Разплатата на Борисов

Коментар на Еми Барух, Дойче Веле

Броени часове след телевизионната изповед на Мирослав Найденов, с която започна показната разправа между главатарите на клана ГЕРБ, Бойко Борисов каза нещо много, много важно. Нещо, за което дълго ще си спомняме. Уви...

Това, което ни каза Борисов, е всъщност едно обещание: че и занапред ще управлява така, както управляваше досега - арогантно, еднолично, безочливо. В предупреждението “политиците да си мерят приказките, защото след 12 май ще дойдат да си говорят с мен” се съдържа цялото презрение, с което Бойко Борисов прегази българската публичност. Изречени само часове след телевизионната изповед на “беззащитния” Найденов, с която започна показната разправа между главатарите на клана ГЕРБ, тези думи са закана за разплата. Първо със своите, после с чуждите. Макар че голяма разлика между едните и другите за Борисов няма.

Падението

Но не заканата на бившия премиер е интересна. Интересна е средата, която му позволи да добие това самочувствие, средата, която не санкционира демонстративния възход на неговата безпардонност. Защото Борисов ще си отиде, но тази среда ще остане.

В политическия елит на страната (освен найденовци, цветановци и фидосовки) имаше (и има) подготвени професионалисти, хора с успешна кариера и доказани качества. През всичките четири години от ерата Борисов обаче нито един от тези, които участваха в управлението, не направи и намек за несъгласие със стила на премиера. Стил, който беше оскърбление не само за неговия екип, но и за цялата държава.

"Най-малко Миро може да се оплаква от Цветан Цветанов. Той винаги е имал неговата подкрепа", заяви Борисов по повод обвиненията на Мирослав Найденов, че Цветанов е подслушвал всички министри от ГЕРБ

Министрите - помним този срам - заявяваха един през друг, че да ги подслушват е в реда на нещата. Цветанов сияеше. Останалите мълчаха. В това число и днешният президент Росен Плевнелиев.

Падението следователно е всеобщо. Виновни са всички. Отказът да се коментира бруталното нарушаване на базисни демократични принципи никога не остава ненаказан. А опитите да бъде разказана историята на групировката ГЕРБ като напрегнат сюжет между “добрите” и “лошите” е поредната демагогия на разни “политически мухльовци” (по Ани Илков).

Безсилието

Впрочем, Бойко Борисов унизи не само своите покорни подвластни. Бойко Борисов унизи и интелигенцията. Той я купи, подчини, употреби и захвърли. Като ненужен и презрян паразит. Неуважението и подигравателното отношение на Борисов към хората с дипломи, към “белите якички”, към знанието като ценност е един от най-успешните му популистки ходове. В това се състои разрушителната мощ на неговите последователи, пред които презряната “интелигенция” е безсилна. Защото Бойко Борисов ще си отиде, но “политическите мухльовци” ще останат.