Едвин Сугарев, Svobodata.com

Това, което се случва с тази банка, е наистина безпрецедентно. Тя – банката на властта по време на последните три правителства – бе абсолютно злонамерено и целенасочено унищожена от последното такова – и то след като в целия едногодишен период на неговото управление бе безпощадно ясно, че банкерът Цветан Василев и неговия ортак Делян Пеевски дърпат конците на марионетното правителство на Орешарски, специално нагласено с цел олигархичният кръг около тази двойка да награби колкото се може повече от активите на държавата.

Нищо не предвещаваше нейното рухване – и когато в трезорите се трупаха парите на държавните дружества – особено тези в сферата на енергетиката; и когато с тези именно пари, принадлежащи на българските данъкоплатци, се купуваха медии, които да гарантират медийния комфорт на управляващите, както и да се осигури необходимата за правителството манипулация на общественото мнение – и

медиен боздуган за опозицията; 

и когато през нея течаха сделките за „Булгартабак”, БТК и какво ли още не. Нищо не предвещаваше това рухване – докато олигархическите кръгове около БСП и ДПС действаха в синхрон – и докато този синхрон помежду им можеше да гарантира дори невероятни и непонятни действия – като например назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Когато този синхрон изчезна, нещата придобиха настоящото сюрреалистично измерение – кукловодите на властта се „поръчват” взаимно, а в разправата помежду им участват пряко и съвсем ачик институции като прокуратурата и БНБ.

Може да звучи невероятно за една правова държава, но е съвсем очевадна истина, че тъкмо тези институции унищожиха КТБ пред смаяния поглед на българските граждани. Първо прокуратурата с обвинението в опит за покушение срещу Делян Пеевски, за което самите прокурори по-късно признаха, че нямало никакви доказателства – ала не си направиха труда да опровергаят слуха, че поръчител е Цветан Василев – след това с показните обиски във фирмите на банкера – и накрая за капак с обвинението срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев, който – видите ли – не бил следил раздаваните от банката кредити – като че ли не е публишчна тайна, че именно с кредити от тази банка се градеше медийната империя на Пеевски – и че именно тя финансираше крупните индустриална проекти, реализирани от близки до него, но формално несвързани с неговата персона фирми.

След това дойде ред на БНБ – първо с отказа да й бъде осигурена ликвидна подкрепа – каквато между впрочем в пълна сила беше осигурена за ПИБ, също изпаднала в тежка криза, след това с поставянето й под особен надзор – и накрая с обявяването й в несъстоятелност, одържавяването на дъщерната „Креди Агрикол” и прехвърлянето на активите на КТБ към нея – като БНБ се ангажира да осигури всички необходими средства, за да покрие загубите на вложителите – с изключение тези на мажоритарния собственик Цветан Василев.

Колко ще струва на българските граждани тази операция? 

БНБ мълчи по въпроса, но можем да предположим – предвид оповестеното обстоятелство, че в банката липсват кредитни досиета за 3,5 милиарда раздадени кредити – повечето от които на фирми, които по мнението на одиторите са свързани с Цветан Василев. Отделно самият той бил откраднал над 205 милиона – изтеглени в кеш и предадени лично нему – следователно във Виена.

Това заявяват от БНБ, при това съвсем сериозно – без да си дадат сметка поне за това, че държава, от която може да бъде криминално изнесена подобна сума, изобщо не е държава – да не говорим и за пълния абсурд някой да може да употреби кешово подобна сума, та ако ще да е дядо Господ – примерно за да си купи банка – каквито твърдения се появиха – и се появиха неслучайно тъкмо в медиите, които уж вече нямат нищо общо с Ирен Кръстева и Делян Пеевски.

Няколко дребни подробности около този казус, които някак си остават незабелязани. На първо място според одиторите около 40% от наличния кредитен портфейл в КТБ е генериран от юни миналата година насам – като именно за изтеклата една година липсва информация за кредитите, клиентите и обезпеченията. От юни миналата година на власт е правителството на Орешарски – с мандата на БСП и с подкрепата на ДПС и „Атака” – едно ужким експертно, а всъщност марионетно правителство, танцуващо под пръстите на Цветан Василев и Делян Пеевски. И ако ситуацията в КТБ е знак за провала на държавността – провал невиждан от 1997 г. насам – то можем да бъдем сигурно в едно: камбаната на тази банка бие за това правителство и подкрепялите го политически сили.

На второ място става видно, че екстраординерното бастисване на тази банка е акт, лишен от валидна законодателна основа. Точка пета от екшън-плана на БНБ гласи следното: „Казаното дотук ще стане възможно след гласуването на проекта на специален закон, който вече е изготвен и ще бъде представен днес на основните парламентарни сили.” Остава открит въпроса кой ще го гласува този специален и между впрочем скаран с европейското законодателство закон – изцяло делегитимирания и неработещ сегашен парламент ли? Това би било поредния абсурд – тъй като става дума за 

закон, който да замете следите от изчезналите милиарди

в трезора на КТБ – както и от сделките, извършени с тези милиарди.

Между впрочем не бих се учудил, ако в част от възраженията на самия Цветан Василев има известна доза истина – възможно е някой да се опитва да напазарува на безценица активите, закупени и финансирани от фалиралата банка. Или пък да експорприира неговия дял от собствености, закупени заедно с Пеевски чрез офшорни фирми.

И на трето място стои открит въпросът за отговорността. Тук Бойко Борисов е прав: някой е проспал един нагъл грабеж, с който от всеки българин – от стареца до пеленачето, е ограбен с минимум по 500 лв. Проспал го е съзнателно и целенасочено – въпреки че за кредитите на КТБ към олигархическите кръгове на ДПС се говори от години. Иван Искров обаче е категоричен: той не бил виновен, понеже според закона не носел отговорност. Виновен бил единствено Цветан Гунев. Нищо, че тъкмо Искров твърдеше, дни преди поставянето на КТБ под особен надзор, че „БНБ категорично потвърждава, че банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално“. И че с неговия подпис беше разрешено купуването на „Креди Агрикол” на 12 юни – разрешение абсурдно за банка, към чиято ликвидност се таят известни резерви.

Невинни са, разбира се, и премиерът Орешарски, и неговият финансов министър – с който толкова много се гордее с отпуснатите на България 3,5 милиарда евро – с които се увеличава външния ни дълг. И не само че са невинни, но и упорито не подават оставка, бавят топката и удължават агонията си. Може би е редно да се запитаме: защо?

Очевидно не само за да направят поредната глупост – да предложат забегналия за Брюксел Станишев за български еврокомисар. Явно става дума и за нещо друго, по-насъщно – да се заметат следите от мърлявите сделки на втората трпойна коалиция. А може би редом с това прилагат и тактиката на опожарената земя – трупат финансови и морални пасиви, които да потопят или поне да скъсят живота на следващия кабинет – за да дойде по-скоро техния ред на държавната трапеза.