Иван Сотиров
Понеже виждам, че има доста спекулации по темата за кандидатурата на Бокова за шеф на ООН, държа да подчертая няколко важни обстоятелства, които умишлено се пропускат. Основният въпрос е, не чия дъщеря е, въпреки, че това за нейните другари беше от изключително значение. Основният въпрос не е дори и в това, че тя е комунистически номенклатурен кадър, въпреки че в държава, в която комунистическият режим е обявен за престъпен е недопустимо да се подкрепят такива кандидатури. Основният проблем е в това, че според длъжностната и характеристика от преди 10 ноември 1989г. тя е била резидент на съветските специални служби. Ето част от биографията на Бокова в Уикипедия, която
не трябва да се подминава и забравя:
Бокова дори не се прикрива – тя демонстративно посети, бойкотирания от демократичния свят, Деветомайски парад на агресора Путин. Това означава, че днешното правителство я изпраща за да продължи мисията си от преди падането на режима, което означава, че
онова време не е отминало
А що се отнася до гордостта от това, че българин ще оглавява ООН - едно време, комунистите ни караха да се гордеем с един алкохолизиран национален предател и слуга на Сталин, обявен за Лайпцигски герой, дори мавзолей му бяха издигнали. Аз се смятам за българи и се гордея само с хора, които работят и служат на България, а не с тези, които просто имат български паспорт.
Още от Лачени цървули
Изглежда се задава...Третата световна война!
Всеки европейски политик, който неглижира тази опасност, саботира подкрепата на Украйна или направо подкрепя Русия в тази варварска война срещу украинския народ трябва да се счита за съучастник на Путин в подпалването на нов, трети световен конфликт
Кремъл и законът на глутницата
В uзвpaтенното и цuнuчнo, мpakобecно и oмeрзителнo съзнание на Путин алтернативата е Boйна или Cмъpт, изправен е пред четири съдбоносни решения за ескалация на конфликта
Управлението им заприличва на хамстера - бягане на място, никакво движение напред
Да се предложи Росен Христов, типът дето подписа скандалния договор с “Боташ“, е като да се кривиш пред огледалото. Грозен съм, но не ми пука!