Кремъл реагира към Македония без въображение – с опит за дестабилизация, пропаганда, кампания за влияние, провокиране на напрежение

Белград „тъпче на място“, безсилен да преодолее страховете и демоните на изключващия национализъм

Илиян Василев, специално за Faktor.bg

Мисля, че е важно да напиша тези редове, защото призивите за по-ярки реакции и демарши от София по отношение на Белград не са добър ход и не са добра политика.
Сърбия решава свои проблеми, които са свързани с намеренията на Македония да гласува с болшинството страни-членки на ЕС „за“ членството на Косово в ЮНЕСКО. В този смисъл решението на сръбското правителство да изтегли цялото си представителство от Скопие не е свързано с договора за приятелство и добросъседство, който България подписа с Македония. Поне не пряко. 
В този смисъл нашият договор с Македония и тя самата няма нужда от официална публична защита. Достатъчно е да окуражим стъпките на македонското правителство да следва неотклонно пътя на европеизация и атлантизма във външната и вътрешна политика. 
Реакцията на външния министър Димитров бе точно такава - „сдържана“ и „неемоционална“, с което неутрализира заложения в изтеглянето дестабилизиращ заряд.
Ако анализираме ситуацията – истинската причина за недоволството на Сърбия и най-вече на Русия – е именно ориентацията на Македония към ЕС и НАТО. След Черна гора, това е 

новият кошмар за Москва

Кремъл реагира без въображение, предсказуемо, по единствения начин, който познава – опит за дестабилизация, пропаганда, кампания за влияние, провокиране на напрежение, като в случая използва Белград за черната работа. 
Но има и важни нюанси – интересите на Белград не съвпадат напълно с тези на Москва. За това не трябва да бързаме с тежките изводи. 
Не мисля, че президентът Вучич и министър Дачич са чакали инструкции от Москва – напротив, те са сръбски политици, които изпитват трудности да вместят реалностите на терен – вероятността Македония да изпревари и да дава оценки за членството на Сърбия в НАТО и ЕС - с желанията си. Вместо да коригират курса на сръбската политика и ускорят усилията си по присъединяване, постоянно се връщат към мините, заложени от Милошевич, който постави лидера на Югославия - Сърбия - на опашката сред производните от югофедерацията страни. 
Бившите югорепублики Словения и Хърватска отдавна са в ЕС и НАТО. Черна гора се присъедини тази година. Македония е на дневен ред. Дори Косово тръгва по пътя на международното признание с членството си в ЮНЕСКО. На този фон Белград продължава да „тъпче на място“, изпаднал в историческа безтегловност, безсилен да преодолее страховете и демоните на изключващия национализъм. Очевидно, че стратегическото партньорство на Сърбия с Русия не може да и бъде дългосрочен ориентир за развитие, още по-малко равностоен заместител на членството в ЕС и НАТО. Страната не е самодостатъчна, няма привилегията на мащаба на Югославия, постоянно е разкъсвана между възторга по собствения си националистически идеал и практичната нужда да даде на гражданите си свободите и възможностите, които имат членките на ЕС и НАТО.
И за това вместо да разчете правилно знаците на времето, Белград тръгна 

да „наказва“ или „дисциплинира“ Скопие

 Да играе типичната за Кремъл игра с негативна сила – не това, което може да дадеш на съседа като собствена и негова полза, а каква вреда можеш да му причиниш. 
Идеята е усилването на децибелите и най-вече натиска върху уязвими точки в Македония – етнически, националистически, партийни и прочие конфликти – да се породи напрежение, което да дестабилизира страната, като на практика я дисквалифицира в подстъпите на членството в НАТО. 
За това и в Белград се опитват да флиртуват с Гърция относно легитимните и резерви по името. Но този подход само задълбочава грешката на сръбското ръководство, защото това е подход от друго време.
Противодействието на подобна политика е в реалното съдействие и подкрепа, което заедно със съюзниците си от ЕС и НАТО можем да окажем за решаване на политическата криза в Македония, за неутрализацията на негативни въздействия отвън, за изчистване от политическия и обществен профил на страната на несъвместими с евроатлантизма „петна“ в развитието. 
Няма никакво съмнение, че специалните служби на Русия и Сърбия, могат да свършат доста по дестабилизацията на Македония, включително да провокират протести, вълнения, насилие и т.н. Но това още не представлява истинска политика, още по-малко успешна. 
Уважението и ненамесата във вътрешните работи, добросъседството и приятелството са без алтернативи. У нас също има доста „горещи“ глави, които в миналото редовно издигаха призиви да защитим националните интереси и „накажем“ македонците за едно или друго тяхно действие.
Няма нужда да влизаме в двустранни размени на „любезности“ на дипломатическо равнище със Сърбия, докато имаме привилегията на многостранната дипломация – през ЕС и НАТО. Силата на европейската политика е позитивизмът - това което реално можем да направим за Македония, за да се разобличат вътре в страната „дестабилизиращите елементи“, да се разшири материалната основа на разбирателството и добросъседството чрез повече бизнес, повече съвместни проекти и по-близко сътрудничество по европеизацията на обществения живот в страната. 

Дори да съумеят да мобилизират достатъчно привърженици – радикални националисти, футболни агитки, русофилски и просръбски кръгове, като провокират нестабилност и размирици, нито от Белград, нито от Москва в последна сметка, ще зависят отношенията между България и Македония, между Македония и ЕС и НАТО.
Има достатъчно поле за синхронизиране и съгласуване на подхода и политиките към Македония с Гърция в рамките на нашите съюзи, при това 

по дискретен и балансиран начин

Белград веднъж вече се „опари“ от използването на Сърбия и сръбски националисти от Русия за дестабилизация на Черна гора. Предоставянето на територията на страната за действия на руските специални служби, които организираха преврата в Подгорица, бе на път да рязко да влоши отношения между двете съседни държави.
Разкритията, които македонските служби за сигурност направиха през последната седмица, в тясно сътрудничество с немското и британско разузнаване, вероятно са принудили Белград, по съвет на Москва, да играе на „изпреварване“, като изтегли цялото представителство преди да бъдат обявени отделни дипломати за персони нон грата.
Но вече Белград започна да връща състава на дипломатическото посолство на Сърбия в Македония. Вероятно без застрашените от експулсиране лица. 
С тази тромава защита на ДПМНЕ-ВМРО, Белград и Москва, само могат да добавят подкрепа и добавят популярност на Заев и правителството, защото 

няма алтернатива на този курс,

 ако Македония иска да остане цяла и независима, освен членството в ЕС и НАТО. Само така албанският фактор може да бъде „сдържан“ и заставен да играе по правилата, като бъде обуздана разрушителната сила на етническите раздори. 
Достатъчно е като позиция България още да напомни неотменимостта и непреходността на тези азбучни истини. Защото това което ще стане в страната в последна сметка ще го решат самите граждани на Република Македония – а не в Москва, в Белград, в Брюксел, Вашингтон или София.
Впрочем тайната на добрата политика - твърде често е в това да неутрализираш негативната енергия, да овладееш инстинкта за незабавна и ярка реакция, като дадеш шанс на разума и балансираната преценка. Ако има желаещи да грешат, помогни им да узреят за наличието на гравитация (това което наричам айкидо политика – да използваш енергията на собствените им стъпки за тяхната промяна) и да погледнеш отвъд медийните заглавия и суетата на деня.
Пиша тези редове с ясното съзнание, че битката за Македония тепърва предстои.