Иван Сотиров, Лондон, специално за Faktor.bg

Гледам една снимка от сайта на Президента. Снимката на Консултативния съвет от 29 юни и изведнъж си казвам: „Не може да бъде, всички питат КОЙ, а ТЕ са пред очите ни!” Снима ли са се в една монолитна композиция като на едни други спасители и освободители на българския народ, само че нямат нито паметник, нито кой да ги изграфити. Двама май липсват, но те са представени от хора със статут на мъжки секретарки. Липсва и главният прокурор, но той винаги е на разположение. А и присъствието му в тази компания ще е малко неуместно, защото както се казва „В дома на обесения за въже не се говори“. Така че са го изпратили с вътрешния министър и дансаджиите да ходят да се занимават с Чикагото. Хубаво е поне, че домакинът винаги е пълен с добри намерения, за да има с какво да постели пътя на националното съгласие.

Кои са ТЕ? ТЕ са тези, за които гласуваме. ТЕ са политическите партии на статуквото, които превърнаха страната ни в най-бедната и зависима държава в Европа. ТЕ са тези които 25 години ни въртят в омагьосания кръг на кръглите маси, на които се договарят как да ни се представят за спасители от поредната криза, в която самите те са ни вкарали. ТЕ са олигарсите, които от кръглите маси превърнаха в кръгли идиоти народните маси, като ни обясняват как се борят срещу олигархията и как защитават националния ни интерес, който продадоха. ТЕ ни омотаха в разни кулиси да търсим задкулисие, а те се договарят пред кулисите и дори се снимат за да ги видим. Ние обаче не вярваме на очите си и продължаваме да търсим зад кулисите. ТЕ ни се представят за жертви, а всъщност ТЕ са екзекуторите. ТЕ са на върха на хранителната верига. Корпорациите тръгнаха да си правят партии, защото самите партии станаха корпорации. Публична тайна е, че всяко управление си имаше поне една банка плюс контрол върху медиите и едрия бизнес, и че всеки беше принуден да се отчита пред една или няколко партийни централи, за да оцелее. Закономерно е и отстрелването на всеки корпоративен бос, който се опитва да заобиколи отчитането към партийните корпорации като създаде собствен политически проект. Знакът, който партиите дават към бизнеса е ясен –да бе мирно плащало не би чудо видяло. В българската политика не е като в студентско общежитие, ще ти изядат кюфтетата и не ТЕ, а ти ще ревеш.

Иначе добрата новина е че банковата система е стабилна, но не защото може да се вярва на тези от снимката, а защото тя е част от статуквото, което те пазят. Съпоставките с кризата от 1996-1997г. не са коректни. Тогава финансовата криза беше предизвикана, за да се финализира банковия грабеж на българите, започнал още през края на 80-те години на миналия век. В резултат на този грабеж се създаде днешната безцветна корпоративно-политическа класа, която контролира банките и едрия стопански капитал. Затова тя ще поддържа политиката на макроикономическа стабилност на ръба на мизерията. Затова тя ще поддържа политиката на макроикономическа стабилност на ръба на мизерията. Да, тези хора много обичат рублите, но не искат да ги харчат в Русия, а на Запад и за това ще бягат от крайни сценарии. Истината, е че в България няма пазарна, а партийно контролирана икономика и именно поради тази причина битката за властта е толкова свирепа.

Единственото смислено нещо, за което трябваше да се постигне съгласие беше провеждането на референдум за промяна на избирателната система. Защото само чисто мажоритарният избор на депутати може да разбие монопола на партийните корпорации. Но за пазителите на статуквото, провеждането на референдум по истински въпроси е покушение срещу политическата система, което е по-страшно от покушение срещу банковата система. Затова политическите партии, въпреки храбрите заявки и подписки за провеждане на референдум, постигнаха пълно съгласие за две неща: - те ще се грижат за нашите пари и за нашите гласове. Пълна сигурност – никакви рискове.

А конкретната ситуация не е нищо повече от прибирането на банката от един, който реши, че може да заобиколи незаобиколимите. Имаше голям вой, че институциите се били забавили. Глупости, за две седмици цапардосаха банката за да я предоставят в ръцете на правилните хора, а на банкера ще му дадат шанса да избира между Славчо Христов и Емил Кюлев. 

Честито, и ние ще имаме избор – на 5 октомври. Аз се чувствам като банкер, а ВИЕ?