Крум Благов, специално за Faktor.bg

През последната седмица се случиха две неща, които според мен са в тясна връзка. Първото е, че Русия обяви ембарго за стоки от Европейския съюз. Второто – социалистите от Благоевград отхвърлиха бившия външен министър Кристиан Вигенин за водач на изборната листа. Причината е посещението му в Киев преди няколко месеца и положените цветя в чест на жертвите на бунтовете срещу Виктор Янукович. Случаят е твърде показателен за драмата, която се разиграва в БСП. Вигенин беше дясна ръка на Станишев още откак той стана партиен шеф.

Партията е в шизофренна ситуация

от години. Сега обаче конфликтът в Украйна и предстоящият парламентарен вот я превърнаха в ламя с две глави. Социалистите хем искат Станишев да остане шеф на ПЕС, хем да спечелят гласовете на русофилите в България. Двете цели са напълно противоположни и абсолютно несъвместими.

Още докато беше на власт правителството на Орешарски, в позицията му спрямо Русия личеше старателно прикриван разнобой. От една страна на равнище външни министри България се солидаризираше с Брюксел в отношенията с Русия и Украйна, което беше естествено. Страните членки на ЕС трябваше да са единни. България не прие анексирането на Крим от Русия. По този въпрос в европарламента имаше консенсус, който споделяше и главната опозиционна сила – ПЕС начело със Сергей Станишев. Това е далеч по-важна постъпка от цветята, поднесени от Вигенин в Киев. Но никой не го обвинява за нея.

В икономическата сфера обаче правителството на Орешарски тихомълком действаше за реализирането на проекта „Южен поток“, който уж бил „геополитически“ и „полезен за България“. Истината е, че ползата, или по-точно изгодата щеше да е за някои близки до властта бизнесмени, които се надяваха да участват в строителството на българския участък и така да припечелят по някой милиард. „Южен поток“ не е алтернативен източник на газ за България и не я прави енергийно по-независима. Наличието на две тръби вместо една не променя нищо. Щом Русия веднъж спря кранчето на газопровода през Украйна, значи може да го направи с всеки друг. Включително и с бъдещия „Южен поток“.

Другите руски газопроводи към Европа изобщо не са натоварени с пълния си капацитет, така че не е необходим нов. Главната цел на „Южен поток“ е заобикалянето на Украйна, с което Путин се надява да я постави в пълна зависимост и да възстанови отчасти Съветският съюз, макар и като икономическа структура. Това няма нищо общо с българските интереси. Те бяха в проекта „Набуко“ или поне в изграждането на връзки с други страни като Гърция и Турция, за да се избегне зависимостта от Русия. За съжаление нито Орешарски, нито Борисов направиха нещо по този въпрос.

Та докато Станишев като истински евросоциалист с дясната си ръка гласуваше против Русия, с лявата като български политик беше за „Южен поток“. Сега обаче той вече не е лидер на БСП и стана евродепутат, а

протежето му остана тук да отговаря

пред партията: „Ето докъде ни докарахте с вашата политика, другарю Вигенин – до ембарго!“

Всъщност ембаргото не ни засяга кой знае колко, защото ние отдавна сме изтласкани от руските пазари. Земеделският министър изчисли преките загуби на 5-10 млн. евро, което ще рече двайсетина хиляди тона домати. Това сигурно е седмичната консумация на Москва, за Русия да не говорим. Но като оръжие срещу врага с партиен билет ембаргото върши отлична работа. Въпреки че Вигенин си направи самокритика, в Благоевград не се смилиха. Тамошният лидер е член на движението „Русофили“, в което влизат редица видни социалисти.

Още от времето на Коминтерна, когато българската компартия е била негова секция и

пряк проводник на интересите на Сталин,

влиянието на Русия, особено сред старите партийци, е много силно. Проблемът обаче е, че и в русофилството вече има конкуренция – други политици и партии също са готови да представляват интересите на Москва в българския парламент.

На първо място са хората на Сидеров, който отдавна взе на въоръжение лозунгите за славянството и православието, чрез които още от времето на Османската империя се прокарва руското влияние. Следва движението АБВ на Първанов, което по всичко копира порядките на партията майка – и там раздават членски книжки, приемат комсомолци и се канят да правят голям шлем в тандем с Путин. И накрая е партията на Бареков, чиято криволичеща политическа линия е достойна за математическо изследване.

Всички те се борят за гласовете на избирателите русофили и затова е необходимо жертвоприношение за тяхната благосклонност. Тъкмо това май стана в Благоевград с Вигенин. Явно започва вътрешнопартийна битка срещу протежетата на Станишев – да ги наречем евросоциалистите. Важно е дали ембаргото е само повод, или новото ръководство наистина започва външнополитическа преориентация на БСП към Русия. Защото не може една партия да е на едни позиции в Брюксел и на други в родината си. Затова драмата на Вигенин е само епизод от сериала „Станишев“, където главният герой не може да си отговори кой е и за какво милее.