Русия се представя като наследница на Византийската империя, а Москва – за „третия Рим”

Путин се опитва да представи страната си като «защитник на всички православни» и да разшири руските зони на влияние не само на Балканите, но дори и в Близкия Изток, казва експертът по Източна Европа Альона Алшанская.

Интервю на Штефан Байер, Die Tagespost 

- Госпожо Алшанская, през 1991 година мнозина в Европа смятаха, че с разпадането на Съветския съюз европейските ценности и идеали ще се разпространят в целия континент. Но изглежда Русия има друга идея за прогрес. Как президентът Путин се отнася към обществото? 

- Владимир Путин се опитва да се позиционира като защитник на християнските и традиционните ценности, за да излезе от международната изолация, в която попадна. Освен това той разглежда Русия като глобална световна държава. Неговата представа за прогрес и целта на неговите действия е тази – Русия да бъде свръхдържава.

- От една страна тече реабилитация на съветската епоха, а от друга – Владимир Путин се позиционира като наследник на рускитке царе, тоест, става дума за по-дълбок слой от руската история.

- През 90-те години на миналия век в руското общество възникна идеологически вакуум. Путин избра курса на реставрация, върна носталгията по старата руска империя. След това в тази рамка беше поставен и Съветският съюз, въпреки вътрешното противоречие защото двете империи имат собствено историко-политическо пространство. 

В последните години тече процес на все по-дълбоко потапяне в историята, Русия се представя като наследница на Византийската империя а Москва – за „третия Рим”.

Руският православен епископ Тихон Шевкунов, който е смятан за духовен баща и наставник на президента и когото наричат «Распутин на Путин», през 2008 година, точно преди президентските избори, представи по държавната телевизия филма «Гибелта на империята». В него се прави паралел между Византия и Русия и се отправя предупреждението, че без силна власт   Русия ще бъде постигната от съдбата на Византийската империя.

- Не претендира ли Москва за «трети Рим»и за ръковоството на православния свят още от падането на Византия?

- Между XVI до XVIII век ситуацията не е била такава. Тогавашните управници не са се виждзали като наследници на Византия. До края на XIX век в научните трудове по история на Русия няма никакви подобни позовавания на Византия. В началото на XX век византийското наследство за пръв път е използвано като аргумент за руските външно-политически претенции за влияние на изток. Сега византийската идея се активира отново, макар и с други цели.
Преди две години в Москва с участието на известгни руски политици беше създаден «Византийски клуб», който определя за своя задача да утвърждава в света ролята на Русия като наследник на великата източно-римска цивилизация.

В този процес активно участват специалисти византолози, дори деканът на историческия факултет на Московския държавен университет. Така научният елит обслужва провежданата от държавата «историческа политика» и поставя под съмнение достоверността на историческата наука.

- Какъв е смисълът от това «тълкуване» на историята?

- Става дума за преосмисляне на византийската цивилизация и в крайна сметка - за разширяване на зоните на руско влияние и разпространяването му върху пространството на Византийската империя чрез предполагаемата близост на тези страни с Русия. По този начин тази квази-историческа аргументация обявява и Близкия Изток за сфера на руските интереси.

- Путин явно се стреми да разпростре руското влияние върху страни където няма никакви руснаци, но има православно мнозинство, например, на Балканите. Използва ли се православната вяра като средство за прокарване на политическа стратегия?

- Съществува концепция за „православната цивилизация”, която изпълнява политическа функция. Путин използва езика на религията в интерес на своята политическа власт. Но той няма обмислена идеология, действа според ситуацията, опитва се да представи Русия като защитник на всички православни. Не само на Балканите, но, например, и в Сирия. 

- Претендира ли Московската патриаршия паралелно с политиците за ръководна роля в православния свят? 

- Руската православна църква е най-голямата православна църква и смята, че е призвана да ръководи. Москва се опитва да вземе под свое «покровителство» цялото рускоговорящо население в света и да действа като глобална църква. Това обяснява конфликта с Вселенската църква, която претендира да представлява целия православен свят.

- Помага ли свободната и привилегирована Руска православна църква за оздравяването на руското общество, което страдаше 75 години при комунизма?

- Десятилетията на комунизма вече се смятат за история на страдания, или ако се говори за тях, то само по отношение на отделни моменти от преследването на църквата, но с уговорката, че «иначе всичко беше хубаво». Официалното ръководство на църквата е по-слабо заинтересовано от евангелизация и повече във ВКП-християнизация, тоест, интересува се от сътрудничество с политическата бюрокрация и представителите на другите елити. 

Превод: Faktor.bg