България се нуждае от повече дисциплина, отговорност и европейски дух 

Наивно е ако мислим, че признаването на Македонската църква ще стане без политически решения, казва пред Faktor.bg  предстоятелят на храм "Св. София“ в столицата 

Интервю на Даниел Александров

- Отец Ангелов,  осъзнаваме ли като християни истинската сила на Рождество Христово? 

- Мисля, че най-важното е да осъзнаем, че в този ден празнуваме един необикновен рожден ден. Това е ден, в който Бог показва своята любов в своята най-висша степен, защото толкова много обикна, както звучи в Евангелишето човека, че самият Той стана човек. Това е истинската теофания. Бог е сред своето създание, прие неговият образ, за да може да го въздигне, да натовари тази човешка природа с вечност. 


- Бог обича човека, но самите човеци обичат ли се? 

- Мисля, че съвремието е най-голямото доказателство, колко много хората се мразят един друг. 

- Защо? Какво разделя човек от човека? 

- Логично е да се запитаме дали има някакви антиномии, след като Бог, като създател, твори добро и ако ние сме творение на Бога, защо сме толкова лоши. Много лесно можем да се оправдаем с това, че природата, която сме получили чрез собствената си дейност ние сме я потъпкали и от тук нататък това зло е влезло сред нас вследствие на този първороден грях. Но това не може да ни оправдае, защото идването на Бога сред хората е показало, както е казано в последните две Божии заповеди, че най-важното нещо е „хората да се обичат един другиго,  както аз ви обикнах и да обичате Бога.”  Навсякъде това, което ни е показал този Богочовек Исус Христос е само едно –  любовта си. И това е най-важното, най-дивното, най- божественото качество, което ние притежаваме. И парадоксът е, че точно това божествено качество ние все по-малко показваме в съвременния свят. 

- Заплашена ли е днес християнската цивилизация, единен ли е християнският свят?

- Това, в което искрено вярвам, е че ако Европа е такава, каквато е сега, като постижения в културата, в материалния живот, в управлението, в политическото мислене, то е така, защото носи в себе си християнски морал. Но Европа е заплашена. Защото все повече хората не осъзнават Рождество като духовен празник, когато Бог идва при нас, а като дни, в които всички носят коледни шапки и очакват подаръци. Европа стана прекалено релативна. Това се чувства и в България. Това е парадокс. Защото е размита границата между доброто и злото. Европа започва да се примирява с всичко онова, което църквата винаги е отхвърляла. И дори го възприема като нещо напълно естествено. Това е част от проповядвания плурализъм. Но не съм убеден, че църквата може да направи нещо. Защото тя колкото и да твърди, че търси пътища за всички християни, толкова повече сякаш показва, колко се различаваме един от друг. Имам страх в себе си и не толкова за Европа. Страх ме е за България. В Европа се възродиха силни националистични движения. Боя се, че в един момент тая стара Европа може да си затегне „обръча”, да се запази и самосъхрани, а ние да останем сами срещу опасностите в съвременния свят. Както някога сме останали сами при османското нашествие. 

- Как ще се развие „решението” за  признаването на Македонската православна църква?

- Вярвам и от все сърце желая да служим евхаристията заедно с македонската църква. Какви ще бъдат условностите на това епископите трябва да уточнят. Наивно е от наша страна, ако мислим, че това ще стане без намесата на политически решения. Политиката със сигурност ще се намеси.

- На кого принадлежи Йерусалим? 

- Ако четем Библията американският президент е прав. Столицата на Израел е Йерусалим. Това е свещеният град. Но толкова много години са минали оттогава! Съвременно погледнато тази столица принадлежи, както на евреите, така и на палестинците. 

- Нормално ли е Свещен град да бъде столица?

- Това е важен въпрос. Мисля, че Йерусалим трябва да бъде съхранен не като политическа, а като духовна, свещена, столица на голяма част от човечеството. Защото той е столица и на християните. Тази столица не признава никаква деноминация – дали това ще бъдат православни, католици, копти, монофизици... Всички се събираме в този град. Той е и наш свещен град. Тук още отекват стъпките на Богочовека, тук той добива своята божественост. Но също, ако погледнем към мюсюлманите, ще разберем защо този град и за тях е толкова изключителен. За юдеите да не говорим. Всеки химн, който пеят те завършват с думите: „Да се срещнем в Йерусалим!” Но не мисля, че това което направи американският президент е най-вярното решение, макар пък други да казват и също с основание, че това е точният ход да се решат проблемите. 

- В Украйна вече четвърта година загиват християни. Защо? 

- Това е парадокс. При това става въпрос за православни християнти, за едно общоприето догматично учение. Вината е на политиката и политиците. Но по повод на вашия въппрос аз мисля, че най-голямата вина на БПЦ е че не можа да подготви хора, които да влязат в политиката и да носят този християнски морал. Хора, които да имат страх Божи. Не става дума за типичния страх, който проявява малкото дете.  А осъзнаване на това, че всяко лъжовно действие няма да бъде укрито и че един такъв човек с такъв християнски морал, ще бъде и доблестен политик. Мисля, че Църквата не успя да създаде такава вярвяща политическа класа у нас. И ако някой каже, че това не е работа на Църквата ще му отвърна, че точно това е нейната работа. Не толкова да изгражда приюти за бедни, а именно да съхрани, отгледа и възпита хора, които могат да поемат честно и отговорно държавните дела. 

- Защо БПЦ мълчи за достойните православни българи, които бяха избити при комунизма? 

- Църквата е длъжна да се моли за всеки човек. Длъжни сме да се молим дори и за грешниците. Винаги ме е отвращавало това, което е ставало по време на комунистическия режим. Но и преди това е имало прегрешения. Имаше един такъв пример – за един дядо поп от едно врачанско село, който е помагал на „партизаните”, а след 1944 г. на горяните. Когато го попитали защо помага на горяните, „нали си наш човек”, той отвърнал: аз не съм ничий човек. Помага се на човек, кагото е в нужда. Тогава вие имахте нужда, а сега – вашите противници. Много бих искал Църквата да остане аполитична. Но това е невъзможно. Днес имам чувството, че политиците искат чрез църквата да се създаде някакъв „съюз на православието”,  да се възобнови някакво старо минало, показвайки, че православието е водещо. Не знам доколко е истинско всичко това. Църквата трябва да има отговорност спрямо паметта на всеки един, който за добро или лошо, е паднал на тази земя. 

- Нормално ли е в българската армия да няма войскови свещеници? 

- А нима ние имаме армия?  Имаме много добри отношения с генерал-майор Груди Ангелов – началник на Военна академия. В академията има параклис, който е възобновен  и многократно поставяме въпроса, кога ще започнат постоянните служби в него. Което е първата крачка. Но не започват. Убеден съм, че трябва да изградим военно свещенство. Дори в Украйна има такова. Парадоксът е, че ние имаме свещеници, които посещават затворите, но точно военно свещенство нямаме. Да не говорим, че в Полша има традиционно военно свещенство, което дори е с чинове. В Русия също има свещеници в армиията. Но тук не се получава. Това също е политика. 

- В навечерието на Рождество, към по-добро ли върви България? 

- Днес е съвсем различно от вчера. В Църквата идват все повече хора. Аз съм живял и в онова време. И не съм от тези, които плачат то да се върне. Колкото и да не искаме да си признаем, днес е несравнимо по-добре. Спомням си как някога липсата на елементарни стоки създаваше проблеми на хората.  Но моята тревога е, че все повече и повече пада грамотността на българите, хората не искат да учат, не искат да се образоват езиково. Както и липсата на IT специалисти също е проблем. А работодателите търсят образовани служители и работници.  Това е тревожно. 
Очаквам хората в България през 2018 година да бъдат повече отговорни. Мисля, че това което ни пречи като народ е, че не сме дисциплинирани, не сме отговорни. Не си го признаваме, но това е самата истина. Но пък младите са много по-дисциплинирани от хората от поколението родено между 50-те и средата на 70-те години, които се борят с трудностите. Те преживяват промените в някакво средно положение, раздвоено.  А човек се дисциплинира през целият си живот. Проблемите си трябва да разрешаваме чрез добрина, а не чрез агресивност в обществото. И тогава спокойно можем да кажем, че България носи в себе си европейския дух.