Д-р Мирослав Дърмов,Лексингтън, Кентъки, САЩ

Последната седмица промени езика на дипломацията и той много заприлича на онзи от времето на Карибската криза. Разликата е единствено, че преди 50 години Съветският съюз застраши американската стабилност, а днес в Киев чрез размирици е инсталирано нещо, наричащо себе си правителство, което еднозначно заплашва интересите на Русия. САЩ и, пригласяйки му, НАТО отправиха остри предупреждения към Русия, а президентът Путин след близо едноседмично мълчание поиска разрешение от Съвета на Федерацията да използва въоръжени сили за стабилизиране на ситуацията в Украйна. Заговори се, че „Оранжевата революция-2“ ще предизвика „Кримска война-2“. Въпрос е дали това, което се случи на Майдана, може да се нарече революция, а и през 21 век война в Крим би означавала трета световна война с опустошителни последици за самата Европа на първо място. Но независимо от подобен скептицизъм, светът вече не е същият. Вече не става дума за Украйна, а за отношенията между постоянните фактори в световната политика - САЩ, ЕС, Русия, Китай.

Като искра, събитията в Украйна бяха режисирани наистина добре. Страна, разделена на две исторически, културно, езиково и като индустриално развитие, е не особено трудна за дестабилизация. В допълнение на тези признаци, Украйна бе управлявана от корумпирана администрация, която се опита да хитрува в отношенията си с Европейския съюз и Русия, а това неминуемо доведе до нарастване на социалното напрежение, преляло в демонстрациите на площадите в Киев. Последващата подкрепа на Запада едва ли е изненада, защото още от разпадането на Съветския съюз, Украйна и Грузия са оценявани от политическите анализатори като уязвими места, в които да се ограничи влиянието на Русия. И това е така, защото още от времето на Джордж Кенан – идеолога на студената война, Съединените щати оценяват определени държави съобразно тяхната „функционалност“ към интересите на САЩ. Именно поради тази причина се случиха и

цветните революции в Грузия и Украйна, 

но след провала на тяхното управление, Кремъл изглежда се успокои и това всъщност се оказа огромната грешка в стратегическото планиране на Русия, където явно предположиха, че САЩ са твърде ангажирани в Афганистан и Близкия изток, за да се занимават с дестабилизация на съпределните държави. Само че Съединените щати се изтеглиха от Ирак, в Сирия са оставили Саудитска Арабия и Турция да бъдат водещи, а предстои и изтегляне от Афганистан. Тук става дума за военните разходи на САЩ, от които много корпорации печелят огромни суми. Впрочем, темата за тези разходи се дискутира още от времето на края на съветския блок, когато отпадна заплахата от Изток, но бюджетът беше запазен, първоначално с аргумента за разпространението на ядрените технологии, в последствие с „борбата срещу тероризма“ и сега, както и по времето на Студената война, той е най-големия в света.(Виж графиката)

Само че глабализацията има своя негативен ефект и за индустриалните държави. Вътрешният дълг от 15 трилиона долара на Съединените щати застрашава финансовата стабилност на държавата и темата за орязване на разходите е воденичен камък на всяка администрация във Вашингтон. Орязани са значителна част от социалните разходи, но това не е решение на проблема, защото основното перо са разходите за отбрана. И понеже е все по-трудно те да бъдат аргументирани, в САЩ започва дискусия за тяхното намаляване с 1,2 трилиона долара за период от десет години. Инициатива, ползваща се с огромна популярност, но срещнала яростната съпротива на лобистите на военно-промишления комплекс. В подобна ситуация, създаването на нов/стар образ на врага в лицето на Русия като наследник на Съветския съюз ще сработи за запазване на военните разходи. В тази насока се работи усилено на пропагандно ниво в последните години и събитията в Украйна са особено полезни за оправдаване на политиката.

В подобна перспектива е полезно да се оцени случилото се в Киев. Протестиращите на Майдана получаваха финансова и пропагандна подкрепа от Запада, но въпросът е с каква цел - победа на демократичните сили или дестабилизация на страната. Тук трябва да бъде обърнато внимание, че ако е търсена демократизация на Украйна, говорителите на протестиращите едва ли биха ползвали терминология като дерусификация и т.н., която ще отблъсне половината от населението и ще го принуди да потърси правото си на самоопределение, като в допълнение ще застраши стратегическите интереси на Русия. Като се погледне и фортификацията на Майдана и концентрираните паравоенни формирования на „Десния сектор“, се налага мнението, че целта е била да се предизвика

кръвопролитие в мащаб, който ще генерира вражда

за поколения напред. Само че управлението на Янукович се оказа доста слабо и се създаде вакуум във властта с характерната му липса на легитимност. В Киев решенията се вземат от Върховна Рада, от която отсъстват една четвърт от депутатите, връща се предишна конституция и се отстранява президент, избран с пряко гласуване, образува се правителство, наречено временно, говори се за президенски избори. Но логичният ход е в подобна ситуация да се проведат първо парламентарни избори, референдум за нова Конституция, а дотогава да управлява служебно правителство на единството. Само че това не се случи и не е случайно, че Европейският съюз, след като обеща огромна финансова подкрепа, сега се пита дали да преговаря с временното превителство.

Като реакция на случилото се, рускоезичните югоизточни части обявяват своята независимост и Русия е готова с военни средства да отстоява своите интереси в региона. Така че единственото, което постигна Майданът, е дестабилизация в Европа и връщането й в периода отпреди Студената война. Възможно е това да е била целта. Европа вече няма да има претенции да бъде фактор в световната политика, а ще се превърне в младши партньор на САЩ в анти-руската коалиция и отново образът на врага ще е от изток. Или казано по друг начин, геостратегическото противопоставяне придобива доста опасни измерения и единствената надежда е да има някакви проблясъци на здрав разум във Вашингтон и Москва, защото другото вече сме го живяли. Колкото до Украйна, федерализацията на този етап е може би разумно решение. Въпросът е дали подобно статукво ще задоволи геостратегическите амбиции на основните фактори в света.