Андрей Пионтковский

Путин вдига залозите, проверявайки докъде ще изтърпи Запада. Путин не се е отказал да окупира крайбрежието на Украйна и Одеска област. Провокацията в Керченския залив косвено потвърждава тези планове на Кремъл.

Разбира се, Путин прекрасно разбира колко сериозни санкции ще последват в случай на мащабна военна агресия срещу Мариупол или Киев. Инцидентът в Азовско море е акция за проверка и прицелване.

Струва ми се, че състоянието на умовете на военно-политическата върхушка на Кремъл и на такива хора като Николй Патрушев, Сергей Иванов, началника на Генералния щаб Герасимов, се определя от това, че санкциите така или иначе няма да бъдат свалени, затова ние повишаваме залозите. Но не с Украйна! Това е вечната песен на нашите пропагандисти - ние не воюваме с някаква си Украйна, а 

на територията на Украйна воюваме със Запада

По логиката на кремълското ръководства вдигането на залозите ще доведе до степен на възможно използване на ядрено оръжие, с което те плашат целия свят. Демек, в този момент Западът ще трепне, ще отстъпи и ще се съгласи на политически отстъпки. На военен език това се нарича деескалация чрез ядрена ескалация.

Неотдавна написах статия (ТУК) за историята на външната политика на Съветския съюз и Русия след Втората световна война, като на всеки етап от управлението на Сталин, Хрушчов, Брежнев и Путин, тя се е определяла именно от отговора на въпроса вярва ли всеки от тях във възможността да бъде спечелена ядрена война със Запада.

Имало е много кратки периоди през последните месеци от живота на Сталин, когато той е вярвал в такава победа и явно се е готвил за Трета световна война, докато не е ликвидиран от точно тези членове в съветското ръководство, които не вярвали в такава победа и справедливо вярвали, че това ще бъде всемирна катастрофа. Хрушчов през последната година от управлението си след срещата с Кенеди във Виена през 1961 година също решил, че ще "надцака този слабак". И така съветските ракети се оказали в Куба. 

След това съветските ръководители от брежневската, елцинската и даже путинската епоха се опират на невъзможността за всеобща ядрена война или, така наречената доктрина за взаимно гарантираното унищожение, че в такава война не може да има победител и ще бъде унищожен целият свят.

Но започвайки с 2014 година, руската военно-политическа върхушка решава, че независимо от това, че във всичко отстъпват на Запада, те могат 

да го победят чисто психологически - с наглост

 Че в решителния момент на конфронтацията ще започнат да заплашват с ядрено оръжие и Западът ще трепне и ще отстъпи.

Затова през последните години Путин непрекъснато говори за използване на ядрено оръжие. Цялата тази радиоактивна пепел..., ако я няма Русия защо да съществува останалият свят..., ние ще отидем в рая, останалите ще пукнат... Каквото му е на ума на този безумец, това му е и на езика.

Ето така увереността, че може да спечели войната със Запада тласка Путин към повишаване на залозите в конфронтацията със Запада.

Именно заради това от страна на Русия инцидентът в Азовско море не е случайна акция. По същество, това е анексиране на Азовско море и украинското крайбрежие, което по този начин автоматично е подложено на блокада.

Москва наруши договора от 2003-та година между Украйна и Русия, където черно на бяло е написано, че двете страни притежават правото за абсолютно свободно корабоплаване в Керченския пролив и Азовско море, тъй като това са крайбрежни води на двете държави.  
Затова украинските кораби не се нуждаят от никакви разрешения от страна на Русия, за да влязат от Черно море в Азовско. И всякакви такива ограничения са грубо нарушение на морското право.

Москва се осмели на много сериозен акт на агресия. Международните организации и мнозинството държави определиха случая именно така. Той ще струва на Русия не просто специално насочени санкции. В рамките на неизбежните санкции той ще работи за хората, които са за по-сериозни ограничения по отношение на Русия.

Превод: Faktor.bg