Алекс Алексиев, bulgariaanalytica.org

На 4-ти септември 2015 г., германският канцлер Ангела Меркел заяви, че няма горна граница за броя на бежанците, които Германия е готова да приеме и така отвори не само немските граници, но и цяла Европа за последвалата скоростна инвазия на имигранти от цял свят. В онзи момент малцина се замисляха над това какво дава право на г-жа Меркел да говори от името на Европа, камо ли за последиците от тази безпрецедентна покана. Напротив, европейската преса и статуквото изпаднаха във възторг пред големия хуманитарен жест на една дама, която бе издигната почти до светец в Германия и извън нея. Германците вече я наричаха „Mutti“ (мама) и я сравняваха със сестра Тереза, а списанието „Time“ не само я избра за "Личност на 2015 година", но я обяви и за

"канцлер на свободния свят"

Не след дълго крайните недомислици в политиката й излязоха наяве в същината си и поканата с "отворените врати" бе отменена без много шум. Въпреки това, тази излишна и необмислена демонстрация на мускули от страна на Германия ще има дългосрочни последици за нас и фактически може да отбележи началото на сериозно пропукване в отношенията между Източната и Западна част на ЕС. Това в крайна сметка може да бъде най-дълготрайният ефект от инициативата на Меркел сама да реши какво е добро не само за Германия, но и за целия ЕС. Няма налични доказателства, че тя се е консултирала с колегите си от ЕС, нито със собствения си кабинет, преди да направи грандиозното си съобщение, макар че източноевропейците бяха своевременно уведомени от мандарините в ЕС, че ще трябва да вземат определени квоти от мигранти в държавите си и ако не успеят да го направят, ще бъдат глобени € 250000 за всеки отказан мигрант. За страните от Източна Европа това изглеждаше не само недемократично но и приличаше на атака срещу техния суверенитет и забележително наподобяваше германския диктат от една злочеста и отминала епоха. Особено като се има предвид фактът, че нито Германия, нито някой друг в Западна Европа е успял в интеграцията на мюсюлманските имигранти, които вече са в държавите им. Не е изненада за никого, че тяхната реакция не закъсня и бе отрицателна, както и се очакваше. Някои от тях вече съдят Европейската комисия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

Един факт, който макар и известен, не се обсъжда често е, че това не е първият случай, в който г-жа Меркел действа импулсивно, без много да се замисля за последствията. Именно той накара по-проницателните и критици да я нарекат "постмодерен политик с предмодерно Макиавелианско незачитане на каузите и хората". Въпреки, че това е тема за друго есе, ще е полезно да обсъдим накратко наличните доказателства за вредата, която вече бе нанесена от политиката на

"отворените врати" на Меркел

Според официалната статистика, през 2015 г. 1,1 милиона имигранти са влезли в Германия и от тях 476649 са кандидатствали за политическо убежище. Това означава, че повече от половината от тези, които са влезли, не са подали молба за убежище, нито са напуснали страната, а просто са преминали в нелегалност. Какво правят те и как се издържат, засега не е известно. Според един от последните полицейски доклади, публикуван на 23 май 2016 г. обаче, част от тях явно се насочват към престъпна дейност. В доклада се изброяват 402741 престъпления, извършени от имигрантите, включително 38% от грабежите и 70% от дребните кражби. Много по-тревожни са сведенията, че е възможно голям брой терористи да са се възползвали от възможността да дойдат в Европа, представяйки се за имигранти. Германските власти разкриха, че броят на "изключително опасните ислямисти" в страната се е увеличил от 270 през януари 2015г. на 497 през 2016 г. и че в началото на юни немските служби за сигурност са осуетили терористично нападение, планирано от четири сирийски "имигранти“, които са целяли извършване на клане в центъра на Дюледорф, по подобие на това в Париж през ноември 2015 г.

Безвъзвратно бяха изгубени и оптимистичните, били то нереалистични надежди за имигрантите като решение на недостига на работна ръка в Германия – перспектива, която накара главният изпълнителен директор на Даймлер Бенц, например, да мечтае на глас за "второ икономическо чудо". Голямата част от мигрантите няма нито умения, нито образование (а при около 97% от тях липсват и двете, според данни от турското министерство на образованието) и разходите за обучението им по немски език и в някои умения, както и разходите за издръжката им ще се увеличат експоненциално от 16,1 млрд евро през 2016 г. до 93,4 млрд евро до 2020 г. Въпреки това, най-оптимистичната оценка на германското правителство е, че 55% от мигрантите ще бъдат в състояние да си намерят работа в срок от 5 години. Междувременно германският законодател прие

"Закон за интеграцията",

възхвален от Меркел като "крайъгълен камък", въпреки че съдържа някои тревожни характеристики за една демократична система на управление. Той ще позволи на правителството да наема имигранти, дори при наличие на по-квалифицирани немски или ЕС кандидати за работа и ще даде възможност на властите, а не на самите мигранти да решат къде ще живеят.

Още по-неубедителни са усилията на Меркел да компенсира собствените си погрешни политики чрез постигане на сделка с убедения ислямист Реджеп Тайип Ердоган, за да задържи мигрантите в Турция в замяна на много пари и безвизов режим на пътуване, който би увеличил шансовете му за установяване на ислямистки режим, без да се отчита пред никого, освен пред себе си. С петте си посещения в Анкара за седем месеца, Меркел прояви вещина в раболепието пред радикалния ислямист и показа отличен пример за безпринципна политика на пазарлък от най-висша форма. Фактът, че в края на краищата тази сделка може да не се състои, показва преди всичко колко зле обмислена бе тази политика.

Тези погрешни ходове от страна на германския канцлер плюс чистият пацифизъм, проникнал в германското политическо тяло и отказът да се разбере латентната несигурност на източноевропейците

пред лицето на агресивната експанзия на Русия на Путин,

притесняват гражданите на Изток повече от всичко. След разпадането на Съветския съюз, Германия и други европейски държави решиха, че никога вече няма да има нова война в Европа и своевременно се разоръжиха. Армията се сви до едва 177 000, в сравнение с предишните 600 000, а 90% от танковете отидоха в нафталина и в момента само 38 от 114-те европейски бойни самолети функционират. При ограничение на военните разходи до 1,2% от БВП, вероятността германската армия да бъде фактор в европейската отбрана в близко време е много малка. Ако изобщо е възможно да има още по-лоши новини, то последните проучвания показват, че германците не биха влезли в бой, за да изпълнят задълженията си към НАТО. Неотдавнашно проучване на мнения на фондация „Бертелсман“ показа, че едва 31% смятат, че Германия ще се бие, в случай, че неин съюзник в НАТО бъде нападнат от Русия. Като добавим и факта, че заместник-канцлера на Меркел, Зигмар Габриел, агресивно се застъпва за премахване на санкциите срещу Русия даже в този момент, не би било изненада, ако предполагаемият въпрос за германското лидерство в ЕС получи от Източна Европа категоричния отговор: „Найн, данке!“