комбинира и да извлече максимума от това. След време може да се окаже, че една коалиция от БСП и формацията на Първанов ще бъдат по-добър вариант от сегашната зависимост на БСП от ДПС?

- Смятате ли, че БСП е била достатъчно реформирана от комунистическото си наследство, за да стане истински член на ПЕС?

- Боя се, но това наследство от миналото още тежи на тази партия. БСП не беше реформирана до край, нито успя да отговорят на най-острите нужди на българските граждани през годините на прехода. Приемането им в ПЕС беше малко прибързано. Това частично се дължи на ортодоксалния електорат на партията, но и на факта, че БСП е доста консервативна сила, която дълго време е действала така по силата на конституцията и в момента не реагира адекватно на промените и не осъществява политика за реформи.

- От Европа идват непрекъснато критики към България, как се приема сегашното правителство?

- Критичен дух идва от институциите на ЕС, споделят го и хората, които добре познават България. Западните медии също не са особено ласкави за управляващите сега, но голямата истина е, че вниманието към България е нулево, интересът към България е в границата на нулата. Свързват ви с негативни процеси, като например кампанията в Англия срещу българските и румънските роми, опасността от злоупотреба с техните социални фондове. Но проблемът не е само на България. Такъв е интересът и към Полша, освен ако там нещо важно не се случва. Нашите медии и политици са концентрирали вниманието си към локални, вътрешни проблеми, а на външните гледат с пренебрежение.