Вместо да покаже ново политическо лице, днешната власт възпроизвежда грешките на ГЕРБ

Проектът на Бареков съществува само в нечия глава, клеветите не са политика, казва социологът и шеф на политическия кабинет на правителството на Бойко Борисов

Интервю на Райко Иванов

- Г-жо Бъчварова, как приемате задкулисните практиките на днешната власт да регулира кадровата си и медийна политика чрез пропагандна стратегия с „опорни точки“, които действат като „черния пиар“?

- Трябва да сме благодарни, че „опорните точки“ на БСП станаха публично достояние. Те разкриха механизма на публичното им поведение и светоглед. Видя се, че започват с подмяна на обективните факти и истината, продължават с оклеветяване чрез схемите на черния  ПР и търсят победа над опонента там, където тя не може да бъде постигната честно и почтено. „Опорните точки“, които видяхме, са подмяна на естествени политически тези. Ако попитате БСП дали е одобрила официално това, което видяхме написано, едва ли ще получите отговор. Не от срам, а защото вероятно много от тях също сега са ги прочели. Когато политиките и принципите се заместват с ПР-а, тогава лъсва идейната нищета и политическата несъстоятелност. Уверихме се също, че това не е случайно, а последователна, добре усвоена практика в БСП.

А иначе „опорните точки“ са един познат документален жанр, който помага много на конструктивните разговори, систематизира аргументите и фактите, които трябва да подкрепят изразяването на ясна позиция в разговори и преговори. Но в това, което прави БСП, няма аргументи и доказателства, а спекулации, лъжи и грозота.

- През призмата на социологическия анализ и опитът ви в правителството на ГЕРБ какви  азбучни грешки откривате в действията на сегашното правителство и политическите сили, които го подкрепят?

- Първата грешка е, че тръгна по спиралата на отричането и политиката за реставрация на позициите от 2009 година. На практика днешното правителство върна модела и кадрите на Тройната коалиция. Времето днес е друго, хората са различни и това не може да получи одобрение, освен от най-тесногръдите и ревностни привърженици на двете управляващи партии. Политически компромисно, но национално отговорно би било да се продължи и надгражда вече направеното. С такова поведение екипът на Орешарски би имал шанс по-бързо и по-убедително да действа и да печели одобрение. Реваншизмът обаче надви националната отговорност на управляващите и от това губим всички, включително БСП и ДПС. Светът, съвременните поколения днес изискват промяна, модернизация и напредък. А у нас им се предлага не просто нещо познато, а архаичен БСП стил в нова опаковка. За това никой вече не говори за програмната формула на това правителство, а за задкулисие, партийни и котерийни схеми.

Най-голямата грешка на управлението „Орешарски” обаче е неглижирането на обществения глас и протестите. Трудно е да излезеш с открит поглед срещу хората, които не те харесват и да се опиташ да ги убедиш, че няма да ги разочароваш. За това се изисква смелост, а тя очевидно липсва. 

Персоналните  реакции на премиера и лидерите на подкрепящите партии са по инстинкта на  охлюва,  който се прибира в черупката си и чака времето навън да се проясни. Политическата им реакция обаче е обществено опасна. Тя следва поведението на търговеца, който знае как да купи и продаде всичко. Харченето на бюджетни средства днес не е социална политика, а търговия на гласове за утре с малки суми. Същността на сделката е политическо затишие и партийно закрепване, за сметка на финансовата стабилност на страната и възможните добри перспективи.

Грешка на правителството Орешарски  е и опитът за подмяна на гражданските партньори с подставени и предрешени в такава роля близки до БСП и ДПС. Това са организираните контра протести и фиктивните разговори с граждани и организации. Те са от арсенала на предишните комунисти. Доказателствата за това са както  спомените ни от тоталитарно време, така и събитията в  Украйна. И там, и в България властта в момента действа по идентични сценарии за закрепване.

И ако това са основни грешки, най-големият проблем на управлението днес е формулата на неговата конструкция. Нестабилно и политически противоречиво мнозинство, без силна обществена подкрепа.Това води до силно партизиране  на изпълнителната власт. Правителството в момента няма самостоятелна воля за решения. Те му се налагат от партийните централи и това го превръща в едно следствие на партийните страсти. А те по правило имат частна, а не национална мотивация. Правителството днес работи в полза на доброто представяне на БСП и неговия лидер на следващите избори, когато и да са те. Това се вижда ясно всеки ден, с всяко тяхно действие.

- След 10 месеца в опозиция, ГЕРБ направи ли равносметка на своите грешки. Отдалечавайки се исторически от властта, кои са резултатите от управлението на Бойко Борисов?

- Голяма тема поставяте с този въпрос. Оценката за едно управление се дава веднъж на избори, след това и от историята. В последните години виждаме, че тези оценки обикновено се разминават. В момента тече едно крайно охулване на управлението на ГЕРБ с цел проблемите , които среща всеки, да имат образ на виновника за тях, независимо от обективната истина. Но основната цел на тази негативна кампания е да внуши, че нови избори са лош вариант, защото ще върнат предишното правителство. В такава среда човек трудно се ориентира и лесно се подвежда по общите настроения. Чудя се защо управляващите днес партии допускат да правят това, в което упрекват ГЕРБ - остър тон, обидни квалификации, полицейщина. Те имаха шанс да покажат ново политическо лице, но не го направиха. Започнаха да критикуват  маниера на ГЕРБ, но съзнателно или не, практически го възпроизвеждат. Преди 4 години в желанието си да покаже нов тип политическо поведение ГЕРБ отиде в някои крайности. За това  самонадеяността  и острият непремерен тон бяха грешки, които обаче БСП повтаря едно към едно в момента. Дори фразите им са същите..

Ако гледаме обективно, никой не може да отрече, че беше даден шанс на много свестни и кадърни хора да влязат в управлението на страната, без да са свързани с предишни зависимости. И когато днес се говори за необходимостта от навлизане на нови лица, не трябва да забравяме, че това направи предишното правителство и парламентарно мнозинство. Днес тази политика се осъжда в обиден тон, етикира се като „управлението на калинките“. Не може да се отрече, че имаше кадрови грешки. Но ако се гледа общата картина, на много млади и кадърни хора беше даден шанс. А масивната подмяна в момента не се прави по логиката да се търси по –доброто, а да се реставрират стари кадри и схеми на взаимоотношения.

Резултатите от управлението на ГЕРБ, които днес се омаловажават, могат да се видят и пипнат. Те са  в построеното за последните 4 години и показват активна и ефективна политика на строеж, на създаване. Не може да се отрече също, че общата среда на живот се промени и населените места изглеждат по-различно. Основен фактор за това са европейските средства. Трябва да помним, че през трите години и половина не е имало проблеми с тяхното усвояване и не е имало санкции или спиране на плащания от Брюксел. Каквото и да се казва днес, с цел прехвърляне отговорността, това е факт. Правителството на Борисов успя да задвижи заварената спряла машина на европейско финансиране. Доказателство е построеното с тези средства. 

Съществен резултат от политиката е и постигнатата финансовата стабилност на държавата по времето на най-голямата съвременна криза. Това също е факт. И той  бе оценен както от пазарите, така и от политиците в Европа. За първи път на нивото на високата политика България беше сочена за пример. И ако някой си мисли, че това е в интерес само на управлението, греши. Новото отношение към държавата бе и основание за друго отношение и към гражданите ни. Никой не отрича , че цената за това постижение е тежка за гражданите на най-бедната държава в Европа. Но е относително по-лека от тази, която можеше да бъде платена, ако се вървеше по пътя на безразборните харчове. А най-тежката цена плати ГЕРБ с това, че предизвика недоволството на много хора и днес не е на власт. 

Успех бе също и куражът да се даде категоричен отговор на руските амбиции за доминиране на енергийната сигурност на България. Някои дори обясняват с това факта, че правителството на Борисов си отиде под натиска на гражданското недоволство. Мога да продължа, но оставям детайлите на историческата оценка.

- Имат ли шанс в политиката ГМО проекти като „България без цензура“ на Николай Бареков? 

- Не мога да дам оценка на нещо, което не съществува. Или е само в нечия глава. До момента този „проект“ е  огледален образ на лична амбиция заложена във фигура от „шахматна схема“ за следващо  управление. Имам резерви към всичко това, защото не  виждам нито ясна социална база на такъв политически проект, нито политическо поведение, което може да го спечели. Клеветите и провокативното поведение не са политика. Партия без политика и без кауза е нищо.

- Но някои социологически агенции смело дават прогнози, че „България без цензура“ ще бъде сигурен участник в следващия парламент, други пък като Е-СКАН едвам откриват това движение на политическата карта на страната?

- Не обичам тази тема. Тя е като  черния ПР в политиката. И коментарите не могат да предизвикат друго, освен омерзение. Обществото има нужда от обективна картина. За това трябва  да се следят тенденциите в развитието на електоралната подкрепа, а прогнозите да се правят в реална предизборна ситуация. Всичко друго е спекулация от професионална гледна точка. В момента трудно се регистрира социологически сигурна и точна подкрепа, за която и да е партия. Хората са объркани, не вярват на никого и не знаят за кого ще гласуват. За това регистрираме ниски стойности на електорална подкрепа. А картината може да се обърне неочаквано при всеки конкретен и непредвидим повод.

- Каква е перспективата за България през 2014 г., политолози предсказват, че ни очакват поне още три години на гражданско недоволство и социално напрежение?

- Гражданското недоволство е устойчив феномен. Но активните граждански протести от последната година са новото явление на българския обществен живот. И в момента техният потенциал остава висок. Значима част от пълнолетните българи подкрепят протестите, застават зад искането им за оставка и са готови да се включат лично. 

По важното за мен като социолог е, че протестното поведение става устойчив модел на социално поведение в различни групи. За това то скоро няма да затихне. Страната и хората се нуждаят от успокояване и нормализиране на обществения, политическия и дори техния собствен живот. За съжаление в момента няма белези, които да дават надежда, че това ще се случи. Остава надеждата, че ще има развой, който ще доведе до излизане от патовата ситуация. Вярвам, че все някой рано или късно ще прояви политически зрялост и разум за компромис, ще намери сила и морал да направи крачка назад в името на това държавата и всички ние да продължим напред по най-добрия начин.