Виктор Суворов е литературният псевдоним на Владимир Богданович Резун — бивш офицер от ГРУ, избягал на Запад. Той е военен историк, автор на книги, чрез които развенчава митове на кремълската пропаганда за съветската военна история и особено за Втората световна война. 
Понастоящем Виктор Суворов живее във Великобритания, с жена си, децата си и внуците си. Продължава да пише книги и посвещава всичките си усилия на разкриването на истината за Втората световна война.

Интервю на Данила Галперович, Voice of America

- Г-н Суворов, източници от британското правителство твърдят, че дейността на ГРУ във Великобритания значително се е усложнила. Как мислите, наистина ли на руските агенти им е по-трудно? 

- Ако бяха последвали някакви много мощни действия от страна на Запада, то работата на ГРУ наистина би била силно затруднена. Но както обикновено – минава съвсем малко време и всичко си е по старому. Аз не мисля, че всичко е станало по-сложно. Според мен, не се случи нищо особено. Скоро ще станат 5 години от свалянето на малайзийския самолет. Как реагира светът? Никак не реагира, казаха, че това не е хубаво, че непременно ще има съд. Пет години! Със Солсбъри стана същото – пошумяхме и толкова. Ако аз заемем някаква длъжност, защо ми е да реагирам, да пренареждам работата си, да правя каквото и да било, щом то и така си е добре. Вярно, веднага странно умря шефът на ГРУ. Или са премахвали свидетелите или е хванал удар.

- А каква беше целта на отравянето на Скрипал? Защо беше нужно на ръководството на ГРУ и на Кремъл? 

- Често е безполезно да търсим логика в действията на тези хора, но в този случай има, разбира се, логика. На всеки, който постъпва в ГРУ, поне така беше по мое време, много убедително се обяснява: ако избягаш, може да мине много време, но рано или късно ще те намерим. Тоест, целта беше сплашване на всички останали. Когато започне разпад на държавата, разпад на държавните структури, се появява желание, грубо казано, да скочиш от кораба. И задачата на капитана на кораба и неговото обкръжение е да кажат: "Момчета, поля, не бягайте, по-добре е да останете на местата си". Това беше послание към целия състав на ГРУ: Няма да пуснем доброволно никога. Входът е рубла, изходът – две", както писах в "Аквариум".

- Ако говорим не само за разузнаване – колко сериозно е проникването на политическото влияние на Москва на Запад?

- Това влияние е колосално! За да потвърдя думите си ще ви кажа да обърнете внимание на състава на водещите руски корпорации – Роснефт, Газпром и т. н. В тях работа бивши западни политици от най-висок ранг.

Тези хора напълно свободно се продават и напълно свободно Путин и обкръжението му ги купуват. 
Същото е и на по-ниските нива. Става дума за луди пари, с които "на едро" се купуват политици, журналисти, всеки, който им е нужен - заедно и поотделно. При това тези операции не се представят като работа на разузнаването, а "просто приятелски отношения", които се заплащат много добре. 
На тези хора не им се казва: "Ти си наш агент"! А просто: "Ти си наш добър приятел, а това са твоите пари". 

Аз смятам, че докато Русия продава толкова много нефт и газ, докато ресурсите и не се изчерпат, това подкупване на западни политици, дипломати, журналисти и така нататък, ще продължи.

- Вие сте военен историк. Доколко след намесата на Русия в Украйна и Сирия се е увеличила ролята на военните в руското ръководство, разширява ли се тяхното влияние?

- На война влиянието на военните се засилва - винаги и навсякъде. И Сирия, и Украйна, и напрежението с Полша, много обтегнатите отношения с Балтийските страни – всичко това, разбира се, вдига престижа и влиянието на военните. 

От друга страна, не би било точно да се каже, че военните са някакъв "единен конгломерат". Помежду си те страховито се "ядат" за ресурси, за влияние помежду си, влияние върху държавния апарат, включително и влияние върху Путин.

Длъжен съм да кажа, че през последните години се случи чудовищно понижаване на интелектуалното и моралното ниво на военните. Не виждам сред тях хора като, например, Николай Василиевич Огарков, маршал на Съветския Съюз, който много решително протестира против въвеждането на съветски войски в Афганистан. Той смяташе, че това е капан, че е невъзможно да победиш там, че това заплашва с много тежки последици Съветския съюз. Сега такива военни в руската армия няма.

Затова, ако има някакво влияние, това е влияние на ограничени хора, които мислят само за своята кариера, за парите си, но в никакъв случай не мислят за интересите на руската армия, да не говорим за интересите на Русия.

- Може ли Сирия  да се превърне за Русия във втори Афганистан?

- Да, също както и Украйна. Още Сун Цзъ е казал, че "войната обича победата и не обича протакането". Всяка война трябва да е кратка, иначе започва разлагане. 

За Украйна, колкото и абсурдно да звучи, независимо от всички трудности и страдания, тази война има положителни страни. Армията се възражда. Освен това, войната в Донбас даде на много хора в Украйна достъп до оръжие. те се връщат у дома с това оръжие, тоест, украинският народ сега е въоръжен. И ако Русия нахлуе, ще има много сериозно партизанско движение, дори ако Русия разгроми Украйна. 

А за Русия една проточила се война е фактор за разложение. Войната не е нужна на никого в Русия. 

Това е също като Афганистан, който беше катализатор –не главен фактор, но катализатор на процеси на разложение.