Путин е научил урока на КГБ - най-лесно манипулираш хората чрез страх

Руските медии промениха картината на съветското минало, казва известният писател, изследовател на сталинизма, автор на няколко книги и десетки статии за този период от руската история.

Интервю на Томас Зайферт, Wiener Zeitung 

- Г-н Лебедев, как може да бъде обяснен фактът, че Путин до ден днешен, след толкова години във властта продължава да е толкова популярен? Той беше избран със 77%.

- През есента на 2013 година, преди протестите на Майдана в Киев и анексирането на Крим, проучванията показваха ниска подкрепа за Путин. Когато той анексира Крим, популярността му буквално излетя до небесата. От този момент, от март 2014 година, Русия е в постоянна пропагандна треска. Когато не живееш в Русия е просто невъзможно да си представиш целия мащаб на тази пропагандистка машина, която ежедневно присъства в живота на хората. затова ние не можем да говорим за Русия като за нормална демокрация.

- В каква реалност живеят хората в Русия?

- Аз бих казал, че си имаме работа с "хомо постсъветикус". През първите осем години на власт Путин подобри материалното положение на хората. След това трябваше да им даде нещо на символично ниво. Руските хора искаха да се избавят от травмата от разпада на Съветския съюз. Путин им помогна - по свой начин. 

През последните 10 години руските медии промениха картината на съветското минало. Ние не успяхме да обясним на младите руснаци, че тоталитарният опит от сталинизма е нещо ужасно. Ние не успяхме да осъдим престъпленията на сталиновата епоха. И тази безнаказаност е привлекателна за защитниците на сегашната система. Всъщност, можеш да правиш каквото си искаш, а след това да кажеш: ама вижте, аз не съм виновен. 

Когато Путин дойде на власт всичко започна бавно, стъпка по стъпка да се променя, защото такива елементи като "заплаха", "конфликт" са важна част от путиновата картина на света. В неговата картина на света не става дума за сътрудничество, доверие или преговори. 

Да не забравяме, че е служил в КГБ и е научил урока, че най-лесно манипулираш хората чрез страха.

- След падането на желязната завеса имаше надежда, че Русия ще стане по-европейска. А в действителност изглежда, че Европа е "русифицирана". Какво може да се каже за путинизацията на Европа?

- Не е изненадващо, че в държавите от бившия комунистически блок, включително Източна Германия, Полша, Унгария и т.н. все още има верни на Съветския съюз политици, които живеят със своята "осталгия". Но има и още една група, тази която Сталин наричаше "полезните идиоти". Някои от тях са просто пратени актьори, а други са точно това, което е имал предвид Сталин - тоест, полезни идиоти.

- Путинизмът - тази смес от авторитаризъм, православие, мачизъм, съветска носталгия и възпоминания за царската империя с отрицание на "морално изгнилия" Запад - всичко това идеология ли е?

- Не. Това е тактика за заблуда, която от една страна е насочена към руското население, а от друга страна - към хората в Европа. Историята на Русия е единственият морален капитал на хората в Кремъл. Блясъкът и славата на Петър  I или Екатерина II, победата над нацистите във Втората световна война, Спутник, Юри Гагарин като символ на победата в космическата надпревара с американците - всичко това е част  от тази история. 

А ние сега живеем в една Русия извън историята. Ние нямаме представа за бъдещето и не съществува никаква идея за това защо различните народи на Русия трябва да живеят заедно в тази страна. 

В днешна Русия няма никаква друга идеология освен пари, пари, пари.

И аз съм почти сигурен, че хората в обкръжението на Путин не се ориентират в историята ни. Те мечтаят за епохата, когато Сталин, Рузвелт и Чърчил са чертали с молив върху картата на света нови граници.

- Как виждат бъдещето на Русия хората в Кремъл, все пак нефтът и природния газ не са промишлеността на бъдещето.

- Глупаво е, но с технологии тези хора се занимават преди всичко когато с тяхна помощ се намесват в изборите на САЩ или още някъде. Но не им идва на ум, че технологиите могат да бъдат използвани не само за подкопаване на западните демокрации, но и за създаването на конструктивно бъдеще на Русия.

- И тогава какво? 

- На тях им се струва, че най-добре е, когато историята тече бавно. Не им харесват резките завой на историята. Путин веднъж описа шока си, когато гражданите на ГДР през 1989 година искали да щурмуват бюрото на КГБ в Дрезден, където слежул той. Представете си: пред прозорците на кабинета на Путин се твори история, а от Москва няма никакви инструкции. 

Вероятно, тогава Путин е направил извод, че трябва да се използва силата на политическото "замразяване". Замразява се или се блокира, в краен случай се забавя колкото е възможно определено развитие на събитията. Добре, казват си тези хора, може да няма развитие, но затова пък нищо не се променя.

- Застоят как благо? 

- Не трябва да недооценяваме неувереността на Путин и неговото обкръжение: мнозинството от хората от неговия кръг са там не благодарение на способностите си. През 1996 година Путин беше заместник-кмет на Санкт Петербург, а четири години по-късно той стана презиедент на Русия. Това е невъзможно да бъде разбрано като нормална политическа кариера. 

Аз съм напълно сигурен, че Путин и обкръжението му чувстват, че са се оказали на постовете си повече или по-малко случайно. Защото те са се оказали там, не защото знаят какво трябва да вършат или защото знаят бъдещето на Русия. И аз не мисля, че те имат някаква благородна идея, на която да се опират.

Превод: Faktor.bg