Крум Благов, специално за Faktor.bg

Досието на Лютви Местан, част от което се появи мистериозно, не е пуснато в обращение от негов доброжелател. То може да е истинско, а може и да е фалшификат. И в двата случая обаче атаката е насочена срещу опозицията.

Това развенчава един от митовете на прехода – че служителите на някогашната ДС работят подмолно за бившите комунисти и техните съюзници. Политиците от всички цветове охотно насаждаха тази елементарна представа в продължение на 25 години. Левите – защото демонизирането на тайните служби прехвърляше върху тях вината за политическите репресии преди 10 ноември 1989 г. Десните – защото така си създаваха илюзорен враг, на когото можеха да припишат отговорността за всичките си неуспехи. Постепенно в обществото беше създадена устойчива митология, която изобщо не кореспондира с фактите. Ето петте най-големи заблуди за Държавна сигурност.

1.Демократичните партии искат да осветят структурите на ДС, но БСП ги крие

Сегашният закон за досиетата, който позволи да се създаде комисията и да започне систематичното разкриване на дейността на комунистическите тайни служби, беше гласуван по време на Тройната коалиция. Приетият по времето на Иван Костов закон беше с много ограничения и според него Местан изобщо не би могъл да бъде окачествен като агент, защото досието му липсва – останал е само регистрационният му картон.

Според признанието на самия Методи Андреев в сайта на Христо Христов (http://desebg.com/2011-01-06-11-34-55/1437-2013-09-17-15-56-23) като председател на предишната комисия по досиетата той изобщо не е знаел за агент „Павел”. Тогава началник на служба „Военна полиция и военно разузнаване” е полк. Орлин Иванов (щатен служител на ІІІ управление на ДС от 1985 г.). „Той беше един от най-яростните противници на закона за досиетата заедно с директора на Националната разузнавателна служба ген. Димо Гяуров” – твърди Андреев. А и двамата бяха назначени на постовете си по предложение на премиера Иван Костов с указ на президента Петър Стоянов.

2. Десните са за лустрация, а левите против

Това за съжаление изобщо не е вярно. Още от първите разкрития за депутати с агентурно минало във Великото народно събрание (Георги Марков, Венцислав Димитров и др.) СДС се зае да ги защитава безрезервно. Във всички „десни” правителства – на Филип Димитров, Софиянски и Костов, имаше хора с агентурно минало. В екипите на президентите Желю Желев и Петър Стоянов те също бяха доста. Сегашният кабинет е първият, в който комисията по досиетата не откри бивши сътрудници на ДС. На по-ниско равнище обаче назначаването на агентура продължава – например шефът на митниците Ваньо Танов е вербуван още като студент.

Министърът на отбраната Николай Ненчев обеща най-сетне да предаде досиетата на военното контраразузнаване, което е негово задължение, а не каприз. Това трябваше да стане отдавна – в едномесечен срок от влизането на закона в сила, т. е. през 2007 г. Обаче няколко негови предшественици не го направиха (вкл. бившият заместник-председател на СДС и министър на отбраната от ГЕРБ Николай Младенов). Фактът, че папките ще идат в комисията, изобщо не означава, че агентурата ще бъде „осветена”. Законът разрешава да се обявяват връзките на ДС само на лица, които заемат публична длъжност или извършват публична дейност.

3. Със скритите досиета политици и бизнесмени са държани в послушание

За тази цел бившите агенти би трябвало да се срамуват от деянията си. По различни причини обаче това изобщо не е така. Обществената непримиримост срещу ДС отдавна изчезна. Ще припомня, че когато се разчу за агентурното минало на Петър Берон, той беше принуден да подаде оставка като шеф на СДС. Три петилетки по-късно се разбра, че и действащият президент Георги Първанов е бил секретен сътрудник „Гоце”, но той заяви, че се гордее с постъпките си и въпреки разкритията спокойно изкара втория си петгодишен мандат. Сред стотиците политици и журналисти, които бяха осветени като агенти след него, май никой не се засрами.

Досието на Лютви Местан също няма да свърши работата, която разпространителят му се надява. Той е бил вербуван като войник и надали би могъл да донася повече от това какво се приказва сред войниците.

4. Има „добри” и „лоши” управления

Това е мит, пуснат от самите служители на ДС. Според тях „лошо” управление е било Шесто, защото следяло интелигенцията и прибирало за разказване на вицове, но Първо и Второ (разузнаването и контраразузнаването) са работели „за Родината”.

Истината е, че „острите” мероприятия срещу „вражеската емиграция” – отвличания и убийства на чужда територия, са били извършвани именно от служителите на Първо и Второ управление. Негови жертви са вероятно писателят Георги Марков, убит в Лондон, отвлеченият от Дания и загинал в пазарджишкия затвор Борис Арсов и др.

Колкото до работата „за родината”, тя е включвала на първо място „безпределна вярност към Съветския съюз”. В своята автобиография „Българският чадър” журналистът Владимир Костов, бивш щатен офицер от разузнаването, свидетелства, че началниците са му разрешили да работи за КГБ, без да ги информира за това.

5. ДС е стройна организация, която продължава да съществува

Работата на Държавна сигурност дори в периода, когато е била най-силна, е била повърхностна, слаба и неефективна. Огромната част от събраната информация е била или измислена, или общодостъпна. Йогизмът например се описва като „западно влияние”. В моето досие са сбъркани даже имената на децата ми. На много хора са приписвани несъществуващи грехове, които сега те превръщат в също такива ефимерни заслуги.

ДС е била дълбоко конспиративна организация с вертикална структура. Дори служителите от един отдел не е трябвало да знаят с кого и по какви задачи работят останалите им колеги. Всички нишки са се събирали в ръцете на няколко души – министърът на вътрешните работи, неговите заместници, които са били понякога и ръководители на управления. Те вече не са между живите. По тази причина някогашните агенти не могат да се превърнат в членове на таен клуб, защото просто не се познават. След падането на живковия режим те се пръснаха и потърсиха покровителство от различни политици и партии. Живко Попов например отиде да съветва СДС, Бриго Аспарухов царя и т. н.

Така че днес ДС е по-скоро чучело, отколкото демон. С нейната сянка могат да бъдат плашени само много глупави или много наивни хора.