Александър Йорданов, специално за Faktor.bg 

Наближи ли у нас датата 9-ти септември – пламват дискусии. Телевизии се надпреварват да канят събеседници, за да изразят  позиции „за” и „против”.  И често става така: 
А). Единият събеседник казва, че в резултат на нахлуването на Червената армия и на държавния преврат на 9-ти септември 1944 г. в България се установява „престъпен режим”, тоталитарна диктатура на една партия и са извършват чудовищни престъпления срещу българите – убийства, терор, лагери, изселвания.  Изводът, който прави този събеседник е, че комунистическият режим трябва еднозначно и категорично да бъде определен като престъпен. Има и такъв закон:  „ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН” (Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000 г.). В него,  след като се изреждат престъпленията на комунистическата партия и създадения от нея режим,  черно на бяло върховният законодател –  Народното събрание, е записал в чл. 3, че  „комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.” се обявява за

„престъпен”, а БКП за „престъпна организация”

 
Б).  Но другият събеседник веднага контрира: Благодарение на 9-ти септември в България са  изградени фабрики и заводи, хората са имали работа и е нямало безработица, „радвали” са се на  безплатно образование, здравеопазване,  на евтина карта за почивка на море, че дори и на планина, а и храната, която са купували, колкото и оскъдна да е била, е била истинска, без ГМО. Имали сме тристахилядна  армия и още толкова явни и тайни милиционери ( „роднина-милиционер, роднина –милиционер”), ромите са работили в Строителни войски, а следователно сме имали сигурност и хората са били „щастливи”.  За закона – нито дума.  
Така ще бъде за съжаление и тази година. Ако аз например се появя в някоя телевизия, ще кажа А, но ако ми пришият за събеседник някоя Велислава Дърева, тя със сигурност ще каже Б. 

В Германия обаче такива дискусии няма

Никоя телевизия там не кани събеседници, които да защитят постиженията на нацисткия режим:  процъфтяващата икономика, нулевата безработица, безлихвените заеми за млади семейства, новопостроените фабрики и заводи, вкусните шоколади, новите внушителни сгради, автострадите, автомобилите, здравословната  храна, грижата за подрастващите и за семейството, изобщо „всестранният нацистки възход”.  Защо в Германия не показват този „възход”, а в България, колчем се зададе 9-ти септември, много „червени дървеници” се хвърлят героично да бранят „социалистическия възход”?   
Преди две години проф. д-р Калин Янакиев пръв зададе въпроса: 
Защо, когато се говори за нацизма, никога не се дава право да се изрази и друга гледна точка.
А когато се говори за комунизма,  тази друга гледна точка – за неговите „добри” и  „положителни” страни, винаги присъства и на нея угоднически се поднася микрофон и предоставя ефир. При това, тази комунистическа гледна точка най-често се защитава от самите бивши членове на  комунистическата партия. Все едно в Германия да се даде думата на нацистите да защитават „постиженията” на своя режим. 
Но какво значение имат текезесетата и качеството на каймата в кебапчетата, ако режимът е бил престъпен? Или заради кебапчетата и „безплатното” сме готови да върнем и режима? 
Спомням си, че проф. Калин Янакиев бе категоричен: 
„Ние, каза той, не се научихме, че комунизмът е безусловно престъпление и основното, което трябва да се знае за него е, че той е престъпен режим.”  
Затова и качеството на кебапчетата или  на новата бутилка за шуменско пиво – всеизвестната „бомбичка”,  не може да бъде аргумент за неговата защита. Затова и споделям напълно категоричността на проф. Янакиев: „Няма никой право на друга гледна точка, когато един режим е вършил престъпления, подобни на тези, извършени от комунистическия режим.”

Няма две истини за комунизма, както няма и две истини за нацизма

Опитът за разказ Б за комунизма е опит за погазване на закона и за незаконна защита на една престъпна система, на престъпен режим.  Защото всеки акт, с който се търсят смекчаващи вината обстоятелства, цели ревизия на издадената от времето присъда. А тя е наистина произнесена: 
нацизмът и комунизмът са еднакво престъпни режими.
Нека учените да спорят кой е бил по-голям „престъпник” – Хитлер или Сталин. Но ние знаем, че и Хитлер, и Сталин са били престъпници, както впрочем и всички ръководни дейци на Българската комунистическа партия в периода 1944 – 1989 г.  Защото престъпната комунистическа партия у нас не е „безръководна”.  Защото историята не е безименна. Отговорни за престъпленията на комунистическата партия у нас са нейните ръководители. За наша национална трагедия повечето от тях са били и държавни ръководители.  Нещо повече. Те са извършили непростими престъпления срещу човечеството. С техни решения и действия е отнеман човешки живот. 
Затова и очаквам, макар и да не храня особена надежда, че поне тази година, в навечерието на нашето европейско председателство, българските медии няма да допуснат оневиняване на  престъпниците.  Българските политици няма да се въртят като пумпали. Нека поне веднъж и у нас да бъде като в Германия – категорично осъждане на комунизма и разказ за неговите престъпления. Това ще бъде критерий, че българските медии са демократични, че българските политици са европейски политици. Защото критерий за демократичност е истината. 
А за престъпленията на комунизма у нас не може да има две истини, две гледни точки.
Опитът да се осъжда комунизмът на политическо равнище, а да се пропагандира той на битово, е също част от познатата ни деветосептемврийска медийна провокация. Нима днешните журналисти и телевизионни водещи са аджамии и не знаят, че при комунизма и най-обикновеният битов живот на хората бе политически мотивиран:  как да се обличаш, какви купони за храна да получиш, от кои магазини можеш да пазаруваш, какви стихотворения можеш да публикуваш, какви вицове не можеш да разказваш. Къде и с какво разрешение можеш да живееш. А и за допускането тогава до екрана се изискваше „таен” пропуск и на него трябваше да пише най-често,  че си ченге или „политически правилно ориентиран”.  Дори  вълшебният глагол ( в минало свършено време!) „пуснаха”, който строяваше хиляди хора на опашки пред магазините за кило банани, портокали, тоалетна хартия или телевизор,  бе станал политически. Както и „пускането” на „хубав филм”, а не съветски.

 На 9 септември може и трябва да се говори само и единствено за покаяние

Тази християнска дума трябва да се звучи от всички медии в този ден. За да стигне до съзнанието на всички  българи и до младите най-вече.  Защото чрез покаяние се спасяват грешниците. Но се спасяват само тези от тях, които са осъзнали своите грехове. Спасяват се, ако помолят Господа наш, същият, когото при комунизма отричаха, за прошка.
Само покаянието унищожава греховността.  Само то дава шанс на българите за национално разбирателство и помирение. А не фалшивата „притча” затова, че при комунизма било и така и онака. Няма „онака”. Така беше – престъпен режим, престъпни социални взаимоотношения, продължаващо във времето престъпление. 
Затова с този текст искам да призова: хора, граждани, политици и журналисти,  медийни босове, не защитавайте комунизма! Така поемате греха му върху себе си. А това няма да ви направи щастливи.