Интервю на Стайко Стоянов

-Г-жо Волева, да очакваме ли бунт и срещу монопола на банките?

- Той вече е започнал и то доста отдавана. В интерес на истината недоволството срещу политиките на  банките стартира много преди бунтовете, които сега текат на улицата. Но просто нашият протест протича по-професионално, по-интелигентно, не на улицата, а чрез институциите. Създадохме преди време инициативен граждански комитет и сезирахме Народното събрание за безчинствата на банките. Внесохме конкретно искане. То е заведено в деловодството на парламента под номер 239-01-06, от 2 май, 2012 г. Приложихме подписите на граждани, които стоят зад него, но до сега нямаме никакъв отговор. Това отношение е просто скандално. Лошият закон може да разсипе живота на хиляди хора, само че НС не си мръдна пръста да направи нещо, да защити гражданите срещу привилегиите на банките, уредени със законодателството. Как е възможно най-важният орган, който ръководи политиката на държавата, да не обърне никакво внимание на проблемите, поставени от една голяма група хора? Вероятно не ни чуха, защото подходихме интелигентно – не отидохме да хвърляме яйца и домати срещу НС, а искаме цивилизовано да си свършат работата, за която са изпратени там. 

- Защо според вас парламентът е отказал да разгледа банковите проблеми на гражданите?

- Ще обърна внимание на един показателен факт. Когато се конституира този парламент преди 4 години, първият закон, който промени Искра Фидосова, беше  за ноатриусите, защото я интересува лично. Приемаме, че този закон според нея не е бил добър и го ремонтираха. Но това право тя признава само за себе си и за гилдията, която представлява, а интересите на другите не се зачитат, това е философията на работа в това НС. Подцениха темата с банките, но те са бомба със закъснител. Проблемът касае толкова много интереси, толкова много хора и цялата политика на държавата. Аз считам, че чрез правата, които се дадоха на банките се източва националния ресурс, който отива в чужди държави по схеми, предварително уточнени, задкулисно нагласени и съответно трудно може да се разбере, кой стои вътре, кой дърпа конците, само може да се предполага.

- Какво точно поискахте  депутатите да променят?

-Настояхме да бъде премахнат текста, касаещ банките - 417 от Гражданско-процесуални кодекс. Той приравнява банките със общините и с държавата. Няма как едни един търговски субект, едни по-големи фирми, каквито са банките да бъдат поставени наравно с общините и държавата като права. Ние казваме – нас не ни интересува как се определят лихвата по заемите и влоговете. По-важното е какви ангажименти си поел, колко си бил коректен при сключването на договора и може ли този договор да се изпълнява реално. Проблемът е всички страни на гражданското общество да бъдат поставени в равно положение. Ние обосновахме, че този текст, който дава безумни права на банките, трябва да бъде отменен и те да си търсят правата по съответния ред. Финансовите институции започнаха да злоупотребяват, защото законът им дава такава възможност. Изискват от хората суми, които никога не са договаряли, които никога не са им дължали, освен това налагат общи условия, но едностранни, които те самите са си измислили, едностранни са и договорите. Но когато сезирахме омбудсмана на държавата, а той съответно Конституционния съд, там не знам по какъв начин решиха, че този текст не е противоконституционен. Но това не  е вярно, тъй като в това решение няма нито един текст да се отнася към конституцията. На база на този текст 417 са разработени всички останали закони – за кредитните институции и всички свързани с него. Ако го няма този опасен текст, всички свързани с него неравноправни отношения ще отпаднат, бидейки второстепнени.

- Как си обяснявате мълчанието на парламента и депутатите?

-  Ние винаги сме го казвали, че банките си печелят политици, договорката между тях е толкова явна и ясна, че няма накъде. Банковото лоби си има негласна квота във всеки парламент, поне от действията им оставаме с такова усещане. Сега по време на протестите се твърди, че улицата трудно си формулира исканията, но извинявайте, има хора, които могат да направят това и ето поне по отношение на банковия монопол ние  от гражданското сдружение сме си свършили работа, но никой от властта месеци наред не ни обърна внимание. Но най-странното е, че сега, когато протестите на улицата диктуват на властта какво да прави, пак се опитват да пробутват имена на хора от банковия сектор за служебен премиер или министри. Това направо е цинично. Истината е, че това са случайници и в политиката, и в банковия сектор. Задкулисно те си въобразяват, че много разбират, но са просто поредните „калинки”, които преляха чашата на търпението.

- Колко души в момента водят дела  срещу заробващите условия на банките?

- Хиляди, просто вече са хиляди, властта и политиците просто не могат да си представят за какво става въпрос. Много колеги адвокати в страната вече се занимават само с такива случаи. Трудно е да се посочи някаква точна цифра, хиляди са. Това е драмата на съвременното общество. Банките са най-сериозните монополи, най-големите. В сравнение с тях проблемите с топлофикация, ЕРП-тата са детска приказка. Тука са големите пари, голямото притискане и изнудване на потребителя.

- За какво най-често гражданите водят дела срещу банките?

- Най-често хората са точни и готови да си плащат, а банките злоупотребяват и искат толкова, колкото им е необходимо на тях. Постигат го със задкулисни хитрости, с манипулиране на индексите, манипулиране на текстовете в договорите, защото на практика няма истинско договаряне.

- Как така няма договаряне, нали се подписват условия, задължения?

- Има една бланка, одобрена от колективния орган на банките и тази бланка е непроменяема, тоест, или я подписваш, или не. И от там нататък конците се дърпат от финансовата институция, защото  потребителят няма никакви права – взимат му имотите на безценица, но и въпреки това остава да дължи и той, и поколенията му. Так се създават съвременните роби на банките. Опитват се да ни противопоставят със служителите в тези институции. Но те са едни обикновени пчелички, изпълнители. Малко са тези по върховете, които обират големия пай. А лъвския прибират държавите, от където са собствениците на банките. Това става чрез странични фирми. Чрез тях изтичат българските пари, ние не сме бедна държава, а сме ограбена държава. И сме ограбени, защото нашите политици са позволили това. Пак се връщам на нашите политици в парламента – месеци наред даже сигнал не издадоха, че са получили искания от хората, че сме ги предупредили за зреещи проблеми в обществото, никаква реакция.

- Заради това безхаберие ли си отиде правителството на Борисов?

- И заради това, малък ли е проблемът с монопола на банките. Мълчаха и се правиха, че не го виждат. БНБ сме я сезирали също многократно, но абсолютно никакви мерки не последваха. Глас в пустиня. В БНБ са си сформирали една комисия, на която си плащат, а тя няма правомощията на съда да се произнася със съответни решения, които имат сила и подлежат на изпълнение. И тази комисия реже абсолютно всички жалби. Идвали са при нас такива решения, от тях не следва нищо и са винаги против клиента. Това са едни храненици на банковата система.

- Има ли картел на събирачите на дългове, това ли са новите мутри?

- Да, съществува такъв картел, да това са новите мутри. Те притискат клиентите по грубиянски начин, но кой им дава такива права, след като има система, която е регламентирана  в законодателството – чрез съдия-изпълнителите. Добре, че съдия-изпълнителите работят по правила, а тези мутри действат както им е изгодно и удобно, притискат хората по всякакъв възможен начин. Да не говорим за други манипулации, на които са подложени гражданите. Странични подставени фирми консултират кредитополучателите какъв заем да вземат, но го правят грешно и в интерес на банките. Как си обяснявате факта, че един клиент ще избере да получи кредит в швейцарски франкове, какво разбира един обикновен човек от разликата във валутите, от движението на курсовете им? Освен това в тази игра са и застрахователите, те са вързани с банките. Ние не можем да се доберем до информация дали един кредит е застрахован, дори когато получателят му е починал.

- Колко са фирмите събирачи на дългове?

- Знаем ги, извадени са на списък в интернет, и могат да бъдат предоставени на компетентните институции. Всички банки си имат фирми събирачи, но са си създали и фирми, които изкупуват паралелно имотите на гражданите на безценица. Страшна мафия, пълен октопод. Петя Димитрова, която е изпълнителен директор на Пощенска банка, участва в още 7-8 такива фирми. Така е и с Левон Хампарцумян, и с шефката на ДСК. Чрез странични фирми всичко се изнася от ДСК в централата им в Унгария.

- Защо ДАНС и прокуратурата не разследват тези престъпни схеми?

- И ние от сдружението срещу банковия монопол задаваме същия въпрос, но всичко е глас в пустиня. Аз лично съм сезирала ДАНС и до сега никаква реакция, мълчание.

- Какъв е чуждият опит?

- Явно такива проблеми е имало и в други европейски страни, и затова Европа е излязла с една директива – тя се казва „93” - за защита на потребителя. И ние в момента стъпваме на нея, защото с влизането ни в ЕС тя е приета и от нашето право. Според нея не може някой да ти даде една бланка и да имаш две права – или да я подпишеш, или да не я подпишеш. Искателят на заем не може да я коментира, да договаря, тоест, липсва истински договор. Банките предоставят тълкуването на договора единствено на себе си и искат само те да са тези, които решават. Освен това, не могат да налагат неравноправни клаузи, но това може да се разбере в едно състезателно производство, всеки да си каже възраженията. А при нас чл. 417 изключва това състезателно производство. Всичко е едностранно, каквото каже банката това е , а хората са беззащитни, защото нямат и пари, взели са им и последните стотинки.

- Кой прие този мракобесен член?

- Прие го БСП, но и на другите депутати им изнася да го има, защото сигурно са се разнасяли куфарчета.

- Разумно ли е да се приеме закон за фалита на физическите лица?

- Преди това да попитаме къде отиде идеята за 10 годишна давност по такива случаи? Няма я никъде, някой спря и този вариант за защита на хората. Фалита на физически лица има също последици, той  не е просто обявявам фалит и край на задълженията.

- Необходимо ли е създаването на финансов омбудсман?

-Рационално е НС да види с какви въпроси ги сезират, какво вълнува гражданите, а не да се правят, че хората не съществуват и няма гражданско общество. Сега мислят, че тези улични протести са се родили ей така изведнъж, но в публичното пространство тези теми се коментираха отдавна и недоволството зрееше. Естествено медиите мълчаха, защото им се обаждаха, че ще им дръпнат рекламите от банките. 

- Колко дела има спечелени срещу банките?

- Много са вече делата, стават лавина, хората не могат да търпят този рекет.