Още през юли 2016 г. се знаеше, че през април тази година поскъпването на природния газ е неминуемо

 Фокусът на общественото внимание изкуствено се насочва само към КЕВР, а истинските причини останаха под радара на общественото недоволство, каза пред Faktor.bg енергийният експерт

 Интервю на Деница Бояджиева

- Г-н Начев, какво налагаше такова драстично поскъпване на природния газ изведнъж, след като стана ясно, че "Газпром" всъщност е поискал по-скромните 13% увеличение?

- На пръв поглед действително звучи стряскащо, но това 30-процентно повишение няма да е на крайната цена, а само на един от компонентите, който влиза в ценообразуването - доставката. Реално ще бъдат засегнати около 150 консуматори от едрия бизнес, които ползват високо налягане. За останалите крайни потребители увеличението няма да е толково голямо. Така че 30-те процента са некоректни и спекулативни интерпретации.

Въпреки цялото политическо говорене през изминалите дни, цената на синьото гориво обективно трябва да скочи и това не е прищявка нито на някоя партия, нито на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Причината е, че цената се определя на базата на нефтения индекс , или средната цена за тримесечен период, връщайки се 9 месеца назад.

Де факто още през юли 2016 г. се знаеше, че през април тази година увеличението ще е неминуемо, но нищо не беше направено, защото и "Булгаргаз", и КЕВР ползват различни счетоводни техники като буфери за евентуални колебания в цената нагоре или надолу. Бизнесът също знаеше за предстоящото повишение, но и неговите представители се държат като изненадани.

- Тоест, било е известно от месеци, но никой не го е огласил. В този смисъл как гледате на обвиненията на БСП, че КЕВР нарочно е задържала цените, за да се обслужи ГЕРБ преди изборите?

- Това е изключително несериозно. Фокусът на общественото внимание изкуствено се насочва само към КЕВР, а регулаторът е само една част от цялата верига и истинските причини останаха под радара на общественото недоволство. Това са нефтеният индекс, отсъствието на политика през годините в посока на диверсификация на доставчици и трасета, както и състоянието на "Булгаргаз". За първото тримесечие дружеството обяви 40 млн. лв. загуба. Това говори за изключително лош мениджмънт. "Булгаргаз" е основен кредитор на "Топлофикация" и от несъбрани вземания също са натрупани огромни дефицити.

Компанията има и 3 млн. лв. невзети плащания от "Овергаз", тъй като оттам не си бяха заявили количествата 6 месеца предварително. Ако не се спазва този срок, след това се плаща по-висока цена. Първоначално "Овергаз" казаха, че ще си търсят собствени варианти за внос, но срещнаха трудности и чак през декември заявиха, че ще ползват пак от "Булгаргаз". Но цената там вече е друга и тя не беше прихващана, тъй като щеше да рефлектира върху потребителите в средата на отоплителния сезон. Така се натрупаха 3 млн. лв. за три месеца.

Другата причина са двата изключително неизгодни договора, които бяха сключени през 2006 г. и 2012 г. Голяма част от политиците смятаха ползите през разни "енергийни шлемове", но нито един от тези проекти не беше реализиран.

През 2012 г. Делян Добрев обяви, че цената на доставката се сваля с 20%, но беше пропуснато да се отбележи, че тази отстъпка е следствие на договорката да се строи "Южен поток". Сега е ясно, че този проект няма да се реализира и "Газпром" си търси обратно цената преди договорката. Нещата се натрупват едно по едно, докато стигнем до днешната ситуация.

- Има ли наистина шанс България да актуализира тези договори и да се издействат нови условия, благодарение на споразумението между "Газпром" и ЕК?

- Да, в момента имаме уникалния шанс в срок от 7 седмици, две от които вече изтекоха, да предоговорим вече съществуващите условия и да предявим исканията си. "Газпром" е склонна на сериозни отстъпки, за да избегне глоба за милиарди евро от Брюксел заради злоупотреба с господстващо положение. Руската компания е изправена до стената и само от нас зависи какви претенции ще предявим за промяна на условията, договорени още от Румен Овчаров през 2006 г.

Първото нещо, което трябва да направим, е свързано с транзитната такса, която плаща "Газпром" при използването на нашата мрежа за транспортирането на газ в посока Гърция, Македония и Турция. Това е най-ниската цена в целия свят - 1,85 долара за 1000 куб. метра газ. В същото време "Булгаргаз" плаща на "Булгартрансгаз" почни 10 долара за същото.

В договора има клауза, с която може да предоговорим количествата, но само ако имаме собствен добив. Представете си какви неграмотници са тези, които са предложили този вариант. Този елемент също трябва да бъде преразгледан, защото не можем да изхарчим количествата, с които сме се обвързали, а през 2019-2020 г. ще получим още 1 млрд. куб. метра по Южния газов коридор от Азербайджан. Ние няма какво да правим с толкова газ и трябва да настояваме за възможността да препродаваме излишните количества.

Но трябва да се действа бързо, защото в противен случай ще изтече срокът, в който можем да се възползваме. Чуха се и такива тези, че сегашният служебен кабинет не бива да прави нищо в тази посока, защото нямал делегирани права, а трябва да се изчака конституирането на парламента. Но времето лети и така рискуваме да изпуснем златна възможност.

- През последната половин година КЗК разследваше съмнения, че шестте най-големи вериги бензиностанции договарят помежду си цените на горивата, но преди дни обявиха, че картел няма, имало ценови паралелизъм. Какво означава това за пазара на горива, след като паралелизмът не е незаконен и наказуем?

- Беше ясно, че Комисията за защита на конкуренцията не може да докаже картел в чист вид. Никой не си е въобразявал, че ще намерят лист хартия, на който са се подписали шефовете на бензиностанците. Освен това КЗК няма такива широки правомощия и за всяко свое действие трябва да иска разрешение от съда, което е и своебразен сигнал за разследваните от тях. Комисията не може да стигне докрай без помощта на данъчните и митническите служби, прокуратурата, ДАНС...

Още когато основахме Инициативния комитет "Справедливи цени на горивата", един от адвокатите предупреди, че ценовият паралелизъм на практика не е наказуем.

Разковничето е в тези прословути данъчни складове. След делото, което Мартин Димитров, Методи Андреев и Петър Славов от "Нова република" спечелиха, вчера Министерството на финансите беше принудено да разкрие информация за собствеността им и се оказа, че "Лукойл" притежава 92% от данъчните складове за бензин и 82% за дизела.

При внос горивата влизат задължително през тях, като таксата за ползване не е фиксирана. Ако КЗК прояви воля, то нека да направи разследване защо тези такси са абсолютно еднакви във всички складове, след като уж няма никакви договорки. Големите петролни компании са принудени да купуват на едро директно от "Лукойл", защото техните цени на едро излизат по-изгодно, отколкото да се внася откъдето и да е другаде и после да се плащат такси за данъчен склад. Така дори огромни компании като "Шел" са принудени да следват правилата на т.нар. "модел Златев". Ако няма промяна в законодателството в тази посока, този модел винаги ще работи безотказно. Това трябва да бъде направено в следващия парламент, ако има политическа воля за промяна.

- Като казахте "воля за промяна", се сетих за Веселин Марешки, това беше предизборният му слоган. Какъв е неговият случай на пазара на горивата?

- Смешно е да се говори, че г-н Марешки продава на загуба. Той купува от "Лукойл", но през посредници, и оставен да продава на тези по-ниски цени. Най-големият пиар на Марешки всъщност е Валентин Златев. Той излезе и каза: "Не ме притеснява, че продава на тези цени, а че много говори".  Марешки обаче не оправда очакванията, че ще получи достатъчно гласове и ще стане фактор в политическия пазарлък. Моят прочит е, че той вече не представлява интерес и затова ще бъде подобаващо наказан.