Иван Сотиров

Напоследък, все по-упорито ни се налага идеята, че тежката политическа криза в която се намира страната  ни е следствие на системен проблем и че той може да бъде решен чрез радикална законодателна реформа, включително свикване на Велико народно събрание за промяна на Конституцията. Винаги съм бил от острите критици на настоящата Конституция, но категоричното ми убеждение е, че законът е средство за постигане на определена цел. Той не може и не трябва да се превръща в самоцел. Затова ние първо трябва да имаме ясна и категорична цел, а другото, което е изключително важно - това са хората, които могат да я реализират.

Кризата не е системна, тя не е на модела на държавно устройство, а морална. Отсъствие на морално лидерство. Но фетишизрането на системния проблем е най-добрият начин за бягство от персоналния. Персонализацията е свързана с поемане на отговорност и със създаване на врагове и оттам на неприятности. Колко е лесно да се говори за олигархията и срещу мафията изобщо - та това прави и самата олигархия и нейните говорители  чрез нейните медии. Какъв е смисълът да променяме правилата, след като никой не спазва действащите. Това е същото, като  добре познатата ни родна практика, когато едно ограничение не се спазва, да се въвежда още по-строго ограничение, което от своя страна води до още по-масово неспазване на законите, което

развращава обществото

Идеята, че с промяната на Конституцията всичко ще тръгне по мед и масло, звучи като новото светло бъдеще или по-скоро „Трай коньо за зелена трева“. Нали вече ни пасоха с новият избирателен кодекс. Преглътнахме ли го? Преглътнахме го. Няма мажоритарност, няма отказ от субсидии. Нас ни третират като децата. След като се наплакахме за старата играчка, която ни я счупиха, сега се радваме на новата – Велико народно събрание и нова Конституцията. 

Истинска промяна може да има само ако морални и способни хора  бъдат избирани в институциите, посредством създаването на реална конкуренция при избора на народните представители. Това може да се постигне с въвеждане на чисто мажоритарна система. Действащата пропорционалната система доведе до обратна селекция на политическия елит, тъй като тя гарантира, че в парламента ще продължат да попадат основно безлични послушници на партийните централи. При пропорционалната избирателна система, единственото за което се борят кандидатите за депутати е благоволението на партийния шеф, а не за доверието на избирателите. Нещо повече, хората с авторитет пред избирателите имат самочувствие, което ги прави неудобни за партийните апарати. Липсата на мажоритарен избор отнема възможността на избирателите да търсят пряка и персонална отговорност от тези, които са избрали. Именно поради това е и презрението, и циничното отношение на мнозинството от депутатите към избирателите.  При пропорционалната система, отговорността се търси колективно от партията или персонално от лидера ѝ, който обикновено си измива ръцете като на мястото на предишните, назначава нови послушници. Тази безотговорност е  основната причина за срива и деморализацията на политическият ни и обществен живот. Защото да не поемеш отговорност в политиката е като да не бъдеш осъден, когато си извършил криминално престъпление. Именно това поражда чувството за пълното отсъствие на справедливост в нашата страна. 

Мажоритарна система с балотаж, когато на първият тур никой от кандидатите не е спечелил над 50% ще реши и още един проблем - ще даде възможност на левите и десните избиратели по най-демократичен и прозрачен начин да определят своя общ кандидат. Ще отпадне досегашната практика на задкулисни и безпринципни пазарлъци за подреждане на коалиционни листи, ще отпаднат и корпоративните партии-патерици, които с един файтон назначени депутати могат да се гаврят с всички избиратели като рекетират институциите и обществото без да носят отговорност. Ще отпаднат и депутатите гастрольори, които се прехвърлят от листа в листа и от партия в партия. Ще отпаднат и опасно размножилите се напоследък политици  - масови измамници, които влизат с листата на една партия и след това преминават в друга. С въвеждането на мажоритарна избирателна система масовите партии, чиито десетки хиляди членове с техните роднини и приятели като скакалци опустошават държавата ни,  ще загинат като динозаври на прехода. На тяхно място ще се родят модерни електорални партии формирани от избираеми личности и малки политически апарати.

Разбира се, срещу такава промяна ще се обединят всички партии от политическото статукво и платените им анализатори, защото мажоритарната система ще отнеме свещеното право на партийните централи да редят листите, и това право ще премине към избирателите. Основните политически партиите в България са неразделна част и гарант за олигархичният модел на управление на държавата. Проява на наивност и удобно

бягство от действителността е поддържането на илюзията,

че тези партии могат да се реформират/променят към по-добро/ или да формират парламентарно мнозинство, което да извърши законодателни и конституционни  промени.  Те ще поддържат своето картелно споразумение за запазване на статуквото, защото това е единствения начин за оцеляване на техните , благословени от паралелната власт на старата БКП-номенклатура ръководства. Посредствените и взаимно ненавиждащи се хора от партийните апарати са способни да постигат невероятна сплотеност, когато подушат опит за промяна, застрашаваща тяхното препитание. Ние видяхме как по въпроса за запазване на субсидиите и недопускането на мажоритарен вот всички партии се обединиха. Депесари, бесепари, гербаджии и реформатори в обш хор ни обясниха как държавните субсидии защитават партиите от корупция. Очевидна и нагла лъжа! Ако партиите се издържаха само от субсидии, членски внос и дарения, както декларират пред сметната палата, то днес нямаше да говорим за олигархия. Истината е че субсидията, вместо да спре черното финансиране на партиите, се използва основно като параван за прикриването му. Единственият механизъм, по-който може да се прокарат решения за промени на статуквото, е не в търсенето на самоцелно мнозинство от партиите, които ще го бранят, а в задължаването на парламента, чрез референдум да извърши тези промени, които искат гражданите. Затова трябва да бъде проведен Референдум за въвеждане на мажоритарен избор на депутатите и за премахване на държавните субсидии за политическите партии.